Поради прекаленото посещение след промените от 1989 г. на хора, които са далеч от хипарската идея, група от т. нар. „стари хипари“ решават да започнат да честват „ивнинга“ ([[вечер]]та – от July Evening), като се събират в с. [[Варвара (Област Бургас)|Варвара]] на 30 юни.
Годината е 1980, мястото – южният плаж във Варна, участниците – четири или пет човека, а идеята беше на покойния Виолин Станкович. През есента на повечето от нас предстоеше да влязат в казармата, а това беше последното ни безгрижно лято. Ние естествено го използвахме на пълни обороти с малко спане и много щуротии. Всичко стана по случайност и без никаква предварителна подготовка, просто Вили каза: Ей искате ли да прекараме една нощ на плажа и да гледаме изгрева на сутринта? Естествено всички бяхме ЗА и така започна всичко. След това си казахме, че ще бъде добре да се събираме всяко лято на този ден. В периода от 1980 до 1983 нямахме никаква възможност не само да се събираме, но и да се виждаме, тъй като ни изпратиха войници в различни краища на страната, за да я пазим от „лошите империалисти, които само чакаха удобен момент, за да ни превземат и заробят.” Следващата известна сбирка по този повод беше 1984, след това през 1985 (пак на южният плаж във Варна). Едва през 1986 идеята започна да набира популярност и се проведе първото събиране в Камен бряг.
Представата за „Джулая“ е прочута и днес. Сега тя има смисъл на бягство от града и от цивилизацията, на протест срещу собственото Аз и пълно освобождаване на личността от оковите на големия град.
