Разлика между версии на „Индий“

редакция без резюме
([Съединени американски щати|САЩ] → [САЩ])
{{Химичен елемент
<!-- Външен вид -->
| име = Индий
| вид =сребристо-сив метал
| символ = In
| картинка =Indium (49 In).jpg
| номер = 49
<!-- Общи данни -->
| вляво = [[Кадмий]]
| име =Индий
| вдясно = [[Калай]]
| вляво =[[Кадмий]]
| отгоре = [[Галий|Ga]]
| вдясно =[[Калай]]
| отдолу = [[Талий|Tl]]
| отгоре =[[Галий|Ga]]
| серия = Метал
| отдолу =[[Талий|Tl]]
| група = 13
| периодгрупа = 513
| блокпериод = p5
| блок =p
| вид = Сребристо светло сив
| серия =слаб метал
| картинка = In,49.jpg
| серия_коментар =
 
| конфигурация_коментар =
| атомна_маса = 114.818(3)
| електрони_на_ниво =2, 8, 18, 18, 3
| атомен_радиус = 155
| електрони_на_ниво_коментар =
| атомен_радиус2 = 156
| CAS_номер =
| ковалентен_радиус = 144
| CAS_номер_коментар =
| ван_дер_Ваалс = 193
<!-- Свойства на атома -->
| електронна_конф = 4d<sup>10</sup>5s<sup>2</sup>5p<sup>1</sup>
| атомна_маса =114,818
| електрони_на_ниво = 2, 8, 18, 18, 3
| атомна_маса_коментар =
| окс_състояния = 3
| атомен_радиус =155
| оксид =
| атомен_радиус2 =156
| крист_структура = петоъгълна
| атомен_радиус_коментар =
 
| ковалентен_радиус =142±5
| агрегатно = Твърдо вещество
| ковалентен_радиус_коментар =
| плътност = 7310
| ван_дер_Ваалс =193
| твърдост = 1.2
| ван_дер_Ваалс_коментар =
| топене_K = 429.7485
| окс_състояния ='''3''', 2, 1, −1, −2, −5{{hrf|Guloy|1996}}
| топене_C = 156.5985
| окс_състояния_коментар =
| кипене_K = 2345 
| оксид =In<sub>2</sub>O<sub>3</sub> (амфотерен)
| кипене_C = 2072
| оксид_коментар =
| моларен_обем =
| електроотрицателност =1,78
| топл_изпарение = 231.8
| електроотрицателност_коментар =
| топл_топене = 3.281
| йон_потенциал =558,3
| налягане_пара = 1
| йон_потенциал2 =1820,7
| налягане_пара_при = 1196
| йон_потенциал3 =2704
| скорост_звук = 1215
| йон_потенциал4 =5210
| скорост_звук_при = 20
| йон_потенциал_коментар =
 
<!-- Физични свойства -->
| електроотрицателност = 1.78
| агрегатно =твърдо вещество
| топл_капацитет =
| агрегатно_коментар =
| електропроводимост =
| алотропи =
| топлопроводимост = 81.8
| алотропи_коментар =
| йон_потенциал =
| крист_структура =четириъгълна
|}}
| крист_структура_коментар =
| крист_структура2 =
| крист_структура_коментар2 =
| плътност =7310
| плътност_коментар =
| топене_K =429,7485
| топене_коментар =
| кипене_K =2345
| кипене_коментар =
| моларен_обем =15,707×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар =
| тройна_точка_темп =429,7445
| тройна_точка_налягане =<br/>≈10<sup>3</sup>
| тройна_точка_коментар ={{hrf|Mangum|1989}}
| крит_точка_темп =
| крит_точка_налягане =
| крит_точка_коментар =
| топл_топене =3,281
| топл_топене_коментар =
| топл_изпарение =231,8
| топл_изпарение_коментар =
| налягане_пара_T1 =1196
| налягане_пара_T10 =1325
| налягане_пара_T100 =1485
| налягане_пара_T1k =1690
| налягане_пара_T10k =1962
| налягане_пара_T100k =2340
| скорост_звук =1215
| скорост_звук_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| топл_капацитет =233
| топл_капацитет_коментар =
| електропроводимост =1,2×10<sup>7</sup>
| електропроводимост_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| елсъпротивление =0,0837
| елсъпротивление_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| топлопроводимост =81,8
| топлопроводимост_коментар =
| магнетизъм =[[диамагнетизъм|диамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар =
| модул_еластичност =11
| модул_еластичност_коментар =
| модул_срязване =
| модул_срязване_коментар =
| модул_натиск =
| модул_натиск_коментар =
| коефициент_Поасон =
| коефициент_Поасон_коментар =
| твърдост_Моос =1,2
| твърдост_Моос_коментар =
| твърдост_Викерс =
| твърдост_Викерс_коментар =
| твърдост_Бринел =8,8 – 10
| твърдост_Бринел_коментар =
<!-- История -->
| наименование =на [[багрило]]то ''[[индиго]]''
| открит_от =[[Фердинанд Райх]] и [[Теодор Рихтер]]<br/>
| открит_през =1863 г.
| изолиран_от =Теодор Рихтер<br/>
| изолиран_през =1864 г.
<!-- Изотопи -->
| изотопи =
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=In|масово_число=113|честота=4,28 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=In|масово_число=115|честота=95,72 %|период_полуразпад=4,41×10<sup>14</sup>&nbsp;г.|тип_разпад=[[бета-разпад|β<sup>-</sup>]]|продукт_символ=Sn|продукт_масово_число=115}}
}}
 
'''Индий''' е [[химичен елемент]] със [[символ]] '''In''' и [[атомен номер]] 49. В [[периодична система|периодичната система]] се намира в 5-ти [[период]] и е четвъртият [[химичен елемент]] от 3-та [[Група на периодичната система|група]]. Той е рядък, сребристобял и слаб [[метал]]. Индият не е жизнено важен за човешкото тяло и затова неговите токсични ефекти са слабо познати. Добитият метал в по-голямата си част се преработва до [[индиево-калаен оксид]], който се използва за направата на плоски и [[сензорен екран|сензорни дисплеи]] (тъчскрийн).
 
== Производство ==
{| class="prettytable" stylealign="float: right; margin: 2exleft"
|+ Производство по държави (2006)
! Държава
Производството на индий в [[Китай]] се увеличава от скоро. През [[1994]] г., произведените количества са около 10 тона. Оттогава делът на [[Китай]] се е увеличил през [[2005]] г., до 60% от общата световна продукция. Производството в други държави като [[Япония]], [[Канада]] или [[Франция]] се е увеличило незначително или е намаляло поради изчерпване на находищата. Така например, след затварянето на японската мина Тойоха през [[2006]] г., производството в Япония се е понижило значително.
 
[[Файл:Indium world production.svg|мини|ляво|Развитие на производството на индий]]
Увеличеното търсене на индий, превишаващо значително производството му, доведе до голямо нарастване на цената – от 97 [[долар]]а за килограм през [[2002]] година до 827 долара през [[2005]] година. [[Рециклиране]]то се извършва посредством преработката на използвани мишени от инсталации за [[катодно разпрашване]]. Единствената държава, в която се добиват големи количества индий чрез рециклиране, е [[Япония]].
 
== Източници ==
<references />
 
; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en}}
* {{cite journal|doi=10.1088/0026 – 1394/26/4/001|bibcode=1989Metro..26..211M|title=Determination of the Indium Freezing-point and Triple-point Temperatures|year=1989|last1=Mangum|first1=B. W.|journal=Metrologia|volume=26|issue=4|pages=211|lang=en}}
* {{cite journal|doi=10.1021/ic951378e|title=Synthesis, Structure, and Bonding of Two Lanthanum Indium Germanides with Novel Structures and Properties|year=1996|last1=Guloy|first1=A. M.|last2=Corbett|first2=J. D.|journal=Inorganic Chemistry|volume=35|issue=9|pages=2616 – 2622|lang=en}}
* Ulrich Schwarz-Schampera, Peter M. Herzig: ''Indium: Geology, mineralogy, and economics''. Springer, Berlin, New York 2002, ISBN 3-540-43135-7
* Arnold F. Holleman, Egon Wiberg; Nils Wiberg: ''Lehrbuch der anorganischen Chemie''. 102. Auflage. de Gruyter, Berlin 2007, ISBN 978-3-11-017770-1
* Hans Breuer: ''dtv-Atlas Chemie 1. Allgemeine und anorganische Chemie''. Dtv, ISBN 3-423-03217-0
* Harry H. Binder: ''Lexikon der chemischen Elemente – das Periodensystem in Fakten, Zahlen und Daten.'' Hirzel, Stuttgart 1999, ISBN 3-7776-0736-3
}}
 
== Външни препратки ==