Климент V: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
}}
'''Папа Климент V''' ([[латински език|латински]]:''Clemens P.P. V'')роден '''Реймон Бертран дьо Гот''' ([[френски език|френски]]:''Raymond Bertrand de Got'', понякога писано,''Gouth'' или ''Goth'') (около 1264
== Ранни години ==
Бертран дьо Гот е роден около [[1264]] във Град Вилебдро, Гаскония. Произлиза от заможно семейство. Един от по-големите му братя е назначен за Архиепископ на [[Лион]],а по-късно
▲Бертран дьо Гот е роден около [[1264]] във Град Вилебдро, Гаскония. Произлиза от заможно семейство. Един от по-големите му братя е назначен за Архиепископ на [[Лион]],а по-късно- кардинал на Албино и папски легат във [[Франция]]. Като младеж, Бертран изучава изкуство в [[Тулуза]] както и Канонично и Гражданско право в [[Орлеан]] и [[Болоня]]. Назначен за архидякон на [[Бордо]], където, въпреки че е поддръжник на английския крал, той остава близък приятел на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. Подръжник на папа [[Бонифаций VIII]], Бертран е назначен от него за епископ на Сан-Бернард дьо Команж, архидякон на Бордо, както и за личен свой капелан.
== Начало на понтификата ==
[[Image:Klement5-1305.jpg|220px|ляво|мини|Коронацията на папа Климент V]]
Той е избран на [[5 юни]] [[1305]] от десет от петнадесетте кардинала свикани на конклав в [[Перуджа]].Конклава е свикан скоро след смъртта на Бенедикт IX (наследникът на Бонифаций VIII) през [[юли]] [[1304]] и продължава близо единадесет месеца поради неединодушието на френските и италиански кардинали. Тъй като Бертран не е нито французин нито италианец, избора му за папа може да се сметне за компромис в знак на примирие между двата лагера. Макар между хроникьорите от периода да циркулират разкази и слухове относно клетва за вярност положена от Бертран пред френския крал в замяна на помощ в конклава, не съществуват никакви сериозни исторически доказателства за такъв съюз между бъдещия папа и френския крал.
Бертран бива известен за избора в [[Бордо]], и е призован при кардиналите в [[Перуджа]], от където да потеглят заедно за [[Рим]], където да бъде коронован. Вместо това, Бертран настоява папската колегия да дойде в [[Лион]], за встъпването му във власт. Той е коронован на [[14 ноември]] [[1305]] в Лион, избирайки името '''Климент V'''. Началото на управлението му е отпразнувано с великолепие. Между присъстващите са както кардиналите избрали го за водач на християнския свят, така и видни представители на европейските кралства, представители на английския крал [[Едуард I (Англия)|Едуард I Дългокракия]] и лично присъстващия френски крал (и бъдещ политически съюзник на Климент V) [[Филип IV Хубави]].
Line 29 ⟶ 28:
През [[март]] [[1309]] целия папски двор се премества от [[Поатие]], където е установен от възкачването на Климент V, в [[Авиньон]], тогава част от Френското кралство под феодалството на Сицилианския крал [[Карл II Анжуйски|Карл II]]. Преместването на папската столица е оправдано от французите със безбройните опасности на Рим, разногласията и честите публични боеве между враждуващи фамилии, политическата нестабилност и опасност, както и наскоро избухналия пожар изпепелил Базиликата Сан Джиовани Латерано.
Тази неочаквана стъпка от страна на папата се оказва почти фатална за католицизма, подлагайки на съмнение идеята за върховенството на Папството. Преместването на папската столица от Рим в Авиньон, наричано понякога '''Авиньонски плен''' продължава шейсет и девет години до управлението на папа [[Григорий XI]], който премества столицата обратно в [[Рим]] през [[1378]] година под влияние на св. Екатерина Сиенска.
Климент V завършва сборника ''Corpus Juris Canonici'', добавяйки своя ''Liber Clementinarum''(Книгата на Климент), съдържащ документи издадени както от предшествениците му [[Бонифаций VIII]] и Бенедикт XI, така и издадени от самия него. Заедно с копия от документацията към Виенския събор ([[1311]]) сборника е разпространен от двореца Монто близо до Карпантра.
== Външна политика ==
Въпреки силните желания на Филип Хубави по-малкия му брат [[Шарл (Валоа)|Шарл дьо Валоа]] да бъде избран за германски крал и евентуално и [[Император на Свещената Римска Империя]], Климент V, опасявайки се, че разрастващото се влияние на френския крал може да ощети и без това ощетеното папство и да накърни папския авторитет на божий намесник на земята, препоръчва за поста граф Хайнрих фон Лютзелбург. Одобрен от духовната и светска власт, [[Хайнрих VII (Свещена Римска империя)|Хайнрих VII]] бива избран за император на Свещената Римска империя на [[6 януари]] [[1309]], но бива коронован подобаващо чак при посещението си до [[Рим]] през [[1312]], умирайки само няколко месеца след коронацията си.
Line 40 ⟶ 38:
== Съдебни процеси ==
=== Срещу Бонифаций VIII ===
[[Image:ColonnaSlappingBoniface.jpg|ляво|мини|Събарянето на Бонифаций VIII]]
Още приживе папа [[Бонифаций VIII]] е ненавиждан от френския крал и е една от основните теми във френския кралски двор. Френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]] изиграва голяма роля в последните дни от живота на Бонифаций VIII, изпращайки войски в дома му в Анани, където папата е съборен със сила от трона си, бит и оставен без храна и вода. Дори и след смъртта на Бонифаций VIII, Филип Хубави продължава войната срещу него.
Line 53 ⟶ 49:
=== Срещу Тамплиерския орден ===
От прогонването на последните християнски войни от Светите земи, на църковно-военните ордени из цяла Европа започва да се гледа не с добро око, заради голямото богатство натрупано от тях за сравнително краткото им съществуване. [[Тамплиери]]те (наречени така на [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] в [[Йерусалим]]) са най-богатите от всички ордени. Техните подобни на крепости манастири бързо изникват в големите градове из цяла Европа, а до [[13 век]] стават основна банкерска сила на континента. На ордена се доверяват крале, папи и богати граждани заради отговорността на членовете му и добрата структура на общността им. Още преди възкачването на Климент V, статутът им запада. Завист и гордост между членовете му, ексклузивност и узурпация на епископски права са някои от обвиненията срещу членовете му. Макар да е трудно да се определи какво точно е отношението на обикновените хора към Тамплиерите, в някои части на Европа ордена провокира омразата на аристократи и висши духовници, най-вече във Франция.
Line 61 ⟶ 55:
Полагат се големи усилия да изглежда така, сякаш Климент V одобрява или е постоянно в течение на събитията, докато в голяма степен папата няма представа за случващото се във Франция.
Докато Филип Хубави подканва владетелите на други държави да вземат участие в гонението на Тамплиерите, Климент V научава за мерките взети от френския крал и се възпротивява на грубото изземане на папските правомощия, настоявайки пленниците и тяхната собственост да бъдат предадени под негова закрила, и отнема инквизиционните права на множество френски епископи. Филип IV привидно се подчинява на папската воля, изпълнявайки желанията му.
[[Image:MolayExecution.jpg|ляво|мини|Изгарянето на дьо Моле и дьо Шарне<br>илюстрация 19 век|270px]]
Скоро Климент V издава нов папски декрет в който заповядва началото на процес срещу съдителите на Тамплиерите из Европа и изслушване на седемдесет и двама члена на ордена, създаването на множество комисии, най-важна от които започва първата си сесия в Париж през [[август]] [[1309]]. Действащи в името на папата, разследващите са противници на използването на мъчения за изтръгване на самопризнания, за това пред тях стотици рицари защитават доброто име на Ордена, отричайки показанията дадени пред инквизиторите. Виждайки изхода на изслушванията и комисиите, Ногаре, Плесан и Марини, за да обърнат нещата, принуждават архиепископа на Санс, и брат на Марини, Филип дьо Марини да бъде свикан местен църковен съвет на [[12 май]] [[1310]] година, в който да бъдат осъдени като преоткрити еретици петдесет и четирима Тамплиери отрекли се от предишните си показания. В същия ден всичките петдесет и четирима са изгорени в [[Париж]], близо до портата Сан Антоан.
Папската комисия в Париж е разпусната за шест месеца, а когато е свикана отново, намира пред себе си само рицари признали обвиненията. Съдбата на ордена е решена на Виенския събор свикан на [[16 октомври]] [[1311]] в град Виен. Мнозинството от тристате присъстващи е против разпускането на ордена, смятайки обвиненията срещу членовете му за лъжливи. На събора присъства и френския крал, който успява да притисне папата за да получи желаната присъда. На втората сесия на [[22 март]] [[1312]] е изчетен пред краля и синовете му декрет ''Vox in excelsis'' (Глас от висините), в който папата заявява, че въпреки липсата на доказателства срещу ордена, заради чувствата на народа, омразата на Френския крал и съмнителната дейност на Ордена, ги разпуска по волята на Църквата и по ничия друга.
С друг декрет от [[2 май]] Климент V дава на Хоспиталиерите цялата собственост на разпуснатия орден, макар във Франция иззетата собственост на Ордена да остава при краля. Колкото до ордена, тези които не отричат първоначалните си показания са освободени, докато тези, поддържащи твърдението, че обвиненията срещу Ордена са лъжа, са съдени като еретици от Инквизицията. Едва през [[1314]] Великия Магистър [[Жак дьо Моле]] и Първия нормандски наставник Жофроа дьо Шарне, чиито случаи са оставени за разглеждане пред папата са осъдени на доживотен затвор. При изчитането на присъдата двамата отричат показанията си, обвинявайки се в страхливост. Двамата са признати за еретици и предадени на светските власти и изгорени на клада на [[18 март]] [[1314]]. Според преданието, докато гори на кладата Жак дьо Моле изрича проклятие срещу папа Климент V и крал Филип Хубави, призовавайки ги пред Съда Господен преди да е изтекла годината.
== Смърт ==
[[File:Tombeau de Clément V.JPG|мини|Гробница на Климент V]]
По време на престоя си в своята резиденция в Монто, Климент V се разболява тежко и умира на [[20 април]] [[1314]], тридесет и три дена след екзекуцията на Жак дьо Моле. Докато тялото му лежи в църквата за да бъде погребано на следващия ден, се разразява гръмотевична буря. Мълния удря църквата, започвайки пожар. Когато на сутринта успяват да угасят пожара, откриват тялото на Климент V почти напълно изпепелено. Съгласно завещанието му, останките му са положени в Еглиз Колегиал в Узест, намиращо се в близост до родния му Вилендро.
| |||