Уикипедия

Северно море: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Lint errors: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 28x заглавие-стил, 2x нов ред, 2x тире-числа, 24 интервала, 6lokavica, год.→г., запетая, тире (пол...
Ред 6:
Свързва се с океана чрез [[Ла Манш]]а на юг и [[Норвежко море]] на север. Дължината му надвишава 970 километра, а ширината 580, като общата площ се равнява на около 750 000 квадратни километра (290 000 квадратни мили).
 
От дълги години Северно море е една от най-важните области за [[риболов]]а и транспорта на стоки в Европа. Морето също така е известна туристическа дестинация в страните, граничещи с него, а от скоро и важен източник на енергия, изразяваща се под формата на [[Фосилно гориво|фосилни горива]] и [[вятърна енергия]].
 
Исторически погледнато, Северно море изиграва важна роля в геополитиката и военните конфликти, като има значение най-вече за [[Северна Европа]], но и глобално чрез силата, която северните нации притежават през по-голямата част от [[Средновековие]]то и модерните времена. Северно море е също така в основите на експанзията на [[Викинги]]те, а по-късно бива последователно доминирано от [[Ханза]]та, [[Нидерландски Златен век|Нидерландия]] и [[Британска империя|Британската империя]]. Като единствени излаз на Германия към океана Северно море продължава да бъде стратегически важно и през двете световни войни.
Ред 12:
Крайбрежието на Северно море представя разнообразие от геологически структури. На север, по крайбрежието на [[Шотландия]] и [[Норвегия]], са типични дълбоко врязаните [[фиорд]]и и отвесните скали, а на юг по-често се срещат пясъчни ивици и широки крайбрежни области покрити със смесица от пясък и кал. Високата гъстота на населението, тежката индустрия и интензивното използване на морето и неговото крайбрежие предизвикват някои екологични проблеми, главно засягащи морската екосистема.
 
== Географско положение и особености ==
=== Географско положение и граници ===
[[File:North Sea map-en.png|thumb|North Sea map-en|Северно море, разгледано детайлно]]
Морето граничи с [[Оркнейски острови|Оркнейските острови]] и източното крайбрежие на [[Англия]] и [[Шотландия]] на запад и с Северна и [[Централна Европа]] на изток и юг, като държавите имащи излаз на морето в тази зона са Норвегия, [[Дания]], [[Германия]], [[Нидерландия]], [[Белгия]] и [[Франция]]. На югозапад след [[Доувър]], Северно море се свързва с Ла Манша и се свързва с Атлантическия океан. На изток морето се свързва с [[Балтийско море]] чрез протоците [[Скагерак]] и [[Категат]], които разделят Дания съответно от Норвегия и [[Швеция]]. На север морето граничи с [[Шетландски острови|Шетландските острови]] и се се свързва с Норвежко море, което е разположено в най-севериизточната част на Атлантическия океан.<ref name="Britannica">{{cite encyclopedia
|last = L.M.A.
|editor = University of Chicago
Ред 27:
|location = U.S.A.
|isbn =0-85229-423-9
|pages = 832–835832 – 835
|lang=en
}}
Ред 56:
</ref>
 
=== Географски особености ===
В по-голямата си част Северно море лежи върху Европейския [[континентален шелф]] на дълбочина от средно 90 метра.<ref name="Britannica"/> Единственото изключение е [[Норвежка бразда|Норвежката бразда]], която се простира паралелно по норвежкото крайбрежие, като започва от [[Осло]] и завършва северно от град [[Берген]]. Браздата е широка между 20 и 30 километра (12 и 19 мили), като максималната дълбочина, която достига, е 725 метра (2,379 фута).<ref name="Calow">{{cite book
|last=Calow
Ред 66:
|year= 1999
|publisher= Blackwell Publishing
|isbn= 0632049510, 9780632049516
|nopp=100
|lang=en
Ред 86:
|page=62
|lang=en
}}</ref> Дългите четиридесет и Широките четиринадесет са две големи области в Северно море, получили имената си от своята дълбочина, измерена в английската мерна единица [[фатом]], като 40 фатома и 14 фатома са равни съответно на 73 и 26 метра. Тези и други плитчини правят плаването в Северно море трудно и опасно, но с въвеждането на [[Глобална система за позициониране|сателитните навигационни системи]] тези опасности са значително намалени.,<ref name=" Tuckey">{{cite book
|last= Tuckey
|first=James Hingston
|title=Maritime Geography and Statistics ...
Ред 98:
|page=445
|lang=en
}}</ref> [[Девилс Хол]] се намира на 200 мили (320 km) източно от [[Дънди]], Шотландия, като представлява серия от асиметрични бразди, които имат дължина от 20 до 30 километра (от 12 до 19 мили), широчина от 1 до 2 километра и дълбочина от 230 метра.<ref>{{cite journal| journal=The Edinburgh Geologist| issue=14| date=Autumn 1983| title=The Devil's Hole in the North Sea|author=Alan Fyfe| url=http://www.edinburghgeolsoc.org/edingeologist/z_14_04.html/| accessdate=2008-11-02|lang=en}}</ref>
 
=== Геология ===
Плитки епиконтинентални морета като Северно море от дълги години съществуват върху Европейския континентален шелф. [[Тектоника на плочите|Тектонските процеси]], които оформят Атлантическия океан през периодите [[Юра]] и [[Креда]], т.е. преди 150 милиона години, водят до издигането на Британските острови. Оттогава между [[Балтийски щит|Балтийския щит]] и Британските острови постоянно съществува плитко море. То се явява един вид предшественик на Северно море, като се увеличава и намалява в зависимост от [[морско равнище|морското равнище]] през конкретното геоложко време. Понякога морето се свързва и с други плитки морета, като с морето, съществувало югозападно от района на днешен [[Париж]].<ref name="Torsvik">{{cite web
|last = Torsvik
|first = Trond H.
|coauthors = Daniel Carlos, Jon L. Mosar, Robin M. Cocks, & Tarjei N. Malme
|title = Global reconstructions and North Atlantic paleogeography 440 Ma to Recen
Ред 117:
Към края на Креда, преди 85 милиона година, на мястото на Европа съществуват само малки и разпръснати острови, като изключение прави само Скандинавието. В началото на [[Олигоцен]]а, т.е. преди 34 – 28 милиона години, появата на Западна и Централна Европа почти изцяло разделя Северно море от океана [[Тетис]], който с времето намалява и вследствие на свързването на Южна Европа с Югозападна Азия се превръща в Средиземно море.<ref>{{cite book
|last=Smith |first= A. G.| title=Atlas of Mesozoic and Cenozoic Coastlines
|publisher=Cambridge University Press| year=2004 | isbn=0521602874 | pages=27–3827 – 38
|url=http://books.google.com/?id=ZSuuvlMuQaEC&pg=PA66&dq=%22north+sea%22+paleogeography
|accessdate=2008-11-24 |format=Digitized by Google Books online|lang=en
}}</ref> От началото на [[Квартернер|Кватернера]], т.е. преди 2.6 милиона години, морското равнище намалява през всеки [[Ледникова епоха|ледников период]], а след това се покачва, като всеки път, когато ледът достигне максималното си разпространение, Северно море почти пресъхва. Така Северно море, каквото го познаваме днес, се оформя след последния ледников период, когато морето за пореден път наводнява Европейския континентален шелф.<ref name="Plant">{{cite book
|last = Sola
|first = M. A.
|coauthors = D. Worsley, Muʼassasah al-Waṭanīyah lil-Nafṭ
|title =Geological Exploration in Murzuq Basin
Ред 137:
През 2006 в Северно море е открит [[фосил]] на [[Платеозавър]], който е на възраст межди 199 и 216 милиона години и който се оказва открития на най-голяма дълбочина фосил досега и първия, открит в Норвегия.<ref>http://dsc.discovery.com/news/2006/05/03/norwaydino_din.html?category=dinosaurs&guid=20060503015612</ref>
 
== Хидрология ==
=== Температура и соленост ===
Средната температура на водата през лятото е 17 °C и 6 °C през зимата.<ref name="Safety">{{cite web
|title = About the North Sea: Key facts| publisher=''Safety at Sea project: Norwegian Coastal Administration''
Ред 146:
[[Соленост]]та е средно между 34 и 35 грама за литър,<ref name="Safety"/> като най-големите разлики се срещат там, където сладководни води се вливат в морето. Такива места са естуарите на Рейн и Елба, границата с Балтийско море и крайбрежието на Норвегия.
 
=== Водна циркулация ===
[[File:Maarup Kirke i Loenstrup i 2004 ubt.jpeg|thumb|Maarup Kirke i Loenstrup i 2004 ubt|Крайбрежието на Северно море в [[Ютланд]].]]
Водните течения в Северно море се движат покраи крайбрежията в посока, [[Посока на часовниковата стрелка|обратна на часовниковата стрелка]].
 
Северно море е продължение на Атлантическия океан, като по-голямата част от [[Океанско течение|океанските течения]] минават от северозападния отвор на морето, докато през Ла Манша минават топли течения, които са по-малки по обем. Тези течения стигат до крайбрежието на Норвегия. По-малко солените крйбрежни води пък се спускат към по-дълбоките части, докато по-солените се придвижват нагоре. Средната големина на вълните в Северно море е между 0 и 8 [[метър|метра]], като вълните се различават от тези в океана поради разположението на морето върху [[Континентален шелф|континенталния шелф]].<ref name="Safety"/>
 
=== Брегова линия ===
Западните и източни брегове са остри и назъбени, главно защото са формирани от [[Ледник|глетчери]] по време на [[Ледникова епоха|ледниковата епоха]]. При срещата си с морето норвежките планини създават дълбоки фиорди и групи от острови. На юг от [[Ставангер]] бреговата ивица става по-ясно изразена, а островите стават по-малко. Източното крайбрежие на Шотландия е подобно, но в по-малки размери. В североизточана част на Англия скалите стават по-ниски, като техния химичен състав става по-неустойчив и в резултат на това формите им са по-заоблени. В Нидерландия, Белгия и източна Англия брегът е нисък,<ref name="Eurosion">{{cite web| title = Holderness Coast United Kingdom| url =http://copranet.projects.eucc-d.de/files/000164_EUROSION_Holderness_coast.pdf| format=PDF| publisher=EUROSION Case Study| accessdate = 2007-07-24|lang=en}}</ref> а източното крайбрежие на югоизточната част на Северно море (т.е най-вече Белгия и Дания) се характеризира с прави и покрити с пясък брегове.
 
=== Наводнения ===
[[File:Sturmflut-Hamburg.jpg|thumb|Наводнението в [[Хамбург]] през 1962 г.]]
Наводненията, най-често причинени от силни бури, обикновено заплашват бреговете на Нидерландия, Белгия, Германия и Дания и по-ниските части на Източна Англия. Те се предизвикват най-вече от промени в [[Атмосферно налягане|атмосферното налягане]] и силни ветрове, които предизвикват по-силно [[вълнение]] в морето.<ref>{{cite book
Ред 176:
</ref>
 
Първото регистрирано навoдонениенаводонение, причинено от Северно море, е Julianenflut на 17 февруари 1164. След това през 1228 се появяват сведения за друго наводнение, в което според писмените сведения 100 000 души са загубили живота си.<ref name="Morin">{{cite web
|last = Morin
|first = Rene
|title = Social, economical and political impact of Weather
|work =
|publisher = EMS annual meeting
|date = 2008-10-02
Ред 188:
|lang=en}}
</ref> През 1362 година южните брегове отново са наводнени, като писмените сведения от това време отново съобщават за повече от 100 000 жертви, а големи части от сушата били перманентно изгубени, включително и легендарния изгубен град [[Рунгхолт]].<ref name="Untergang">{{cite web
|title =scinexx | Der Untergang: Die Grote Manndränke - – Rungholt Nordsee
|work =
|publisher = MMCD NEW MEDIA
|year = 06.12.2008 Saturday
|url =http://translate.google.ca/translate?hl=en&sl=de&u=http://www.g-o.de/dossier-detail-395-8.html&sa=X&oi=translate&resnum=5&ct=result&prev=/search%3Fq%3D1362%2BGroote%2BManndr%25C3%25A4nke%26hl%3Den%26client%3Dfirefox-a%26rls%3Dorg.mozilla:en-GB:official%26sa%3DG
|language=German
|accessdate =2008-12-04
|lang=en}}
</ref> През 20-ти век, през 1953 година наводнение засяга бреговете на няколко страни и отнема над 2 000 живота. 315 граждани на [[Хамбург]] пък загиват по време на [[Наводнението в Северно море от 1962 година]].<ref>{{Cite book
|publisher =Investigating Rivers
|title =Coastal Flooding: The great flood of 1953
Ред 219:
</ref>
 
=== Цунамита ===
Въпреки че не са чести, има някои сведения за [[цунами]]та в Северно море. Така например след поредица подводни [[свлачище|свлачища]], възникнали между 8150 и 6000 година пр.н.е, част от норвежкия континентален шелф пропада в Норвежко море, което предизвиква цунами с вълни до 20 метра, които преминават през морето и оказват най-силно въздействие на Шотландия и [[Ферьорски острови|Ферьорските острови]].<ref name="spiegel">{{cite web
|first= Axel |last=Bojanowski
|publisher= Spiegel Online
Ред 227:
|url =http://www.spiegel.de/international/0,1518,441819,00.html
|accessdate = 2007-07-24
|lang=en}}</ref> Земетресението от Довър от 1580 година пък е едно от първите записани в Северно море, като силата му е между 5.3 и 5.9 по [[Скала на Рихтер|скалата на Рихтер]]. То причинява сериозни разрушения в град [[Кале (град)|Кале]] не само като обикновено земетресение, а и чрез двете цунамита, които предизвиква.<ref name="Belgium"/> Най-голямото измерено земетресение в Северно море пък е това в Догер банк през 1931 година, което има сила 6.1 по скалата на Рихтер и в резултат на което е причинено цунами, което наводнява британското крайбрежие.<ref name="Belgium">{{Cite book
|publisher = Royal Belgian Institute of Natural Sciences
|title = A tsunami in Belgium?
Ред 240:
|lang=en}}</ref>
 
== Флора и Фауна ==
=== Риби и миди ===
[[File:Sprattus sprattus.jpg|thumb|Sprattus sprattus|Вид [[шпрот]]и често срещани в Северно море.]]
Малките [[ракообразни]] и [[зоопланктон]]ът са широко разпространени в Северно море. Тези малки организми са жизнено важни елементи от [[Хранителна верига|хранителната верига]], изхранващи множество видове риби. Над 230 вида риби се срещат в Северно море, като [[треска]]та, [[камбала]]та, [[морски език|морският език]], [[скумрия]]та, [[херинга]]та и [[шпрот]]ите се срещат изключително често и са едни от най-важните видове за [[риболов]]а в региона.<ref name="Ecoserve">{{cite web
Ред 273:
|lang=en}}</ref>
 
=== Птици ===
[[File:Sea Gulls in flight Waddenzee 2.jpg|thumb|Sea Gulls in flight Waddenzee 2|Чайки по време на полед над [[Ваденско море]].]]
Крайбрежието на Северно море е богато на природни резервати, като островите Фарне във Великобритания и [[Ваденско море]] в Германия.<ref name="Ecoserve"/> Всяка година десетки милиони птици използват Северно море и защитените области за рамножавана, намиране на храна и като места за почивка по време на миграционни полети. [[Полярен буревестник|Полярните буревесници]], [[Атлантически тупик|Атлантическите тупиции]] и различни видове морски патици, [[гмуркачови|гмуркачи]], [[коморан|корморани]] и [[Сребриста чайка|чайки]] правят Северно море привлекателно за любителите на наблюдението на птици.<ref name="Ecoserve"/><ref name="OSPAR"/>
 
=== Морски бозайници ===
В Северно море се срещат и някои видове [[бозайници|водни бозайници]]. По бреговата ивица и на островите могат да бъдат открити [[Обикновен тюлен|обикновени тюлени]] и [[Морска свиня|морски свини]]. Най-северните острови на Северно море като например Шетландските острови, се обитават от голям брой [[перконоги]] като [[Морски заек|морски зайци]], [[Гренландски тюлен|гренландски]], [[Качулат тюлен|качулати]] и [[Пръстенов тюлен|пръстенови тюлени]] и дори [[морж]]ове. [[Китоподобни]]те в Северно море включват различни видове морски свини, [[делфин]]и и [[кит]]ове.<ref name="OSPAR"/>
 
=== Биоразнообразие и опазване ===
[[File:Bank met ondermeer kokkels mosselen en Japanse oesters in de Waddenzee bij Schiermonnikoog.jpg|thumb|Bank met ondermeer kokkels mosselen en Japanse oesters in de Waddenzee bij Schiermonnikoog|Крайбрежието на [[Ваденско море]] покрито с миди, сред които има [[Тихоокеанска стрида|Тихоокеански стриди]] и [[сърцевидки]].]]
Поради големия брой население и високото ниво на идустриализация по бреговете, флората и фауната на Северно море страда от замърсяване и прекомерен лов и риболов. Някои видове [[Щъркелоподобни|фламинго]], [[Пеликанови|пеликан]] и [[пингвин]] били разпрострененипо по южното крайбрежие на морето, но изчезват изцяло в началото на сегашното хилядолетие. [[Сив кит|Сивия кит]] също е бил част от [[биоразнообразие]]то на региона докато не бива изтласкан в Атлантическия океан през 17-ти век. Други животни, като [[Гладки китове|Гладките китове]], видове от семейство [[Есетрови]], [[скат]]овете, [[Морска лисица|Морските лисици]], [[сьомга]]та и други видове, са били широко разпространени в Северно море до 20-ти век, когато поради прекомерния риболов броя им рязко намалява. Други фактори, спомогнали за спада, са разпространението на чужди за Северно море видове, индустриалното и земеделско замърсяване, [[тралене]]то, предизвикананата от човека [[еутрофикация]], добива на чакъл и пясък и интензивният [[воден транспорт]]. Всички страни, граничещи със Северно море са подписали [[Международна Конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби|Международната Конвенция за предотвратяване на замърсяването от корабите]], която спомага за опазването на околната среда и живота в Северно море. Освен това Германия, Дания и Нидерландия са създали и допълнително споразумение, целящо да запази екологичното равновесие във Ваденско море.
 
== История ==
През вековете множество имена са изпозвани за Северно море. Едно от най-ранните записани имена е Septentrionalis Oceanus или „Северен океан“, изпозваноно от [[Плиний Стари]]. Името „Северно море“ най-вероятно идва от холандското „Noordzee“, което трябва да го разграничи от [[Зойдерзее]] (Южно море), намиращо се на юг от [[Фризия]] или просто трябва да покаже, че морето се намира на север от Нидерландия.
 
=== Римска империя ===
Първите писмени сведения за по-интензивно използване на Северно море от [[Римска империя|римляните]] датират от 12 година пр.н.е., когато е построена голяма флота чрез която са покорени много племена, живеещи околко морето, като [[Фризи]] и [[Хавки]]. През 5 година пр.н.е. знанието на римляните за Северно море е значително увеличено след военна кампания, водена от [[Тиберий]] и стигнала до река Елба. Така [[Плиний Стари]] описва как римски войници нахлуват в [[Хелголанд]] и достигат до североизточната част на Дания.
 
Инвазията на [[Юлий Цезар|Цезар]] в Британия между 55 и 54 година пр.н.е. цели да накаже местните племена, които подкрепят въстанниците в [[Галия]], а след завземането на Британия от [[Авъл Плавций]] през 43 година сл.н.е. между Британия и Рим е осъществена и търговска връзка. Като използва римската флота, [[Гней Юлий Агрикола]] продължава инвазията и настъпва на север към Шотландия. С времето, обаче, Римската империя престава да настъпва на север и след като през 410 година римляните изоставят Британия, германските племена на [[англи]]те, [[сакси]]те и [[юти]]те започват да се преселват през Северно море към Британските острови.
 
=== Средновековие ===
Ерата на [[викинги]]те започва през 793 г. с атаката над [[Линдисфарн]],като те владеят Северно море през следващите 250 год г. Чрез [[дракар]]ите си викингите нападат, търгуват и установяват колонии и търговски постове по крайбрежието на морето. Според Англосаксонските хроники викингите започват да се заселват на Британските острови през 851 година и продължават преселението си до 1050 година. [[Алфред Велики]] се смята за първия английски крал, който оказва на Викингите съществена съпротива, като успява да ги отблъсне до [[Данелаг]] и по този начин да заздрави кралство си. Така датският крал [[Хардекнуд]] става последния викингски крал, който владее територии и от двете страни на морето. С възкачването на [[Уилям Завоевателя]] Северно море започва да губи своето значение като път, подходящ са инвазии. Новият ред насочва по-голямата част от търговията на Англия и Скандинавието на юг, към Средиземно море и [[Ориент]]а. През [[Средновековие]]то присанищата в Северна Европа изнасят багрилни вещества, лен, сол, метални продукти и вино, а внасят висококачесвени дрехи, подправки и плодове от [[Средиземноморие]]то. Търговията през този период се осъществява главно по море поради неразвитите и несигурни сухопътни пътища.
 
През 13-ти век [[Ханза]]та, въпреки че е базирана в [[Балтийско море]], започва да контролира по-голямата част от търговията чрез важни членове и постове на Северно море. Ханзата губи хегемонията си през 16-ти век, когато съседните на съюза страни превземат градове и постове, принадлежали към Ханзата. Освен това се създават и нови търговски пътища, които осигуряват Европа с азиатски, африкански и американски продукти.
 
=== Ера на корабоплаването ===
[[File:Van Minderhout Battle of Lowestoft.jpg|thumb|Van Minderhout Battle of Lowestoft|Картина от Хендрик ван Миндерхоут, представяща [[Битка при Лоустофт|Битката при Лоустофт]] в Северно море.]]
През 17-ти век, през Нидерландския Златен век, когато холандският добив на [[херинга]], [[треска]] и китове достигат рекордни стойности, Нидерландия е на върха на своята сила. Важните презокеански колонии, огромният търговски флот и големите печалби направили холандците главните конкуренти на амбициозните англичани. Съперничеството между двете нации довежда до първите три [[Англо-нидерландски войни]] между 1652 и 1673, завършили с нидерландски победи. След [[Славна революция|Славната революция]], нидерландския принц [[Уилям III|Уилям]] се възкачва на английския трон. Двете страни се сближават като търговската, военната иполитиеската сила се измества от Лондон към Амстердам. [[Велика северна война|Великата северна война]] (1700 – 1721) и [[Война за испанското наследство|Войната за испанското наследство]] (1701 – 1714) се водят едновременно, като британската доминация над Северно море е неоспорима до 20-ти век.
 
=== Съвременна ера ===
Напрежението в Северно море се покачва през 1904 г. след инцидент край [[Догер банк]], когато руски военни кораби объркват британски риболовни кораби с японски военни кораби и стрелят по тях.
 
През [[Първа световна война|Първата световна война]] флотът на Великобритания и този на Германия се изправят една срещу друга в Северно море, което става една от главните зони на конфликта. По-голямата флотилия на Великобритания успява, през по-голямата част от войната, да ограничи достъпа на [[Централни сили|Централните сили]] до множество жизненоважни суровини и ресурси. По-големите битки от този период са Битката при Догер банк и Битката при Ютланд. Част от действията с подводници също стават на територията на Северно море.
 
[[File:Bluecher sinkend.jpg|мини|[[Крайцер]]ът „Блюхнер“ потъва след битката при [[Догер банк]]]]
Ред 311:
След войната Северно море губи голяма част от своето военно значение поради факта, че е изцяло обградено от страни, членки на [[НАТО]]. За сметка на това, през 60-те години Северно море увеличава икономическото си значение поради факта, че страните, имащи излаз на него, започват да използват целия му потенциал в сферата на петрола и природния газ.
 
== Икономика ==
Всички страни, граничещи със Северно море, претендират за 12 морски мили (22 km, 14 мили) териториални води, където имат изключителни права върху риболова. [[Обща политика за рибарството|Общата политика за рибарство]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]] съществува, за да координира правата на страните членки над риболова и да помага при конфликти между страните от ЕС и Норвегия.
 
След откриването на минерални ресурси в Северно море се създава [[Конвенция за континенталния шелф|Конвенцията за континенталния шелф]], която установява правата на страните над морето главно по междинната линия, като границата между Германия, Нидерландия и Дания се установява едва след продължителни преговори и решение на [[Международен съд|Международния съд]].
 
=== Нефт и природен газ ===
[[File:Ekofisk complex.jpg|thumb|Находището [[Екофиск]].]]
През 1859 на брега на Северно море за първи път е открит [[нефт]], а през 1910 и [[природен газ]]. Тестови проучвания започват през 1966, а през 1969 Петролна компания Филипс открива нефтеното находище [[Екофиск]], което се отличава с висококачествен нефт, който има много ниско съдържание на [[сяра]]. Добивът на нефт започва през 1971, като транспортирането се извършва чрез [[танкер]]и, а след 1975 чрез [[нефтопровод|петролопровод]], който първоначално стига само до Англия, а след 1977 и до [[Емден]], Германия. Масовата експлоатация на нефтените залежи на Северно море започва малко преди нефтената криза от 1973 година. Покачването на цените на петрола през този период подтиква петролните компании да направят огромните инвестиции, нужни за добива на петрол от морето.
 
Въпреки че оперативни разходи са сравнително високи, качеството на петрола, политическата стабилност в региона и близостта на важни пазари в Западна Европа правят Северно море един от най-важните региони за нефтодобива в света. Друго важно нефтено находище освен това в Екофиск, е [[Статфьорд]], което става причина за изграждането на първия нефтопровод по норвежкото крайбрежие. Най-голямото находище на природен газ в Северно море пък е Тролското находище.
Ред 324:
Цената на сорта [[Brent|брент]], който е един от първите сортове нефт, извлечени от Северно море, днес се използвана като стандартна цена при сравняването на стойността на необработения нефт. Също така Северно море притежава най-големите находища на нефт и природен газ в Западна Европа, като е един от най-важните нефтодобивни региони, който не принадлежи към [[ОПЕК]].
 
=== Риболов ===
Пет процента от световния [[риболов]] се извършва в Северно море, като той е концентриран най-вече по южната брегова линия, като най-често използваният метод при лова е [[тралене]]то. През 1995 в Северно море са уловени 3.5 милиона тона риба и миди, като се смята че нерегистрираният риболов възлиза на един милиона тона.
 
През последните десетилетия поради прекомерния улов, който доведе до проблеми при [[хранителна верига|хранителната верига]] в морето, риболовът в Северно море стана по-неефективен и в резултат много хора загубиха работните си места. Така например, ловът на херинга, треска и камбала могат да последват съдбата на лова на скумрия, който беше прекратен през 70-те години. Затова целта на Общата политика за рибарство на Европейския съюз е да намали негативния екологичен ефект от рибарството, да повиши ефективността и да стабилизира цените.
[[File:Prinses Amaliawindpark.jpg|thumb|Комплекс за добив на вятърна енергия в Северно море.]]
===Възобновяеми енергийни източници===▼
 
▲=== Възобновяеми енергийни източници ===
Поради силните и постоянни ветрове страните (най-вече Германия и Дания), граничещи със Северно море, използват крайбрежието за добив на [[вятърна енергия]], като една от първите големи [[вятърна електроцентрала|вятърни електроцентрали]], която се намира в морето, [[Хорнс Рев 1]], е завършена през 2002. Оттогава в Северно море се построяват голям брой други вятърни електроцентрали, включително и двете най-големи вятърни електроцентрали в света, които не са изградени на сушата – [[Танет]] във Великобритания и [[Хорнс Рев 2]] в Дания.
 
Ред 337:
Добивът на енергия от прилива и отлива на морето е все още в начална фаза, като тестови електроцентрали, който използват този метод, оперират на Оркнейските острови.
 
=== Туризъм ===
Северно море привлича голям брой туристи, като особено посещавани са плажовете по бреговете на Белгия, Нидерландия, Германия и Дания. Най-практикуваните спортове в Северно море поради силните ветрове, са [[уиндсърфинг]]а и [[ветроходство]]то. Също така се смята, че климатът на Северно море има особено положително влияние върху здравето и най-вече върху имунната система, дихателната система и кожата.
 
=== Трафик ===
[[File:Rotterdam harbour by night.jpg|thumb|Присанището в [[Ротердам]] през нощта.]]
Главните пристанища в Северно море са разположени по континенталното крайбрежие. [[Ротердам]], най-голямото пристанище в Европа и третото по големина в света за 2008 по количество превозени стоки, [[Антверпен]], 16-то по големина, и [[Хамбург]], 27-мо по големина, са най-важните пристанища в Северно море.
Ред 346:
Също така по крайбрежието на Северно море се намират голям брой [[канал]]и и канални системи, които улесняват трафика между реките, изкуствените заливи и морето. [[Килски канал|Килския канал]], който свързва Северно с Балтийско море, е най-натоварения изкуствен воден път в света през 2009 година, като средно по него са минавали 89 кораба на ден, като се изключват спортните кораби и по-малките съдове. Каналът спестява около 250 морски мили (490 km, 290 мили), като чрез него се избягва пътуване около полуостров [[Ютланд]].
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==
{{Commonscat|North Sea}}
* [http://www.nordsoemuseet.dk/index.php?sprog=en Музей на Северно море] в [[Дания]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Северно_море“.