Опълченците на Шипка: Разлика между версии

текстът - в Уикиизточник
(текстът - в Уикиизточник)
* [[Фьодор Радецки]]
 
''„Опълченците на Шипка“'' е едно от най-популярните български стихотворения. В продължение на десетилетия то е изучавано подробно още в [[начално училище|началното]] и [[основно училище|основното училище]], като откъси от него или целият текст се учиучат наизуст в 7 клас.
 
== Текст ==
Нека носим йоще срама по челото,<br>
синила от бича, следи от теглото;<br>
нека спомен люти от дни на позор<br>
да висне кат облак в наший кръгозор;<br>
нека ни отрича исторйята, века,<br>
нека е трагично името ни; нека<br>
Беласица стара и новий Батак<br>
в миналото наше фърлят своя мрак;<br>
нека да ни сочат с присмехи обидни<br>
счупенте окови и дирите стидни<br>
по врата ни още от хомота стар;<br>
нека таз свобода да ни бъде дар!<br>
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно<br>
свети нещо ново, има нещо славно,<br>
що гордо разтупва нашите гърди<br>
и в нас чувства силни, големи плоди;<br>
защото там нейде на връх планината,<br>
що небето синьо крепи с рамената,<br>
издига се някой див, чутовен връх,<br>
покрит с бели кости и със кървав мъх<br>
на безсмъртен подвиг паметник огромен;<br>
защото в Балкана има един спомен,<br>
има едно име, що вечно живей<br>
и в нашта исторйя кат легенда грей,<br>
едно име ново, голямо антично,<br>
като Термопили славно, безгранично,<br>
що отговор дава и смива срамът,<br>
и на клеветата строшава зъбът.<br><br>
 
О, Шипка!<br><br>
 
Три деня младите дружини<br>
как прохода бранят. Горските долини<br>
трепетно повтарят на боя ревът.<br>
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път<br>
гъсти орди лазят по урвата дива<br>
и тела я стелят, и кръв я залива.<br>
Бури подир бури! Рояк след рояк!<br>
Сюлейман безумний сочи върха пак<br>
и вика: "Търчете! Тамо са раите!"<br>
И ордите тръгват с викове сърдити,<br>
и "Аллах!" гръмовно въздуха разпра.<br>
Върхът отговаря с други вик: ура!<br>
И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;<br>
дружините наши, оплискани с кърви,<br>
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,<br>
всякой гледа само да бъде напред<br>
и гърди геройски на смърт да изложи,<br>
и един враг повеч мъртъв да положи.<br>
Пушкалата екнат. Турците ревът,<br>
Насипи налитат и падат, и мрат; -<br>
Идат като тигри, бягат като овци<br>
и пак се зарвъщат; българи, орловци<br>
кат лъвове тичат по страшний редут,<br>
не сещат ни жега, ни жажда, ни труд.<br>
Щурмът е отчаен, отпорът е лют.<br>
Три дни веч се бият, но помощ не иде,<br>
от никъде взорът надежда не види<br>
и братските орли не фърчат към тях.<br>
Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх -<br>
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.<br>
Талазите идат; всички нащрек са!<br>
Последният напън вече е настал.<br>
Тогава Столетов, наший генерал,<br>
ревна гороломно: "Млади опълченци,<br>
венчайте България с лаврови венци!<br>
на вашата сила царят повери<br>
прохода, войната и себе дори!"<br>
При тез думи силни дружините горди<br>
очакват геройски душманските орди<br>
бесни и шумещи! О, геройски час!<br>
Вълните намират канари тогаз,<br>
патроните липсват, но волите траят,<br>
щикът се пречупва - гърдите остаят<br>
и сладката радост до крак да измрът<br>
пред цяла вселена, на тоз славен рът,<br>
с една смърт юнашка и с една победа.<br>
"България цяла сега нази гледа,<br>
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,<br>
ако би бегали: да мрем по-добре!"<br>
Няма веч оръжье! Има хекатомба!<br>
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,<br>
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.<br>
Камъне и дървье изчезнаха там.<br>
"Грабайте телата!" някой си изкряска<br>
и трупове мъртви фръкнаха завчаска<br>
кат демони черни над черний рояк,<br>
катурят, струпалят като живи пак!<br>
И турците тръпнат, друг път не видели<br>
ведно да се бият живи и умрели,<br>
и въздуха цепят със демонский вик.<br>
Боят се обръща на смърт и на щик,<br>
героите наши като скали твърди<br>
желязото срещат с железни си гърди<br>
и фърлят се с песни в свирепата сеч,<br>
като виждат харно, че умират веч...<br>
Но вълни по-нови от орди дивашки<br>
гълтат, потопяват орляка юнашки...<br>
Йоще миг - ще падне заветният хълм.<br>
Изведнъж Радецки пристигна със гръм.<br>
...........................<br>
И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,<br>
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща<br>
славата му дивна като някой ек<br>
от урва на урва и от век на век!<br>
 
== Външни препратки ==