Александър Толмачов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-ru}}
м допълване в инфо-кутия, форматиране, вътр. препратки; форматиране: 16x тире-числа, 4x тире, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал = Александър Толмачов
| име-оригинал = Александр Иннокентьевич Толмачёв
| категория = биолог
| описание категория = руски биологизследовател
| описание = руски ботаник и изследовател
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Петербург]], [[Руска империя]]
| починал-място = [[Ленинград]], [[Руска империя]]
| националност = {{Русия}}
| вложки = {{Личност/Учен
| баща = [[Инокентий Толмачов]]
| категория = биолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = ботаник
| област = [[Биологияботаника]]
| образование =
| образование = [[Санктпетербургски държавен университет]]
| учил-при =
| работилучил-впри =
| работил-в = [[Ленинградски университет]]<br>[[Санктпетербургски държавен университет]]
| студенти =
| публикациистуденти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиянизвестен-с =
| повлиялповлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Александър Инокентиевич Толмачов''' ({{lang-ru|Александр Иннокентьевич Толмачёв}}) (е [[21 септемвриРусия|руски]] [[1903Ботаника|ботаник]], -специалист в [[16Класификация ноемврина растенията|систематиката на растенията]], [[1979изследовател]]) руски ботаник, изследовател на [[Арктика]], университетски преподавател.
}}
 
'''Александър Инокентиевич Толмачов''' ({{lang-ru|Александр Иннокентьевич Толмачёв}}) ([[21 септември]] [[1903]] - [[16 ноември]] [[1979]]) руски ботаник, изследовател на [[Арктика]], университетски преподавател.
== Ранни години (1903 – 1921) ==
Роден е на [[21 септември]] [[1903]] година в [[Санкт Петербург]], [[Руска империя]], в семейството на известния руски [[География|географ]] и [[Пътешественик-изследовател|пътешественик]] [[Инокентий Толмачов|Инокентий Павлович Толмачов]]. Още преди постъпването си в [[Петербургски университет|Петербургския университет]] живо се интересува от [[ентомология]] и [[орнитология]]. По време на следването си работи в ботаническата градина към [[Академията на науките на СССР|Академията на науките]]. От 1920 година, когато извършва първата си експедиционна дейност на крайбрежието на [[Бяло море]], голяма част от живота му е свързана с изучаване на растителността[[растителност]]та на [[Арктика|Руска Арктика]].
 
== Експедиционна дейност (1921 – 1929) ==
От 1921 до 1925 година взема участие в експедиции на островите [[Вайгач]], [[Нова Земя]] и [[Колгуев]]. През 1926 работи в долното течение на [[Енисей]], а през 1928 – 1929 – възглавява Таймирската експедиция.
 
От 1921 до 1925 година взема участие в експедиции на островите [[Вайгач]], [[Нова Земя]] и [[Колгуев]]. През 1926 година работи в долното течение на [[Енисей]], а през 1928-1929 година – възглавява Таймирската експедиция. През 1928 година изследва източната част на п-ов [[Таймир]]. В началото на 1928 година от [[Дудинка]] на река [[Енисей]] тръгва на североизток към езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]] и изследва южния му бряг, като установява, че на старите карти размерите му са намалени. На североизток от него открива плато (част от планината [[Биранга]]) с дължина около 150 км от изток на запад. На изток от езерото открива възвишението Тулай-Киряка-Тас (80 км, 635 м), а на юг, на 106º и.д. - – още един [[масив]]. На югоизток от последния масив открива езерото [[Кунгасалах]]. През септември, вече при настъпили студове, тръгва обратно и през януари 1929 се завръща в [[Дудинка]].
 
== Следващи години (1929 – 1979) ==
От началото на 30-те години на ХХ в. нееднократно посещава [[Република Коми]] и възглавява Печорската полярна комисия към [[Академията на науките на СССР]] (АН на СССР). В центъра на вниманието на комисията са въпроси относно планирането на научноизследователската дейност в региона и проблемите с перспективното усвояване на природните ресурси. През 1933 година комисията е преобразува в Бюро по усвояване на Севера, а през 1936 година – в Северна база на Академията на наукитеАН на СССР. Толмачов възглавява ботаническия сектор, а от 1939 г. е назначен за директор на Базата и остава на този пост до септември 1942 година.
 
През октомври 1942 година заминава за [[Душанбе]], където в течение на пет години е заместник-председател на Таджикския филиал на АН на СССР. По време на пребиваването си там задълбочено изучава растителната покривка в [[Памир]]. От 1947 до 1955 година Толмачов работи в Сахалинския филиал на АН на СССР.
 
През 1955 година се завръща в [[Ленинград]], където живее и работи до края на живота си. По това време пристъпва към написването и издаването на многотомния си труд ''„Арктическая флора СССР“''. През този период написва и публикува: ''„Определитель высших растений Коми АССР“'' (1962) и четиритомната ''„Флора Северо-Востока европейской части СССР“'' (1974—19771974 – 1977). Освен с научна, Толмачов се занимава и преподавателска дейност. От 1958 г. завежда Катедрата по систематика на висшите растения в Ленинградския университет, а след това е декан на Биолого-почвения факултет.
Роден в семейството на известния руски географ и пътешественик [[Инокентий Толмачов|Инокентий Павлович Толмачов]]. Още преди постъпването си в Петербургския университет живо се интересува от ентомология и орнитология. По време на следването си работи в ботаническата градина към Академията на науките. От 1920 година, когато извършва първата си експедиционна дейност на крайбрежието на [[Бяло море]], голяма част от живота му е свързана с изучаване на растителността на Руска Арктика.
 
Освен с научна, Толмачов се занимава и преподавателска дейност. От 1958 завежда Катедрата по систематика на висшите растения в [[Ленинградския университет]], а след това е [[Декан (длъжност)|декан]] на Биолого-почвения факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския държавен университет]].
От 1921 до 1925 година взема участие в експедиции на островите [[Вайгач]], [[Нова Земя]] и [[Колгуев]]. През 1926 година работи в долното течение на [[Енисей]], а през 1928-1929 година – възглавява Таймирската експедиция. През 1928 година изследва източната част на п-ов [[Таймир]]. В началото на 1928 година от [[Дудинка]] на река [[Енисей]] тръгва на североизток към езерото [[Таймир (езеро)|Таймир]] и изследва южния му бряг, като установява, че на старите карти размерите му са намалени. На североизток от него открива плато (част от планината [[Биранга]]) с дължина около 150 км от изток на запад. На изток от езерото открива възвишението Тулай-Киряка-Тас (80 км, 635 м), а на юг, на 106º и.д. - още един масив. На югоизток от последния масив открива езерото [[Кунгасалах]]. През септември, вече при настъпили студове, тръгва обратно и през януари 1929 се завръща в [[Дудинка]].
 
Умира на [[16 ноември]] [[1979]] година в Ленинград на 76-годишна възраст.
От началото на 30-те години на ХХ в. нееднократно посещава [[Република Коми]] и възглавява Печорската полярна комисия към Академията на науките на СССР. В центъра на вниманието на комисията са въпроси относно планирането на научноизследователската дейност в региона и проблемите с перспективното усвояване на природните ресурси. През 1933 година комисията е преобразува в Бюро по усвояване на Севера, а през 1936 година – в Северна база на Академията на науките на СССР. Толмачов възглавява ботаническия сектор, а от 1939 г. е назначен за директор на Базата и остава на този пост до септември 1942 година.
 
== Основни трудове ==
През октомври 1942 година заминава за [[Душанбе]], където в течение на пет години е заместник-председател на Таджикския филиал на АН на СССР. По време на пребиваването си там задълбочено изучава растителната покривка в [[Памир]]. От 1947 до 1955 година Толмачов работи в Сахалинския филиал на АН на СССР.
* ''К методике сравнительно-флористических исследований. 1. Понятие о флоре в сравнительной флористике'' (Журн. Рус. бот. о-ва. 1931. Т. 16, № 1. С. 111 – 124);
* ''Флора центральной части Восточного Таймыра'' (Тр. Поляр. комис. 1932. Вып. 8. С. 1 – 126);
* ''О некоторых закономерностях распределения растительных сообществ в Арктике'' (Бот. журн. 1939. Т. 24, № 5 – 6. С. 504 – 517);
* ''О количественной характеристике флор и флористических областей'' (М.; Л.: Изд-во [[АН СССР]], 1941. – 37 с.);
* ''Об условиях существования третичных флор Арктики'' (Бот. Журн. 1944. Т. 29, № 1. С. 3 – 17);
* ''Основные пути формирования растительности высокогорных ландшафтов северного полушария'' (Бот. журн. 1948. Т. 33, № 2. С. 161 – 180);
* ''К истории развития флор Советской Арктики'' (Ареал. Вып. 1 / под ред. А.И. Толмачева. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1952. С. 13 – 19);
* ''К истории возникновения и развития темнохвойной тайги'' (М. ; Л. : Изд-во АН СССР, 1954. – 155 с.);
* ''Географические закономерности эволюции в недавнем и отдаленном геологическом прошлом:'' (очерки по биогеографии минувших геологических периодов). I. О преимущественном значении суши северного полушария как места формирования прогрессивных элементов наземных флор и фаун. II. Закон зональности и его отражение в развитии органического мира Земли в различные геологические периоды (Вопросы палеобиологии и биостратиграфии: Тр. II сессии Всесоюз. палеонтол. о-ва / под ред. Д.Л. Степанова. М.: Госгеолтехиздат, 1959. С. 25 – 55);
 
* ''Роль миграций и автохтонного развития в формировании высокогорных флор земного шара'' (Проблемы ботаники. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1960. Вып. 5. С. 18 – 31);
През 1955 година се завръща в Ленинград, където живее и работи до края на живота си. По това време пристъпва към написването и издаването на многотомния си труд ''„Арктическая флора СССР“''. През този период написва и публикува: ''„Определитель высших растений Коми АССР“'' (1962) и четиритомната ''„Флора Северо-Востока европейской части СССР“'' (1974—1977). Освен с научна, Толмачов се занимава и преподавателска дейност. От 1958 г. завежда Катедрата по систематика на висшите растения в Ленинградския университет, а след това е декан на Биолого-почвения факултет.
* ''Автохтонное ядро арктической флоры и ее связи с высокогорными флорами Северной и Центральной Азии'' (Проблемы ботаники. М.; Л.: Изд-во АН СССР, 1962. Вып. 6. С. 55 – 65);
* ''Богатство флор как объект сравнительного изучения'' (Вестн. ЛГУ. 1970а. № 9. С. 71 – 83);
* ''О некоторых количественных соотношениях во флорах земного шара'' (Вестн. ЛГУ. 1970б. № 15. С. 62 – 74.);
* ''Введение в географию растений:'' (лекции, чит. студентам [[Ленинград|Ленингр]]. ун-та в 1958 – 1971 г.). – Л.: Изд-во ЛГУ, 1974. – 244 с.;
* ''Методы сравнительной флористики и проблемы флорогенеза (''[[Новосибирск]]: Наука, 1986. – 197 с.).
 
== Източници ==
<references />
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982- – 86 г.
: Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 83. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
 
{{СОРТКАТ:Толмачов, Александър Инокентиевич}}