Молибден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
[Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ]
форматиране: 6x тире, URL, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Химичен елемент|
<!-- ОбщиВъншен даннивид -->
| вид =сиво-бял метал
| име = Молибден
| картинка =Molybdenum crystaline fragment and 1cm3 cube.jpg
| символ = Mo
<!-- Общи данни -->
| номер = 42
| име =Молибден
| вляво = [[Ниобий]]
| вляво =[[Ниобий]]
| вдясно = [[Технеций]]
| вдясно =[[Технеций]]
| отгоре = [[Хром|Cr]]
| отгоре =[[Хром|Cr]]
| отдолу = [[Волфрам|W]]
| отдолу =[[Волфрам|W]]
| серия = Преходен метал
| група = 6
| период = 5
| блок = d
| вид серия = сивпреходен метал
| серия_коментар =
| картинка = Molybdenum crystaline fragment and 1cm3 cube.jpg
| конфигурация_коментар =
<!-- Свойства на атома -->
| електрони_на_ниво =2, 8, 18, 13, 1
| атомна_маса = 95,94
| електрони_на_ниво_коментар =
| атомен_радиус =
| CAS_номер =
| атомен_радиус2 =
| CAS_номер_коментар =
| ковалентен_радиус =
<!-- Свойства на атома -->
| ван_дер_Ваалс =
| атомна_маса =95,95
| електронна_конф = [Kr] 4d<sup>5</sup> 5s<sup>1</sup>
| атомна_маса_коментар =
| електрони_на_ниво =
| атомен_радиус =145
| окс_състояния = '''6''', 5, 4, '''3''', 2, 1, -1, -2
| атомен_радиус2 =190
| оксид = [[киселина|киселинен]]
| атомен_радиус_коментар =
| крист_структура = кубична, обемно центрирана; α-Fe, а=0,314 nm.
| ковалентен_радиус =154±5
<!-- Физични свойства -->
| ковалентен_радиус_коментар =
| агрегатно = Твърдо вещество
| ван_дер_Ваалс =
| плътност = 10280
| ван_дер_Ваалс_коментар =
| твърдост =
| окс_състояния ='''6''', 5, '''4''', 3, 2, 1, −1, −2, −4
| топене_K = 2890
| окс_състояния_коментар =
| топене_C = 2616
| оксид =MoO<sub>3</sub> (силно&nbsp;киселинен); MoO<sub>2</sub> (неутрален)
| кипене_K = 5830
| оксид_коментар =
| кипене_C = 5556
| електроотрицателност =2,16
| моларен_обем = 9.4
| електроотрицателност_коментар =
| топл_изпарение =
| йон_потенциал =684,3
| топл_топене =
| йон_потенциал2 =1560
| налягане_пара =
| йон_потенциал3 =2618
| налягане_пара_при =
| йон_потенциал4 =4480
| скорост_звук =
| йон_потенциал_коментар =([[моларни йонизационни енергии на химичните елементи|още]])
| скорост_звук_при =
<!-- ДругиФизични свойства -->
| агрегатно =твърдо вещество
| електроотрицателност =
| агрегатно_коментар =
| топл_капацитет =
| алотропи =
| електропроводимост =
| алотропи_коментар =
| топлопроводимост = 138
| крист_структура =кубична обемноцентрирана
| йон_потенциал =
| крист_структура_коментар =
|}}
| крист_структура2 =
| крист_структура_коментар2 =
| плътност =10280
| плътност_коментар =
| топене_K =2896
| топене_коментар =
| кипене_K =4912
| кипене_коментар =
| моларен_обем =9,334×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар =
| тройна_точка_темп =
| тройна_точка_налягане =
| тройна_точка_коментар =
| крит_точка_темп =
| крит_точка_налягане =
| крит_точка_коментар =
| топл_топене =37,48
| топл_топене_коментар =
| топл_изпарение =598
| топл_изпарение_коментар =
| налягане_пара_T1 =2742
| налягане_пара_T10 =2994
| налягане_пара_T100 =3312
| налягане_пара_T1k =3707
| налягане_пара_T10k =4212
| налягане_пара_T100k =4879
| скорост_звук =5400
| скорост_звук_коментар =при 25&nbsp;[[целзий|°C]]
| топл_капацитет =251
| топл_капацитет_коментар =
| електропроводимост =2×10<sup>7</sup>
| електропроводимост_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| елсъпротивление =0,0534
| елсъпротивление_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| топлопроводимост =138
| топлопроводимост_коментар =
| магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар =
| модул_еластичност =329
| модул_еластичност_коментар =
| модул_срязване =126
| модул_срязване_коментар =
| модул_натиск =230
| модул_натиск_коментар =
| коефициент_Поасон =0,31
| коефициент_Поасон_коментар =
| твърдост_Моос =5,5
| твърдост_Моос_коментар =
| твърдост_Викерс =1400 – 2740
| твърдост_Викерс_коментар =
| твърдост_Бринел =1370 – 2500
| твърдост_Бринел_коментар =
<!-- История -->
| наименование =от [[гръцки език|гръцкото]] ''Μόλυβδος'' – ''„[[Олово]]“''
| открит_от =[[Карл Вилхелм Шееле]]
| открит_през =1778 г.
| изолиран_от =[[Петър Йелм]]
| изолиран_през =1781 г.
<!-- Изотопи -->
| изотопи =
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=92|честота=14,65 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Mo|масово_число=93|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=4000 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Nb|продукт_масово_число=93}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=94|честота=9,19 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=95|честота=15,87 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=96|честота=16,67 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=97|честота=9,58 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Mo|масово_число=98|честота=24,29 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп разпад2|символ=Mo|масово_число=99|честота=синт.|период_полуразпад=83,4&nbsp;дни|тип_разпад1=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ1=Tc|продукт_масово_число1=99''m''|тип_разпад2=[[гама-лъчение|γ]]|продукт_символ2=–}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Mo|масово_число=100|честота=9,75 %|период_полуразпад=7,8×10<sup>18</sup>&nbsp;г.|тип_разпад=[[двоен бета-разпад|β<sup>-</sup>β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Ru|продукт_масово_число=100}}
}}
 
'''Молибденът''' (''Molybdenum'') е сребристо-бял, много твърд, но е по-мек и ковък от волфрама, открит през [[1778]] година. Той е с шеста по-големина [[температура на топене]] и само [[волфрам]]ът и [[Тантал (елемент)|танталът]] от по-често срещаните метали имат по-големи температури на топене от него. Молибденът бавно се разяжда от [[киселини]]. Той е много ценен в сплави, тъй като допринася за твърдостта и здравината на калената [[стомана]]. Така също качва и температурата на топене на стоманата ако се използва като легираща добавка. През Втората [[Втора световна война|Световна война]] [[Германия|немското]] оръдие, наречено „[[Дебелата Берта]]“, съдържа молибден, който го правил по-здраво и издръжливо по време на стрелба. Молибденът се окислява при повишени температури.
 
== Приложение ==
Отскоро той се използва като електрод в електрически загряти остъклени фурни. Основно приложение на молибдена е за [[легирана стомана|легиране]] на стомани и за [[тор (биология)|торове]]. Молибденът има незаменима роля (микроелемент), наред с магнезия в растителният свят, въпреки че е [[канцерогененканцероген]]ен и отровен метал. Нитрогеназата е комплекс от ферменти (ензими), които се произвеждат от някои [[бактерии]], усвояващи атмосферният азот ([[кръговрат на азота]]). Тези бактерии са незаменима част от [[хумус]]а и на практика са в [[симбиоза]] с [[растения]]та. Нитрогеназата е катализатор в основната реакция:
 
N<sub>2</sub> + 6H + energy''Q'' → 2NH<sub>3</sub>
 
Молибденът влиза в състава и на растителните [[ензими]] ([[ферментация|ферменти]]) с аналогична роля  усвояване на азота. Според европейските директиви, пречиствателните станции за отпадъчни води, следва да изхвърлят вода с конценрация на [[тежък метал|тежки метали]] (всеки поотделно) не повече от от 0,05 mg/l. За в бъдеще все повече ще се внедряват технологии, които с помощта на [[химична реакция#Йонообменни|йоноомбемници]] ще извличат ценните метали от отпадъчните води и те няма да бъдат изхвърляни в реките и моретата, където нарушават екологичното равновесие. Металът има приложения при атомната енергетика за [[ракети]] и самолетни части, както и в други области, където се изискват труднотопими киселинно- и корозионноустойчиви сплави, стомани с повишена твърдост и износоустойчивост. Важно приложение на молибдена е за сплавта [[молибденов телурит]] - – незаменима за електроди в [[литиево-йонна батерия|литиево-йонни батерии]] с повишен живот и енергоемкост, който е и [[полупроводник]]. Той е важен [[катализатор]] при рафинирането на [[петрол]]. Намерил е също приложение като [[влакно]] в елетронни и елетрически уреди. Има и много важна следа в храненето на растенията. [[Молибденовия дисулфид]] се ползва като [[смазка]], особено при високи температури, при които маслата се разлагат. Употребата на молибденова смазка MoS<sub>2</sub> ([[молибденов дисулфид]]) се ограничава до специфични приложения, защото продуктите на окисление на смазката са МоО<sub>2</sub> ([[молибденов двуокисдиоксид]]) и сяра, които са висококорозивни вещества при досег с [[вода]] или атмосферен въздух.
 
== Добив ==
В световен мащаб нуждите от молибден непрекъснато растат и добивът му се увеличава, въпреки трудното му производство. Най-големи производители на молибден са [[САЩ]] и [[Китай]], следвани от [[Чили]]. Съответно 61 000 т и 59 000 т годишно, а дялът на Чили е 45 000 т, [[Перу]] - – 17 000 т и [[Канада]] с около 12 000 т. В постсъветското пространство износители са [[Армения]] - – около 4 000 т и [[Русия]] 35 000 т. Неотдавна Китай, който има най-големи запаси в света от молибденови минерали обяви, че спира износа на молибден наред с двадесетина други метали, за което [[ЕС]] и Съединени американски щати в рамките на [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] възразяват остро и настояват за санкции. Текущатата цена на едро на стоковата борса за чист молибден е около 30 $ за килограм  цена с около 60 % по-ниска спрямо тази от [[2006]] - – [[2007]] г. Молибденът не се среща в свободно състояние. Съдържанието му в земната кора е 3,10^3×10<sup>-4</sup> % по маса. Известни са около 20 минерала, съдържащи молибден, от които той се добива.
 
== Източници ==
<references/>
[http://spisanie.info/%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%82/615-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%B1%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BE%D0%B1%D0%B7%D0%BE%D1%80 Списание Инфо ISSN 1314 - 7382]
 
; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en}}
}}
 
== Външни препратки ==
* [http://spisanie.info/земя-и-климат/615-молибден-обзор Списание Инфо ISSN 1314 – 7382]
 
{{Периодична система}}