Томас Хюрлиман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
След 2002 г. писателят отново живее в Берлин, а също в общността Валхвил, кантон [[Цуг (кантон)|Цуг]]<ref>[https://www.nzz.ch/feuilleton/der-verfuehrer-sehnt-sich-nach-kontemplation-ld.1314206 Daniele Muscionico: ''Der Verführer sehnt sich nach Kontemplation'', In: NZZ online, 4. Sept. 2017]</ref>.
== Творчество ==
Томас Хюрлиман дебютира през 1981 г. с разказа ''„Тесинчанката“'' (Die Tessinerin). Към прозаичното творчество на писателя, който трайно се ангажира с новата история на Швейцария, спадат и преведените на български произведения ''„Градинската къща“'' (Das Gartenhaus) (1989), ''„Големият котарак“'' (Der große Kater) (1998) и ''„Госпожица Щарк“'' (Fräulein Stark) (2001). Хюрлиман създава и множество театрални драми и комедии.
За писателското си дело Томас Хюрлиман получава редица награди и отличия. Първият му разказ ''„Тесинчанката“'' е преведен на шест, а новелата ''„Градинската къща“'' – на тринадесет езика.
Писателят е член на ''Немската академия за език и литература'''' в [[Дармщат]], на ''Академията на изкуствата'', Берлин, на [[ПЕН-клуб]]а на [[Лихтенщайн]], на ''Швейцарския съюз на писателите'' и на ''Баварската академия за изящни изкуства''.
== Библиография ==
| |||