Благой Пенев: Разлика между версии

Благой Пенев е роден на 2827 февруари 1910 г. в с. Православен, Пловдивско.<ref>http://www.archives.bg/politburo/dokumenti/1970-1979/1239---107--17--1970--, л. 88</ref> Член на [[БКМС]] (1932) и на [[БРП (к)]] (1935). Работи като учител. За политическа дейност след [[Деветнадесетомайски преврат|преврата на 19 май 1934 г.]] е осъден на 5 години затвор по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]].

Участва в Съпротивителното движение по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Интерниран в [[Еникьой (лагер)|лагера Еникьой]]. От м. май 1944 г. е партизанин. Командир на Първомайска самостоятелна чета.<ref>Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 116</ref> Командир от юли 1944 г. на [[Втора родопска бригада "Васил Коларов"]].<ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 174, 218</ref>

След 9 септември 1944 г. работи в Народната милиция и Държавна сигурност,<ref>http://www.omda.bg/public/arhiv/09_09_1944/sbornik_dokumenti_za_9_septemvri_1944/kadri_sbornik_09091944_parva.htm</ref> директор е и на двете служби. Бил е началник на Областното управление на МВР в Пловдив. В началото на 50-те е арестуван и разследван от Държавна сигурност във връзка с контактите му с британското разузнаване по време на войната и заради подозрения във връзки с [[Югославия]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 177 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>

Първи заместник-министър на строежите (1952 – 1960) и началник на Главното управление на Строителните войски (1960 – 1973). През 1973 година е избран за първи заместник-председател на ЦК на борците против фашизма и капитализма<ref>Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 75</ref>. Военно звание [[генерал-полковник]] от запаса. Народен представител в 5, 6, 7, 8 и 9 Народни събрания.<ref>Народни представители в деветоДевето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с.79</ref>. Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и званието „Герой на социалистическия труд“. (с указ № 309 от 27 февруари 1980).

[[Категория:СлужителиХора наот Държавнаобласт сигурностПловдив]]