Александър Стамболийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Kostja (б.), към версия на Jingiby
Етикет: Отмяна
Kostja (беседа | приноси)
Премахната редакция 8374726 на Jingiby (б.)
Етикет: Връщане
Ред 98:
По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село [[Славовица (Област Пазарджик)|Славовица]] и не успява да реагира адекватно. Междувременно, в страната избухват стихийни селски вълнения в подкрепа на Стамболийски, останали в историята като [[Юнско въстание]]. Най-голяма сила те придобиват в Плевенско и [[Шумен]]ско. [[Плевен]] дори е обсаден и частично завзет от селските дружини. В крайна сметка, бунтовете са потушени от военния [[гарнизон]] и верни на новата власт в [[София]] сили.
[[Файл:Bloodyinscription.jpg|thumb|220px|Кървавият надпис от Александър Стамболийски преди смъртта му]]
Сам Стамболийски организира няколко хиляди селяни и местни оранжевогвардейци и прави опит за обсада на [[Пазарджик]]. Заповед за нападение не е дадена. Силите са неравни и след като местният гарнизон не се подчинил на законния министър-председател, на 11 юни Стамболийски разпоредил на селяните да се пръснат, за да не се стигне до по-нататъшни кръвопролития.<ref>Фол, Александър и др., Кратка история на България, с.329, Издателство Наука и изкуство, София 1981</ref> Междувременно, гвардията под ръководството на Стамболийски, залавя и убива по пътя за Пазарджик неколцина поддръжници на превратаджиите, както и селяни отказали да ги подкрепят. Труповете им са обезобразени, така че когато пристигат близките им, за да ги погребат, не могат да ги разпознаят. Това изостря до крайност настроенията срещу Стамболийски.<ref>Василев, Славейко, 9 юни и събитията около Т. Пазарджик. Из дневника ми. Съставител Пламен Крайски. Агенция „Европрес“, 2005, стр 12.</ref>
 
Още на 10 юни военният министър [[Иван Вълков]] дава устна заповед на капитан [[Иван Харлаков]] Стамболийски да бъде заловен и убит и той заминава с група военни за Пазарджик, където операцията по залавянето му вече се ръководи от полковник [[Славейко Василев]]. Стамболийски прави опит да се добере до [[Кричим (дворец)|двореца в Кричим]], но на 13 юни е заловен при село [[Голак]], след което е отведен в Пазарджик. По пътя, тълпи от местни селяни правят неколкократно опити да спрат конвоя и да линчуват на място министър-председателя.<ref>Убиецът на Александър Стамболийски говори. Сборник. Абагар, 1991, стр. 31-33.</ref> Славейко Василев успява да избегне саморазправата. Вв Пазарджик Василевго отказвапредава дана предаде Стамболийскигрупата на Иванкапитан ХаралаковХарлаков. СпорътХарлаков между двамата е под чия команда той да бъде отведен в София, като Василев е осигурил за целта специален влак, който чака на гарата. След нареждане по телефонаотвежда Стамболийски да бъде предаден на Харлаков, последният го качва на автомобил и го отвежда обратно във вилата му в Славовица. Там той е убит по най-жесток начин от група членове на [[ВМРО]], водена от скопския войвода [[Величко Велянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 163 – 164 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Тялото му е обезобразено до неузнаваемост и четниците се гаврят с него.
 
Родната къща на Стамболийски, както и вилата му в село Славовица днес са музеи.
Ред 112:
* Надежда, родена в 1901 г.
* Асен, роден в 1904 г.
 
== Оценки ==
Полковник [[Славейко Василев]] описва Стамболийски, по времето когато последният е военен министър. Василев е негов земляк и съученик, както и началник на канцеларията му, когато той е министър на войната. Същият участва в преврата на 9 юни и е организатор ареста на сваления министър-председател. {{цитат|''Близък по служебно положение до Стамболийски, аз имах възможност непосредствено да наблюдавам моралния му облик. Суетен и позьор, страстен журналист, неслужил нито един ден на военна служба, съвършено непосветен във военните въпроси, той изобщо не се интересуваше от всичко онова, което засягаше българската армия. Като военен министър той дори нямаше най-обикновеното търпение да изслушва началниците на разните отдели, даже и по най-важните въпроси. Към всичко се отнасяше с оскърбително лекомислие, употребявайки времето си в празни разговори. Най-вече с жени, които често посещаваха министерството и бяха станали, със своята дръзка нахалност, нетърпими за всички служащи, свикнали на по-друг ред, дисциплина и трудолюбие... Александър Стамболийски не беше човек със здрав личен морал. Тогава, когато той бълваше огън и жупел срещу софийския Содом и Гомор, в същото време се отдаваше на най-префинен разврат и оргии. Всичко това е много добре известно, за да се напомня повече.''<ref>Спомените на полковник Славейко Василев за деветоюнския преврат и убийството на Александър Стамболийски, [http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=755:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Сите българи заедно, Цоча Билярски, 24 април 2010.]</ref>}}
 
Според британския пълномощен министър в София [[Уилям Ърскин]]: