|
'''Акритите''' ({{lang-el|ἀκρίται}}) са нередовни [[Въоръжени сили|военни части]], охраняващи през IX-XI век източната граница на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] с мюсюлманските държави в [[Близък Изток|Близкия Изток]]. Съставени са главно от [[лека пехота]], набирана сред [[арменци]]те и други жители на тази област, която има етнически смесено население. Подвизите на акритите са основа на епическия цикъл [[Акритски песни]], най-известна сред които е „[[Дигенис Акрит]]“, определяна като византийски [[национален епос]].<ref>https://www.britannica.com/topic/Digenis-Akritas-Byzantine-epic-hero</ref>
'''Акритите''' ({{lang-grc|ακρίτες}}) са {{факт|особено съсловие във [[Византийска империя|Византийската империя]], което представлява организирана общност от свободни селяни – войници, разположени по [[граница|граничните]] периферни райони с ислямския свят в [[Мала Азия]], известни с арабското си име [[Ал-Авазим]]. Акритите защитават границата срещу набезите на [[мюсюлмани]]те – [[араби]] и [[селджукски турци]]. Организацията им започва да се формира по време на [[Арабско-византийски войни|арабското нашествие]] към Мала Азия през VII в. едновременно с военно-административната реформа в империята и формирането на [[Тема (Византия)|темите]]. Окончателно акритското съсловие е създадено през VIII в. Акритската среда към IX-X в. формира свой вид субкултура и фолклор, например музикалния жанр на [[лаика]]та и епоса [[Дигенис Акрит]].|2017|12|15}}
== Бележки ==
{{факт|Постепенно, с повишаване на военното напрежение и усилване силата и интезивността на военния натиск от страна на турците в Мала Азия, ролята на съсловието на акритите намалява за сметка на наемния елемент във византийската армия (първо на [[арменци]]те, а след това и на [[туркопули]]те). Ролята на акритите в борбата срещу [[гази]]ите постепенно намалява. През XIII-XV век Византия губи религиозната война в региона, като [[джихад]]а побеждава, слагайки началото на [[Османски бейлик]], а с него и на [[Османската империя]].|2017|12|15}}
<references/>
{{факт|След възстановяването на Византия през [[1261]] г., Михаил VIII Палеолог лекомислено ликвидира акритското съсловие след един голям негов бунт срещу централната власт, изхождайки от предположението, че [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]] няма бъдеще след [[битка при Кьосе даг|битката при Кьосе даг]] и на източната граница ще липсва на практика какъвто и да било натиск.|2017|12|15}}
== Източници ==
* [http://www.ellopos.net/elpenor/vasilief/feudalism.asp Никейската империя (1204 – 1261)]
== Вижте също ==
* [[Византийско-османски войни]]
* [[Банда (Византия)]]
* [[Произход на османците]]
[[Категория:Въоръжени сили на Византия]]
[[Категория:Арабско-византийски войни]]
[[Категория:Средновековна Анатолия]]
{{военна-мъниче}}
{{история-мъниче}}
| 