Ейми Уайнхаус: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
 
=== Първи значителни постижения ===
Дебютният албум на Уайнхаус, “Frank“ е пуснат на 20 октомври 2003 г. Издаден е главно от Салаам Реми. Много от песните са вдъхновени от джаза. Освен двата кавъра в него, всички песни са написани от Уайнхаус. Албумът получава положителни отзиви и комплименти за „съвременния критичен поглед“ на текстовете. „Frank“ доведе до сравнения на гласа на Ейми с гласове като тези на [[Сара Вон]] и [[Мейси Грей]]. Албумът достига до много високо ниво в UK Album Chart през 2004 г., когато е и номиниран за BRIT Awards в категориите за Британска соло изпълнителка и за най-добър клип. Франк дори достига платинени продажби. По-късно, през 2004 Ейми печели Ivol Novello Award за Най-добра съвременна песен (Stronger Than Me), за която получава помощ от Салаам Реми. През същата година Ейми участва във фестивала в Гластънбъри, в Jazzworld Stage и V Festival. След пускането на албума, Уайнхаус коментира, че е „само 80% зад албума“ заради някои миксирани рекорди, които тя не харесва.
 
=== Международен успех ===
В контраст с повлияния от джаза първи албум, Уайнхаус се фокусира върху момичешките групи от 50-те и 60-те години. Тя наема дългогодишната банда на нюйоркската певица Шарън Джоунс – Dap-Kings като иска от тях да са с нея в студиото и на изпълнения на живо. През Май 2006 г. демо парчетата на Ейми Уайнхаус – You Know I’m No Good и Rehab се появяват в радио шоуто на Марк Ронсън (East Village Radio). Това са били първите нови песни пуснати в радио ефира след пускането на Pumps и са били предназначени за втория ѝ албум. Единайсет траковият аблум е направен изцяло от Салаам Реми и Ронсън. Не след дълго рекламите на Back to Black започват и в началото на октомври 2006 г. официалният сайт на Ейми е обновен с неиздавани песни.
 
„Back to Black“ е издаден във Великобритания на 30 октомври 2006 г. Той достига до първо място в UK Album Chart много пъти и до седмо място в Billboard 200 в САЩ. До 25 октомври албумът се доближава 5 пъти до платинени продажби и става най-продаваният албум за 2007 г. Марк Ронсън, който издава албума, казва в интервю от 2010 година, че Ейми е помагала с откровените си мнения относно работата му по албума.
 
Албумът съдържа няколко песни. Първото парче е Rehab и излиза на 23 октомври 2006 г. изцяло с помощта на Ронсън. Песента отива на седмо място във Великобритания, а след това и на девето място в Billboard Hot 100 малко след като Ейми я изпълнява на наградите на MTV. Списание Time обявява песента за една от Десетте най-добри песни за 2007, като я поставя на първо място. Писателят Джош Тайрънгил благодари на Уайнхаус за доверието и добавя: „Тя е бъбрива, забавна, огнена и дори малко луда. Невъзможно е човек да не бъде прелъстен от оригиналността ѝ.“ През 2007 г. Джей Зи миксира песента, като добавя ново звучене.
 
Второто парче от албума е „You Know I’m No Good“. Излиза на 8 януари 2007 г. и автоматично отива на 18-то място във Великобританския чарт. Песента „Back To Black“ излиза на 30 април 2007 г. и достига до 25-то място. На 10 декември 2007 г. излиза последното парче от Back to black – „Love Is A Losing Game“.
 
Турнето на Уайнхаус обаче не минава добре. През ноември 2007 г. точно първата вечер на 17-дневното турне е съсипана. Музикалните критици от Birmingham Mail споделят, че „това беше една от най-тъжните вечери в живота ми. Видях извънредно талантливата певица обляна в сълзи да крещи към публиката, препъвайки се на сцената“. Останалите концерти минават по същия начин, докато Ейми накрая съобщава на 27 ноември 2007 г., че изпълненията ѝ са отменени до края на годината по съвет на лекар.
 
До края на годината Ейми Уайнхаус печели много признания и награди. Тя печели Грами през 2008 г. в категориите за Рекърд на годината, Песен на годината и Най-добро женско представяне за сингъла Rehab. Албумът и Back to Black беше номиниран за Албум на годината и спечели награда за Най-добър поп вокал. Продуцентът Марк Ронсън, който работи с Ейми печели награда за Продуцент на годината. Певицата също печели Грами за Най-добър нов артист. Това спечелва на Уайнхаус място в книгата на Рекордите на Гинес за най-много спечелени Грами от британска певица. Тя изпълнява You Know I’m No Good и Rehab на церемонията по сателит, понеже визата ѝ пристигнала много късно. Номинациите през декември водят до 48%-тово повишаване на продажбите на албума Back to black в САЩ.
 
На 13 януари 2008 г. Уайнхаус изпълнява Valerie на BRIT Awards, а след това и Love Is A Losing Game. Тя призова тълпата „извикайте за моя Блейк“.
 
„Amy Winehouse – The Girl Done Good: A Documentary Review“ – 78 – минутно DVD излиза на 14 април 2008 г. Документалният филм включва интервю с хора, които познават Ейми от малка, хора които са ѝ помогнали да успее, джаз експерти, както и музикални и поп специалисти.
 
Ейми Уайнхаус оказва влияние върху нарастването на популярността на жените соло изпълнителки и съживява британската музика. Отличителният стил на Уайнхаус се е превърнал в муза за модни дизайнери като [[Карл Лагерфелд]].