Древногръцка митология: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 95.42.141.113 (б.), към версия на Ket Етикет: Отмяна |
fv123$@ |
||
Ред 14:
== Източници ==
„[[Митологическа библиотека]]“, книгата, чийто предполагаем автор е атинският граматик [[Аполодор]], който е живял през 2 в. пр.н.е., е единственото запазено съчинение, което излага в най-пълен вид митовете на [[Древна Гърция]], макар че Троянският цикъл на Аполодор е изгубен след 9 в. Много древни литературни произведения също тематизират гръцката митология, например „[[Илиада]]“ и „[[Одисея]]“, поемите на [[Овидий]] и „Диалогите на боговете“ на [[Лукиан]]. Систематизацията на гръцките митове води началото си от 6 в. пр.н.е., от т. нар. [[Логограф (история)|логографи]] – автори на исторически съчинения, най-известни от които са [[Ферекид]], [[Акусилай]] и [[Тукидид]] (5 в. до н.е.). Техните следи се откриват в трагедиите на [[Софокъл]] и [[Еврипид]], както и в комедиите на [[Аристофан]]. Критично и с неверие към митологията се отнасят най-напред софистите и [[Ксенофан]] по времето на Пелопонеската война (431 – 404 г.пр.н.е.)
Една от основните характеристики на древногръцката митология е нейният [[политеизъм]] – наличието на много [[бог]]ове. Друга характерна особеност за нея е, че тя е [[антропоморфия|антропоморфна]] – древните гърци си представят [[бог]]овете в човешки вид, с човешки черти, начин на поведение и пр.
Ред 36:
Независимо от основните им форми, гръцките богове притежавали много други фантастични способности: те можели да се преобразяват и да стават невидими сред хората, мигновено да се телепортират до която и да е точка на Земята. Способни били дори да действат чрез думите и делата на хората, често пъти без знанието на дадения човек. Още по-важно е, че боговете не боледували, можели да бъдат наранени само при свръх-обстоятелства и били безсмъртни. Въпреки, че всеки един от тях бил роден, (повечето дори израснали от ранно детство до зрелост), веднъж достигнали предела на своята зрялост, те не остарявали след това.
Всеки бог или богиня произхождал/а от собствено родословие, преследвал/а различни интереси, имал/а определен район на действие и притежавал/а уникална индивидуалност. Въпреки това, тези описания произлизат от многобройни архаични местни варианти, които винаги се различават по нещо един от друг. Когато тези богове били описвани в поезията, молитвите или култовете, към тях се обръщали с комбинация от тяхното име и епитети, които ги идентифицирали по особеностите им от други техни проявления. Епитета на гръцко божество може да отразява определен аспект от ролята на бога, така както [[Аполон]] Мусагет е представен като „Аполон, водачът на музите“. Друг вариант е епитета да характеризира индивидуален или локален аспект на бога, понякога смятан вече за древен през класическата епоха на
Такива митични разкази ни казват, че всички богове са част от огромно семейство, обхващащо многочислени поколения. Най-старите богове били отговорни за сътворението на света, но по-младите от тях узурпирали властта им. В много познати епични поеми, достигнали до наши дни от т. нар. „ера на героите“, се появили и дванадесетте олимпийци. В помощ на примитивните гръцки предци, боговете извършвали чудеса, обучавали ги в различни области на практическите познания, учели ги на правилни начини на почитане, награждавали доброто поведение и наказвали безнравствеността, дори имали деца от хората.
Ред 44:
Налице са няколко вида първоначални източници за проучването на гръцката митология:
# Поезията на архаичната и класическата епохи, съставена главно за култови фестивали или аристократични банкети, и така част от мита в омировски смисъл. Това включва: omrove odiseq iliad omirovi ximni :DASDASD
* Омировите „[[Одисея]]“, „[[Илиада]]“ и „[[Омирови химни]]“.
* „[[Теогония]]“ на [[Хезиод]].
| |||