Лорънс Стърн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ Нормативен контрол, + 4 категории, + външни препратки, + библиография |
Vily vladi (беседа | приноси) Добавяне на различни раздели: Биография, Ранна кариера, Творчество, Пътувания в чужбина, Елиза, Смърт и "възкресение", Критика и влияния. |
||
Ред 3:
| снимка = Laurence Sterne by Sir Joshua Reynolds.jpg
| размер = 250 px
| описание =
| псевдоним =
| дата на раждане = 24 ноември 1713
Ред 10:
| място на смърт = [[Лондон]], [[Англия]]
| работил =
| националност = [[
| период = XVIII в., [[Просвещение]]
| жанрове = [[роман]]
Ред 25:
}}
'''Лорънс Стърн''' ({{lang-en|Laurence Sterne}}) е ирландски писател и духовник, известен преди всичко със своите романи ''Животът и възгледите на Тристрам Шанди и Сантиментално пътешествие из Франция и Италия.'' Публикува проповеди, пише мемоари, участва в местната политика.
== Биография ==
Лорънс Стърн е роден в Клонмъл, Ирландия. Баща му, Роджър Стърн, е бил знаменосец в британския полк, наскоро върнал се от Дюнкерк, който бил разпуснат в деня на раждането на Стърн. След шест месеца семейството се връща в Йоркшир, а през юли 1715 г. се завръщат в Ирландия.
Първото десетилетие от живота на Стърн минава в местене от едно място на друго, тъй като баща му е преназначаван из цяла Ирландия. През този период Стърн не остава на едно място повече от година. Освен Клонмъл и Дъблин, семейството живее в Уиклоу, Дрогеда, Касълполар и Каригфъргъс. През 1724 г. Стърн е заведен при богатия си чичо, за да може да посещава независимото граматическо училище Хипърхолм, близо до Халифакс. Стърн никога не вижда баща си отново.
Юли, 1733 г. Стърн е приет в Jesus College, Кеймбридж. Неговият прадядо Ричард Стърн е магистър на колежа и архиепископ на Йорк. Стърн завършва бакалавърска степен през януари 1737 г. и през лятото на 1740 г. се завръща, за да получи магистърска степен по изкуства.
През 1741 г. се жени за Елизабет Лъмли. И двамата заболяват от белодробна туберкулоза.
== Ранна кариера ==
Стърн е ръкоположен за дякон през март 1737 г. и за свещеник през август 1738 г. Смята се, че неговата религия е "центристкият англиканизъм на своето време". Скоро след това Стърн получава църковна награда в Йоркшир и става пребендарий на Йоркския министър.
Този период от животът на Стърн е тясно свързан с неговия чичо, д-р Жак Стърн, Архидякон на Кливланд и част от пресцентъра на Йоркския министър. Той е пламенен политически деец и приканва Лорънс Стърн да започне кариера като политически журналист, което обаче завършва със скандал между двамата. Все пак, Стърн започва да пише политически статии, но скоро след това се оттегля от политиката, отвратен от нейната същност.
Стърн живее в Сътън в продължение на 20 години, през които поддържа интимни отношения с Джон Хол-Стивънсън.
== Творчество ==
Първите творби на Стърн са писма; той има и две обикновени проповеди (от 1747 и 1750 г.), но прави опити и в сатирата - "Политически романс" (1759 г.), насочена към конфликтите на интереси в Йоркската катедрала. Стърн пише сатирата (по-късно наречена "История на добро топло часовниково палто"), за да подкрепи своя декан в църковния спор. По исканията на засрамените духовни лица книгата е изгорена. Така Стърн губи шансовете си за духовен напредък, но открива истинският си талант.
След като открива таланта си, на 46-годишна възраст той става чиновник и се посвещава на писането до края на живота си. Докато живее в провинцията, опитвайки се да допълни доходите си като земеделски производител и борейки се с туберкулоза, Стърн започва да работи по най-известния си роман "Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентъмен", чиито първи томове са публикувани през 1759 година. Стърн е работи над романа си през годината, в която майка му умира, жена му е сериозно болна, а дъщеря му също заболява с треска. Той пише колкото се може по-бързо, съставяйки първите 18 глави между януари и март 1759 година. Първоначално, рязко сатиричната версия бива отхвърлена от лондонския печатар Робърт Додсли, точно когато личният живот на Стърн е объркан. Майка му и чичо му умират, но Стърн продължава своя комичен роман.
Публикуването на Тристрам Шанди дава изключителна популярност на Стърн, правейки го известен в Лондон и на континента. Той прекарва част от всяка година в Лондон, занимавайки се с писането на нови томове. Доволен от вниманието, Стърн заявява: "Аз не пиша, за да се изхранвам, а да бъда известен". Дори след публикуването на трети и четвърти том на "Тристрам Шанди", неговата любов към вниманието (особено във връзка с финансовия успех) остава. В едно писмо той пише: "Половината град злоупотребява с книгата ми с горчивина, докато другата половина плаче до небето - най-хубавото е, че злоупотребяват и я купуват, и с такава скорост, че отиваме на второ издание, колкото е възможно по-бързо." Барон Факунберг възнаграждава Стърн, назначавайки го за вечен чиновник на Коксуълд, Северен Йоркшир.
Два тома от Стърновите "Проповеди" са публикувани приживе. За известно време той е по-известен в някои кръгове като проповедник, отколкото като романист. Проповедите, обаче, са конвенционални както по стил, така и по същество. Няколко тома писма са публикувани след смъртта му, както и "Журнал на Елиза" - по-сантиментално, отколкото хумористично любовно писмо към жена, която Стърн ухажва през последните години от живота си.
== Пътувания в чужбина ==
Лорънс Стърн продължава да се бори със заболяването си и заминава за Франция през 1762 г. в опит да намери климат, който да облекчи страданията му. Той се присъединява към дипломатическа партия, насочена към Торино, тъй като Англия и Франция все още са противници в Седемгодишната война. Стърн е доволен от приемането му във Франция, където съобщенията за гения на Тристрам Шанди го превръщат в знаменитост. Аспектите на това пътуване до Франция са включени във втория роман на Стърн - "Сантиментално пътешествие из Франция и Италия".
== Елиза ==
В началото на 1767 г. Стърн се среща с Елиза Драпер. Бързо e пленен от очарованието, жизнерадостта и разума на Елиза. Двамата често се срещали, обменяли миниатюрни портрети, а възхищението на Стърн се е превърнало в обсебеност, която той нямал намерение да крие. Три месеца след първата им среща Елица заминава за Индия и година по-късно Стърн умира от белодробна туберкулоза, без да я види отново.
В началото на 1768 г., в своето "Сантиментално пътешествие" Стърн прави екстравагантни препратки към Елиза, а отношенията в романа, макар и платонични, предизвикват значителен интерес. В своя "Журнал" Лорънс Стърн пише част за Елиза и я изпраща до нея, а останалата част излиза наяве, когато е била представена в Британския музей през 1894 г.
След смъртта на Стърн Елиза разрешава десет писма да бъдат публикувани под заглавието "Писма от Йорик до Елиза".
== Смърт и "възкресение" ==
По-малко от месец след публикуването на "Сантиментално пътешествие из Франция и Италия", на 18-и март Стърн умира в квартирата си на 54-годишна възраст. Погребват го в църковния двор на "Свети Георги", Площад Хановер.
Широко разпространен е слухът, че тялото на Стърн е откраднато малко след като е бил погребан и продадено на анатомите в университета Кеймбридж. Тялото му е било разпознато от Чарлс Колинджън, който е негов познат.
Година по-късно група масони издига мемориална плоча с римуваща се епитафия в близост до оригиналното гробно място на Стърн. Втората плоча е издигната през 1893 г., като са поправени някои фактически грешки на паметника. Когато църковният двор на "Свети Георги" е преустроен през 1969 г., от 11 500 черепа са разрушени, няколко са били идентифицирани с драстични съкращения от последвал преглед. Единият е с установен размер, съответстващ на бюст на Стърн, направен от Нолкенс. По-късно е потвърдено, че идентифицираният череп е негов, макар и с "определена доза съмнение". Останките биват прехвърлени в църквата на Коксуълд през 1969 г. от фондацията "Laurence Sterne Trust".
Историята за обновяването на черепа се споменава в романа на Малкълм Бредбъри "Към Ермитажа".
== Критика и влияния ==
Романът "Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентълмен" се продава широко в Англия и цяла Европа. Още след публикуването му, произведението започва да се превежда на всички основни европейски езици, а влиянието на Стърн върху европейски писатели като Дени Дидро и германските романтисти се забелязва все по-отчетливо.
Въпреки това, "Тристрам Шанди", в който Стърн пародира утвърдената до тогава наративна форма и включва здравословна доза омразен хумор, бива отхвърлена в Англия като твърде корумпирана. Това се противопоставя изцяло на възгледите на европейските критици, които смятат романа за иновативен. Волтер смята Стърн за "очевидно по-добър от Рабелай", а по-късно Гьоте се изказва за него като за "най-красивият дух, който някога е живял".
== Библиография ==
| |||