Разлика между версии на „Железопътна линия Разделна – Кардам“

м
редакция без резюме
м (Nikos745 премести страница „Железопътна линия 29 (България)“ като „Железопътна линия Разделна – Кардам“: Уеднаквяване на заглавията)
м
| брой линии = единична
| габарит = 1435 mm
| електрификация = до Девня (25 кV, 50 Hz)
| скорост = 80 km/h
| кота макс =
През [[1905]] г. [[13 Обикновено Народно събрание]] одобрило извънреден кредит от 22 692 955 лева за [[Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията]] с цел изучаване на няколко железопътни линии, между които и линията Девня – Добрич. Скоро след това Дирекцията на постройките започнала проучвания на бъдещото трасе, като след множество теренни работи било решено то да премине през селата [[Суворово|Козлуджа]] – [[Калиманци (област Варна)|Гевреклер]] – [[Любен Каравелово|Саръ гьол]] – [[Стожер|Баллъджа]] до Добрич (67,5 км). Този вариант бил предпочетен пред други, които също предвиждали отсечката от Девня до Козлуджа, но от там се отклонявали или към [[Николаевка]], или към [[Вълчи дол|Курт дере]]. След проведения търг на [[4 септември]] [[1906]] г., строителството на железницата било възложено на Главно предприятие за направата на железопътната линия Девня – Добрич „Георго Попов и Сиe“ за 4 975 000 златни лева, със срок на завършване две години и девет месеца, считано от 12 септември 1906 г. След дълги преписки между предприемача и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията и 11 месеца теренна работа по правителственото трасе, линията била изградена по трасе, посочено от предприемачаː Девня – Козлуджа – Курт дере – [[Оборище (област Варна)|Семет]] – [[Ново Ботево]] – Добрич (56,5 км). Железницата била изградена с нови релси тип „РПШ“ (Роман–Плевен–Шумен) с маса 31,2 kg/m и дължина 12 m.
 
== Румънско управление и дострояване на линията ==
{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 95%; padding:0px; margin:0px;"
През [[1913]] г., след [[Междусъюзническата война]] Румъния завзема [[Южна Добруджа]] и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на [[Втората световна война]] между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На [[7 септември]] [[1940]] г. в град [[Крайова]] двете страни подписват т. нар. [[Крайовска спогодба]], по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на [[БДЖ]] се включва участъкът Оборище — Кардам—граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).
 
По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.
 
Железопътната линия Разделна — Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.
 
== Експлоатация ==
През 50-те години започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.
През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и обратно се движат без да влизат в гара Разделна.
 
През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, а връзката с гара Разделна е демонтирана.
 
== Технически съоръжения по железопътната линия ==
{| cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 100%; padding:0px; margin:0px;"
|-
! style="background:#f9f9ff; padding:3px;" colspan="2"|Повеляново – Кардам
|
{|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:1px solid #BEBEBE; font-size: 95%; padding:0px; margin:0px;"
|- cellpadding="0" cellspacing="0" style="width: 22em; float: right; background:#ffffff; border:0px; font-size: 90%; padding-top:0px; padding-bottom:0px; padding-right:20px; padding-left:10px; line-height:1.2;"
|width="80px" align="left"|[[Файл:BSicon CONTg.svg|20px]]
|}
 
=== Гари ===
== Румънско управление и дострояване на линията ==
{| class="wikitable" style="text-align:center; font-size:100%"
През [[1913]] г., след [[Междусъюзническата война]] Румъния завзема [[Южна Добруджа]] и достроява линията от Добрич до Черна вода. Така тя се свързва с железопътната мрежа на Румъния. В навечерието на [[Втората световна война]] между България и Румъния започват преговори за Южна Добруджа. На [[7 септември]] [[1940]] г. в град [[Крайова]] двете страни подписват т. нар. [[Крайовска спогодба]], по силата на която Южна Добруджа се връща на България. След тази дата към мрежата на [[БДЖ]] се включва участъкът Оборище — Кардам—граница с дължина 59,6 km, с връзка с железниците на Румъния с гранична гара Черна вода (Меджидие).
!rowspan=2 width="20px" | име на гарата
!colspan=3 width=375px| приемно-отправни коловози (ПОК)
!rowspan=2 width="50px" | осигурителна инсталация
|-
! width="50px" style="font-size:85%"| брой ПОК
! width="50px" style="font-size:85%"| максимална полезна дължина
! width="50px" style="font-size:85%"| минимална полезна дължина
|-
|Повеляново||11||826||597||МРЦ
|-
|Девня||6 ||714||508||Р
|-
|Суворово||3||615||590||ЕЦМ
|-
|Вълчидол||3||585||526||РУКЗ
|-
|Добрич||4||625||450||РУКЗ
|-
|Добрич север||3 ||694||594||РУКЗ
|-
|Кардам||4||586||461||РУКЗ
|}
 
=== Мостове ===
По време на войната по тази линия се извършва голямата част от износа на Североизточна България основно за Германия, като се превозват и транзитни товари и петрол за страните на юг от България.
{| class="wikitable" style="text-align:center"
! width="150px" | междугарие
! width="50px" | намира се на km
! width="50px" | обща дължина, m
! width="50px" | изграден от
! width="50px" | препятствие
|-
|Повеляново – РП Разделна||0+421||60,00||стоманобетон||река
|-
|РП Разделна – Девня||2+530||20,20||стоманобетон||тръби
|-
|РП Разделна – Девня||6+681||33,10||стомана||река
|-
|Вълчи дол – Добрич||38+962||40,40||стомана и кам. зидария||река
|-
|Вълчи дол – Добрич||51+750||61,50||стомана и кам. зидария||река
|-
|Вълчи дол – Добрич||63+850||63,10||стоманобетон||път
|-
|Вълчи дол – Добрич||66+600||32,60||стоманобетон||път
|-
|Добрич – Добрич север||72+362||36,20||стоманобетон||река
|-
|г. Добрич север||75+274||35,20||стоманобетон||път
|-
|Ген. Тошево – Кардам||99+991||8,90||стоманобетон||дере
|-
|Ген. Тошево – Кардам||103+698||60,20||стомана и кам. зидария||дере
|}
 
=== Максимално допустими скорости (към 11.12.2016 г.) ===
Железопътната линия Разделна — Кардам е построена с минимален радиус на кривите 290 m, максимален наклон 20 ‰ и с обща дължина 105,919 km.
{| class="wikitable" style="text-align:center"
 
! width="100px" | от гара
== Експлоатация ==
! width="100px" | до гара
През 50-те години започва интензивно строителство на различни заводи в района на Девня. Това налага разширение на жп гарата, осъществено на няколко етапа.
! width="50px" | скорост
През 1974 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Разделна“, който има директна връзка с гара Повеляново. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,765 km. Чрез тази връзка директните влакове от Варна в посока към Девня и обратно се движат без да влизат в гара Разделна.
|-
 
|Повеляново||Девня||60
През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите няколко гари по линията и РП „Разделна“ са закрити, а връзката с гара Разделна е демонтирана.
|-
|Девня||Суворово||80
|-
|Суворово||сп. Дончево||60
|-
|сп. Дончево||Добрич север||80
|-
|Добрич север||граница||40
|}
 
== Вижте също ==