Гарванът (стихотворение): Разлика между версии

Поемата започва с думи на анонимен разквач, a действието се развива през декември. Обикаляйки една тъмна и празна стая и тъгувайки за смъртта на своята любимата Ленор. Изведнъж обаче се чува почукване на вратата, което силно развълнува младия мъж, но когато го чува повторно, се оказва, че то идва от прозореца. Поглеждайки да види кой нарушава тишината му в този късен час, черен гарван нахлувава стаята и без да обръща внимание на мъжа каца на бюста на [[Палада]], намиращ се над вратата.

Макар и малко разсеян от тази случка, мъжът решава да попита птицата как се казва, но единственото нещо, което повтаря тя е “Nevermore”. Разказвачът е шокиран от факта, че гарванът говори, макар да повтаря една съща дума. В един момент, пернатият му „приятел“„[[Приятелство|приятел]]“ сякаш се готви да отлети и мъжът се сеща за всички онези хора, които са „отлетели“ от [[Живот|живота]] му.

Загубената любима се превръща в основна тема в „Гарванът“„[[Гарванът]]“ на [[Едгар Алън По|По]], но това далеч не е единственият автобиографичен елемент, който може да бъде открит в най-популярното стихотворение на американския поет. Социалната изолация присъства в света му, въпреки неговото дейно участие в литературния [[живот]]. Загубата на близки хора е чувство, което [[Едгар Алън По|По]] за нещастие е познавал прекалено добре. Чувството на изолация е породено още от смъртта на родителите му, последвано от отказа да бъде осиновен, смъртта на [[Френсис Алън]], съпругата на неговия благодетел, както и болезнената гибел на неговата съпруга – [[Вирджиния Клем]].

Несъмнено голяма част от мистерията, която обвързваме с поемата е свързана с образа на гарвана и символа гарван като цяло. Според други източници е имало вариант гарванът да бъде заменен от сова или бухал – нощна птица, символизираща мъдростта. След това обаче го е заменил с гарван, заради сонорното „р“. Гарванът определено е символ, който е натоварен с много значения и има богата предистория. В гръцката митология пък [[Палада]], въплъщение на мъдростта, е изначалната господарката на гарвана. Неслучайно в поемата гарванът каца именно на бюста на [[Палада]]. Мотивировката на [[Едгар Алън По|По]] звучи така: „Накарах птицата да кацне на бюста на [[Палада]], също за да създам контраст между мрамора и цвета на перата й – и, както се подразбира, бюстът беше изцяло внушен от птицата, а беше избран точно бюстът на Палада, първо, защото най-добре подхожда на ерудицията на влюбения и, второ, поради звучността на самата дума [[Палада]].“

[[Гарванът|„Гарванът“]] като че ли е събрал цялата тъмнина, скръб, злощастна съдба и обреченост, преследваща [[Едгар Алън По]] през целия му живот. Парадоксално е, че творба, показваща такава голяма емоционалност и чувства, е написана с изключителна прецизност и премисляне на всеки детайл. [[Гарванът|„Гарванът“]] е съчетание на изключителния гений, литературен усет, талант, чувство за ритъм, дори някаква степен литературна научност и междувременно ни открива част от една дълбока душевност и съкровено страдание.

Въпреки почти математическия подход, който поетът твърди, че е приложил при написването на своята поема, няма как личното му преживяване и вътрешни чувства да не са повлияли на настроението, което поемата носи. Факт е, че поемата е изключително добре структурирана и всеки детайл в нея е обмислен, но това, което прави най-ярко впечатление е усещането, което носи, което едва ли би могло да бъде предадено толкова добре, ако [[Едгар Алън По|По]] не бе преживял загубата на любим [[човек]].

В своето есе [[„Философия на композицията“]] [[Едгар Алън По|По]] сам мотивира по какъв начин е избрал размера, темата, рефрена и като цяло настроението на поемата и именно тези премислени избори са причината за нейния успех.

Колкото до повтарящата се във всяка строфа дума "Nevermore", авторът пише, че го я е използвал заради ефекта на дългите гласни, от които е създадена (въпреки че има и друга теория, че [[Едгар Алън По|По]] е бил вдъхновен да използва думата от произведенията на [[Джордж Байрон|лорд Байрън]] или [[Хенри Уодсуърт Лонгфелоу]]).

Няколко години по-късно, когато започва преиздаването на [[Гарванът|„Гарванът“]], в него започват да се включват произведения на изкуството от известни илюстратори. Най-забележителният тираж е този от 1858 г., когато поемата дели страниците с илюстрации от [[Джон Тениъл]], който е илюстратор на [[Алиса в Страната на чудесата|„Алиса в страната на чудесата“]].

През 1875 г. е публикувано френско издание с английски и френски текст, с литографии от Едуард[[Едуар МанетМане]] и превод от Стефани[[Стефан Маларме]].

Много художници от 20-ти век и съвременни илюстратори създават произведения на изкуството и илюстрации, базирани на "ГараванътГарванът", включително [[Едмънд Дулак]], [[Ищван Ороз]] и [[Райън Прайс]].

Някои от илюстраторите към неговите произведения са рисували изображения към [[Гарванът|„Гарванът“]], които имат доста голяма прилика със самия [[Едгар Алън По|По]].