Роден е през 1838 г. в [[Габрово]] със светското му име е Генчо. През 1854 г. заминава за [[Света гора]] и постъпва като послушник в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]], където в 1858 г. приема монашеско подстрижение. През 1859 г. е ръкоположен в йеродяконски сан и е изпратен да следва в гръцкото духовно-монашеско училище в [[Карея]]. През 1867 г. става игумен на [[Араповски манастир|Араповския манастир „Света Неделя“]]. Служи 6 години, като открива и ръководи неделно училище и често дава убежище на [[Васил Левски]], [[Георги Бенковски]] и други революционери. През 1873 г. [[Панарет Пловдивски]] го взема за свой викарен левкийски епископ. През м.ноември 1880 г., епископ Гервасий тържествено препогребва костите на [[Хаджи Димитър]] в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел“ в [[Свежен|с. Аджар]]<ref>в-к „Марица“, бр. 234, 11 ноември 1880 г.</ref><ref>„Кадрафил – върхът на безсмъртието“. Състав. Радка Колева и др. ; Ред. Денчо Владимиров ; Предг. Пламен Павлов. Пловдив, 2009, ISBN: 978-954-9498-22-6.</ref>. В Пловдив остава 10 години.
Геврасий е избран за Сливенски митрополит през 1897 г. Като такъв развива благотворителна дейност, полага грижи за изпращане на учение в Русия на способни младежи и е известен като [[славянофил]].
