Културният център по времето на Елизабет е [[Лондон]], както за дворцовата, така и народната култура. Процъфтява [[театърът]] и английските драматурзи комбинират средновековния театър с преоткриване на римските автори – трагедиите на [[Луций Аней Сенека|Сенека]] и комедиите на [[Плавт]] и [[Теренции]]. Важен източник на ренесансови идеи е Италия и значителна роля за проникването им в Англия изиграва Джон Флорио (1553 – 1625), лингвист и лексикограф, чийто баща е италианец. Той е автор и на преводите на [[Монтен]] от френски на английски.<ref>Frances A. Yates, ''The life of an Italian in Shakespeare’s England''.</ref>
<!-- следва текст за английския ренесанс -->
<!-- Нарича се преломна епоха, защото в този период общественото и културното развитие на европейските страни излиза от средновековието и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът Ренесанс – възраждане е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Английският и испанският Ренесанс са най-късната и най-зрялата форма на европейския Ренесанс. Английските историци на литературата идентифицират отечествения си Ренесанс с епохата на [[Тюдори]]те (1485 – 1603). Според концепцията на М.Минков периодът от 1612 г. до 1660 г. е обозначен като „Възход на барока“. Възможно е да се направи паралел между големия английски поет Джон Дън (1572 – 1631) с испанеца Луис де Гонгора (1561 – 1627) т.е. Ренесансови творци белязани с печата на барока. Барокови елементи се откриват и в драмите на Шекспир, и в неговия мироглед след 1600 г. В този смисъл обосноваването на барока и дори противопоставянето му спрямо ренесансовата култура и литература е методологично неправилно и неплодотворно. Ренесансът се дели на два големи периода: ранен ренесанс и висок ренесанс. През ранния ренесанс доминира представата за оптимистичния характер на възприемането на света, а през високия ренесанс предимство си намира страната на критичното и песимистично анализиране на човешкото битие. В основата на ренесанса стои антропоцентризма – човекът е висшата ценност на битието и само той е мярка за всичко около нас. -->
<!-- пасажът за Мор трябва да се съкрати, защото тук следва да се разглеждат само литературните му творби -->
Най–значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор (1478 – 1535 ) .
