Древногръцки театър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 213.231.161.130 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
+увод по англ; +изт; форматиране: 3x тире, 2x нов ред, 5 интервала, тире-числа, число+г. (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
[[File:Greek - Actor - Walters 541067.jpg|thumb|upright|Бронзова статуя на гръцки актьор (идентифицира се по полумаската върху очите и носа). Облечен е в женски дрехи, но носи мъжка шапка – женските роли се играели от мъже. 150 – 100 г. пр.н.е.]]
'''Древногръцкият театър''' процъфтява в Древна Гърция от около 700 г. пр.н.е. Централно място в развитието му играе [[Древна Атина]], която по време на [[Класическа Гърция|класическия период]] се превръща в основна културна, политическа и военна сила. Най-ранният [[драма]]тичен вид възниква като част от народните празненства в чест на бог [[Дионис]] през пролетта и изпълняваните на тях [[дитирамб]]и – възторжени песни на хорове от [[сатир]]и, спътници на бога. Обособяват се три театрални жанра: [[Старогръцка трагедия|трагедия]] (края на 5 в. г. пр.н.е.), [[комедия]] (490 г. пр.н.е.) и [[сатирска драма]]. От Атина фестивалът се разпространява и към други [[полис]]и и колонии.
== История ==
Актьорите са били '''само''' свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски – за да могат да изразяват различни емоции, както и за по-добър звук. Облечени са в ярки и пищни дрехи, като по този начин чрез цветовете, да изразят различна социална принадлежност, а и за по-добра видимост. Обути са във високи дървени обувки – котурни, вероятно отново за по-добра видимост.▼
Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър.
Възприето е мнението, че театърът се заражда от празниците, посветени на бог [[Дионис]] – Големите Дионисии и Ленеите{{hrf|Попов|2009|225}}. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – [[534 пр.н.е.]], като под образа на козли с песни и танци се пресъздава съдбата на бога – неговото постоянно умиране и възраждане. Постепенно трагедиите добиват определена форма, а към 488-[[486 пр.н.е.]] се включват и комедии.
Театърът се заражда от празниците, посветени на бог [[Дионис]] – Големите Дионисии и Ленеите. Част от празника са поетическите състезания и драматическите представления. Трагедии се поставят още от самото учредяване на празниците – [[534 пр.н.е.]], а към 488-[[486 пр.н.е.]] се включват и комедии. Този вид представления имат характер на масови зрелища и са предназначени за по-многобройна публика. В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение. Драматическите състезания се провеждат в специално построена за целта сграда – театър, за който се грижат граждани – предприемачи. Входът е платен. За да се осигури по-голям достъп на гражданите, при управлението на [[Перикъл]] на желаещите се дава парична помощ за едно представление, а през IV век пр.н.e. – и за трите дни на театралните представления.▼
В драматическите състезания се включват само нови представления, определени за еднократно изпълнение.
Античните писатели дават малко и понякога противоречиви сведения за устройството и историята на древния гръцки театър. Първоначално те са били дървени, а по-късно каменни или мраморни постройки, някои от тях като Атинския театър, особено красиви. Древногръцкият театър е бил изграден от три основни части – орхестра, скена и театрон.▼
== Устройство ==
▲
▲
В центъра на залата е [[орхестра]]та – мястото, където се разиграва действието. Там постоянно присъства хорът, както и статуята на бог Дионис, покровител на театралните представления. Орхестрата е свързана с тъй наречената скена, откъдето излизали костюмираните актьори и където се съхранявал театралния реквизит. От двете страни на орхестрата има два входа, наречени пароди – през тях влизат хоровете и актьорите. Десният парод се използва от гражданите, а левият – от селяните и чужденците. Зад орхестрата е проскенето – мястото, където се разполага декорът. Театрон се наричат зрителските места, разположени в полукръг около орхестрата. Първоначално зрителите наблюдават представлението прави, а в по-късни времена за тях започнали да поставят амфитеатрално разположени скамейки. В V в. пр.н.е. названието „театър“ се отнася за цялата сграда.
Първоначално древногръцкия театър не използва декори. Действието се съсредоточавало около олтара в центъра на орхестрата. По-късно, според [[Аристотел]] по идея на [[Софокъл]], се въвеждат изрисувани дървени дъски, които могат да се вдигат и свалят и обикновено изобразявали дворец или храм.▼
▲Първоначално
Актьорите са само мъже. Първоначално са любители, но след IV в., когато театралното дело се развива в цяла Гърция се образуват професионални организации – съюзи на майсторите на Дионис. Актьорите се ползвали с уважение и при желание можели да направят и добра политическа кариера. По време на война ограниченията не били валидни за тях и можели свободно да пътуват, където пожелаят. Актьорската реч била пример за [[ораторско изкуство]].▼
▲Актьорите са били '''само''' свободни мъже. От тях се изисква да имат добра дикция, да са пластични и да умеят да танцуват. Носят маски
▲Задължителен елемент на драмата от самото ѝ възникване е хорът. В сакралната драма той има основна роля – изпълнява дитирамби в чест на бога. Важен момент от развитието на драмата е отделянето на един актьор от хора и редуването на неговите песни с тези на хора, така се поставя началото на диалога.
▲Актьорите
Хорът изпълнява и „фалически“ песни, които имат отношение към магията за плодородие и имат весел и закачлив характер. По мнение на Аристотел от тези песни се заражда комедията. Думата „трагедия“ означава ”песни на козела“. Тя потвърждава думите на римския поет [[Хораций]], че ”трагедия“ първоначално се наричала онази част от Дионисовия празник, в която се провеждало състезание за култовото животно козел. До нас са достигнали само 33 драматични творби на [[Есхил]], [[Софокъл]] и [[Еврипид]], но те представят късното състояние на драмата и не дават възможност да се съди как точно се е трансформира устната драма. Много важен момент в развитието ѝ е отделянето на първи актьор. То се преписва на поета Теспид, който през [[534 пр.н.е.]] поставил в Атина първата трагедия. Този момент се приема за начало на драматическия жанр.▼
== Развитие ==
Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.▼
Постепенно в театралните представления възникнали съществени промени. Хорът изгубил връзка с действието и песните му започнали да се изпълняват като незадължителен елемент от трагедията. Тогава се изгубила връзката на актьорите с орхестрата и се появила необходимостта те да се издигнат на по-видно място. Затова започнала да се прави висока тясна сцена пред постройката на скената, около три метра над нивото на орхестрата.
Един от първитедраматични автори е Фриних, чиито произведения са изгубени, но той започва да въвежда сюжети от действителността. Негови произведения са трагедиите „Превземането на Милет“ и „Финикийки“{{hrf|Попов|2009|227}}.
▲
▲Преврат в историята на драмата е въвеждането на втори актьор от Есхил, наречен „бащата на трагедията“. Неговата поява създава истински условия за драматичен конфликт и налага разширяване на диалога за сметка на съкратените хорови песни.
С въвеждането на трети актьор от Софокъл ролята на хора още повече се снижава, при Еврипид той присъства само традиционно, а по-късно напълно губи функциите си. В IV в.пр.н.е. започват да се пишат драми, в които действащите лица са само актьори.
Line 39 ⟶ 43:
* [[Аристофан]].
== Източници ==
<references />
* {{cite book |title= Древна Гърция. История и култура |last= Попов|first=Димитър |authorlink= Димитър Попов (историк)|coauthors= |year=2009 |publisher=ЛИК |location=София |isbn=978-954-607-780-6 |pages=368 |url= |accessdate=}}
[[Категория:Театър на Древна Гърция| ]]
|