Изкуство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 27:
По отношение на литературното изкуство и музикални изкуства, Аристотел смята, че [[епос|епическата поезия]], трагедия, комедия, [[Дитирамб|хвалебствената поезия]] и музиката са миметични и имитативни изкуства, всяко от което имитира среда, обект и начин<ref> Aristotle, Poetics I 1447a</ref>. Например, музиката имитира чрез инструментите природните ритъм и хармония, където танца имитира ритъм, а поезията – езика. Формите на изкуството също се различават според предмета на имитация. Комедията, например е драматична имитация на мъже, където са представени хора по-силни от такива с по-обикновен нрав, а трагедията имитира мъже, които са по-силно конфликтни от обикновените мъже. Формите се различават и по начина им на имитация – чрез разказ или характер, чрез промяна или без промяна, чрез драма или без драма<ref> Aristotle, Poetics III</ref>. Аристотел счита, че имитацията е естествена за човечеството и е едно от предимствата на човечеството над животните<ref>Aristotle, Poetics IV</ref>.
Изящното изкуство е умение, използвано за изразяване на творчеството на художника и за ангажиране на естетическата чувствителност на аудиторията, а и за привличане вниманието на публиката към по-изтънчено и по-фино произведение на изкуството.
В този естетичен, втори смисъл думата изкуство се отнася за няколко неща: (i) изследване на творческо умение, (ii) процес на използване на творческите умения, (iii) продукт на творческото умение, и (iv) опита на аудиторията с уменията на творчеството. Креативните изкуства (които разглеждат изкуство като дисциплина) са колекция от дисциплини, които произвеждат произведения на изкуството, които произтичат от вътрешния човешки стремеж и изразяват послание, настроение и имат символика за възприемащия да ги тълкува. Изкуството е нещо, което стимулира мислите, емоциите, вярванията или идеите на индивида чрез сетивата. Произведения на изкуството могат да бъдат направени изрично за тази цел и са тълкувани въз основа на изображения и предмети. За някои учени, като Кант науката и изкуството се различават помежду си, като науката е представлява областта на знанието, а изкуството представлява областта на свободата на художественото изразяване.
Ако творческото умението се използва по общ и практичен начин, хората го считат за занаят, а не за изкуство. Също така, ако умението се използва по търговски и промишлен начин, то то е изкуство на търговията, а не изобразително изкуство. От друга страна, занаята и дизайна понякога се считат за приложно изкуство. Някои почитатели на изкуството твърдят, че разликата между изобразителното изкуство и приложното изкуство е свързана повече със стойностните преценки за него, отколкото с конкретна определена разлика<ref> David Novitz, The Boundaries of Art, 1992</ref>. Въпреки това, дори изобразителното изкуство се цели извън чистото творчество и самоизразяване. Целта на произведенията на изкуството е споделянето на идеи, както се случва при политическо, духовно и философско мотивирано изкуство, а също и да се създаде усещане за красота (вижте [[естетика]]). Също така и да изследва естеството на възприятието за удоволствие и да генерира силни емоции. Целта може и да е несъществуваща.
Природата на изкуството е описана от философа Ричард Уолхайм като "един от най-неуловимите традиционни проблеми на човешката култура"<ref>Richard Wollheim, Art and its objects, p. 1, 2nd ed., 1980, Cambridge University Press, ISBN 0-521-29706-0</ref>. Изкуството е определено като средство за изразяване или общуване на емоции и идеи, за изследване и оценяване на формални елементи заради самите тях като [[мимезис]] или представителство. Изкуството като мимезис има дълбоки корени във философията на [[Аристотел]] <ref>Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 5. ISBN 0-19-927945-4</ref>. Лео Толстой определя изкуството като директно средство за общуване на един човек с друг. [[Бенедето Кроче]] и [[Робин Джордж Колингуд|Р.Д.Колингруд]] разширяват идеала за изкуство, защото според тях то изразява емоции и по същество то съществува в ума на създателя му<ref> Jerrold Levinson, The Oxford Handbook of Aesthetics, Oxford University Press, 2003, p. 16. ISBN 0-19-927945-4</ref><ref>R.G. Collingwood's view, expressed in The Principles of Art, is considered in Wollheim, op. cit. 1980 pp. 36–43</ref>. Теорията на изкуството като форма има своите корени във философията на [[Емануел Кант]] и е разработена в началото на 20 век от [[Роджър Фрай]] и [[Клайв Бел]]. По-късно мислители, повлияни от [[Мартин Хайдегер]], тълкуват изкуството като средство, чрез който дадена общност развива за себе си свой начин за себеизразяване и интерпретация<ref> Martin Heidegger, "The Origin of the Work of Art", in Poetry, Language, Thought, (Harper Perennial, 2001). See also Maurice Merleau-Ponty, "Cézanne's Doubt" in The Merleau-Ponty Aesthetics Reader, Galen Johnson and Michael Smith (eds), (Northwestern University Press, 1994) and John Russon, Bearing Witness to Epiphany, (State University of New York Press, 2009).</ref>.
== История на изкуството ==
| |||