Бронежилетка: Разлика между версии

[[Файл:THE GERMAN ARMY ON THE WESTERN FRONT, 1914-1918 Q88002.jpg|мини|Немски пехотинец с бронежилетка от застъпващи се метални листове ( среща се и като "панцерна") от [[Първата световна война]]. Руския вариант от ВСВ е СН 42 (рус. стальной нагрудник) [https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%9D-42]]]

Съвременните бронежилетки се изработват от текстилна тъкан от [[кевлар]] ('''Kevlar'''® среща се често като арамид, техническия термин е "пара-арамидно влакно") в много слоеве с малка обща дебелина – около сантиметър. Защитават предимно торса при цивилните варианти за скрито носене и врата и слабините при армейските. Допълнителни защитни елементи са плочибронеплочи на гърдите като най-рискова зона за попадение от [[огнестрелно оръжие]].

Докато бронежилетката може да спре основно куршум с тъп връх или необлечен, тя и носещият я човек пак ще поемат импулса на куршума. Даже без да пробият на жилетката, едритеголемокалибрените куршуми имат достатъчно силаенергия , за да нанесат травма подзад точката на контактпопадение. По тази причина под съвременните армейски жилетки се носят амортизиращи панели от тънка метална пластина облечена в пенопластмаса. От друга страна, някои куршуми могат да пробият бронежилетката, но нанасят малко поражения на носещия я, поради загубата на скорост и малката им маса. Текстилните бронежилетки не защитават от остри предмети които проникват между влакната на тъканта без да ги повреждат.