Разлика между версии на „Ениджевардарска битка“

м
Lint errors: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 5x тире-числа, 3x заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor)
м (Интервал в заглавие на раздел Външни препратки)
м (Lint errors: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 5x тире-числа, 3x заглавие-стил, интервал (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Енуджевардарската битка''' ({{lang-el|Μάχη των Γιαννιτσών}}, ''Махи тон Яницон'') е [[битка]] в хода на [[Балканска война|Балканската война]], състояла се на [[1 ноември|1]]-[[2 ноември]] (19- – 20 октомври стар стил) [[1912]] година край град [[Енидже Вардар]] в [[Македония (област)|Македония]]. В нея [[Гърция|гръцките]] войски нанасят поражение на [[Османска империя|османските]] сили в [[Егейска Македония]], което им отваря пътя за завземане на [[Солун]].
 
== Предистория ==
След като през октомври гръцката [[Тесалийска армия]], под командването на престолонаследника [[Константинос I|Константинос]], удържа няколко победи срещу значително по-малочислените османски войски, тя продължава да настъпва към Солун. Благодарение на местното християнско население комуникациите между Ениджевардарския гарнизон и [[Солун]] са силно затруднени или дори прекъснати. [[Хасан Тахсин паша]] кординира действията си с [[Джавид паша]], отговарящ за гарнизона в [[Битоля]]. Османските планове предвиждат Ениджевардарската част да се изтегли в [[Бер]], където да бъде подсилена с 8 батальона и 2 батареи от [[Суровичево]], както и с 4 батальона и 1 батарея от [[Катерини]]. Гръцкото командване се опасява Ениджевардарските турски сили да не се изтеглят през Бер към Солун и да подсилят защитата на града и едновременно с това да не бъдат ударени във левия си фланг през Суровичево, при което турското командване се е надявало да обгради гръцката армия. Заради това гръцкото командване решава да изпрати 5 дивизии към Бер, а Пета гръцка дивизия към [[Кожани]], която едновременно да защитава гръцкия фланг откъм Сурович и да обезопаси снабдителната линия през Еласона и Лариса. Също така командването се надява, че чрез овладяването на Бер ще се отвори втора възможна снабдителна линия през Катерини и [[Палео Елевтерохори]]<ref name="Crawfurd1">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 86- – 90.]</ref>.
 
== Битката ==
[[File:Giannitsa.png|мини|250пх250п|Военни действия и разположение на войските.]]
На 27 октомври 5-та дивизия се насочва към Кожани, а 7-ма дивизия, която първоначално е оставена като резерв в Лариса е изместена към Еласона, а оттам започва настъпление през [[Олимп]]. Дивизията превзема злеотбранявания от босненски доброволци проход Петра, след което излиза на река [[Колудей]] и заплашва турските части в Енидже Вардар от обкръжение. На 28 октомври започва настъплението на 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та и 6-та дивизии към Бер. Още на 26 октомври османски части заемат височината Кастаня, която се определя с голямо тактическо значение<ref name="Crawfurd1" />. Турското командване разполага щаба и основните си бойни сили край Кулхалар на река Колудей. Общата численост на турския аскер с подкрепленията от Суровичево и Катерини, както и остатъците от струмската армия на Али Надир паша е около 30&nbsp;000 души.
 
Гръцките основни сили, включващи пет дивизии, се придвижват от югозапад към Енидже Вардар, когато на 1 ноември са изненадани от силен артилерийски обстрел. Въпреки численото си превъзходство, гърците забавят атаката си с един ден. 2 турски батальона опитват нощна контраатака през един от мостовете на река Колудей, но са унищожени от артилерийски обстрел. На 2 ноември османците оказват ожесточена съпротива и се оттеглят, едва когато десният им фланг е заплашен с обход.<ref name="въчков">{{cite book | last = Въчков| first = Александър| year = 2005| title = Балканската война 1912- – 1913| publisher = Анжела | pages = 145- – 146}}</ref> Турски части започват неорганизирано отстъпление към Солун, като са посрещнати от турска кавалерия в опит да се предотврати изтеглянето. В крайна сметка 3&nbsp;000 турски войници и 14 оръдия са пленени от гръцката армия, докато тя дава загуби в размер 3&nbsp;000 убити войници и офицери<ref name="Crawfurd2">[http://archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft Crawfurd Price, W. H., The Balkan Cockpit, T. WERNER LAURIE LTD., London, стр. 90- – 95.]</ref>.
 
== Последици ==
Гръцкото командване не се възползва от успеха си и основната част от османските войски успяват да се оттеглят отвъд река [[Вардар]]. Въпреки това, османското командване преценява, че град Солун е зле укрепен и решава да прекрати съпротивата. Солун е предаден на гърците, които влизат в града на 9 ноември, изпреварвайки с няколко часа [[България|българската]] [[Седма пехотна рилска дивизия]].<ref name="въчков"/>
 
 
{{Портал|Македония}}
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Енидже Вардар, Сражение при}}
[[Категория:Битки през Балканската война]]
[[Категория:Битки на Гърция]]