Лорънс Стърн: Разлика между версии

Два тома от Стърновите „Проповеди“ са публикувани приживе. За известно време той е по-известен в някои кръгове като проповедник, отколкото като романист. Проповедите, обаче, са конвенционални както по стил, така и по същество. Няколко тома писма са публикувани след смъртта му, както и „Журнал на Елиза“ – по-сантиментално, отколкото хумористично любовно писмо към жена, която Стърн ухажва през последните години от живота си.

 

Лорънс Стърн продължава да се бори със заболяването си и заминава за Франция през 1762 г. в опит да намери климат, който да облекчи страданията му. Той се присъединява към дипломатическа партия, насочена към Торино, тъй като Англия и Франция все още са противници в [[Седемгодишна война|Седемгодишната война]]. Стърн е доволен от приемането му във Франция, където съобщенията за гения на Тристрам Шанди го превръщат в знаменитост. Аспектите на това пътуване до Франция са включени във втория роман на Стърн – „Сантиментално пътешествие из Франция и Италия“.