Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Karina 96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Vasilenaa (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 54:
*''Робинзон Крузо (1719)''
*''По-нататъшните приключения на Робинзон Крузо (1719)''
*''Мемоарите на кавалерроялист (1720)''
*''Капитан Сингълтън (1720)''
*''Дневник на чумавата година (1722)''
Ред 63:
'''Робинзон Крузо'''
Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe''), чийто оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историят на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
Романът на Дефо, Робинзон Крузо (1719), е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва история за корабокрушението на човек, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си. По време на своя разказ, борбите на Робинзон Крузо с вярата се водят почти през целия му престой на острова, тъй като той воюва с Бога. Този, който е отредил съдбата му. И въпреки всичките му нещастия, Kрузо остава верен докрай на своя [[Бог]] и се задоволява с живота си - отделен от обществото.
 
Като матрица за наратива писателят използва популярната евангелска притча за блудния син, но в своята интерпретация той поставя акцента не толкова върху „завръщането“ на разкаялия се грешник в лоното на семейството, колкото върху драматичното изстрадване на познанието за добро и зло, върху превъзмогването на егоистичното у човека и поемането по пътя към усъвършенстването на духа, по пътя към [[Бог|Бога]], за когото в [[Евангелие|Евангелието]] на [[Йоан Кръстител|Йоан]] се казва: ''„Аз съм пътят, и истината, и животът“'' (Йоан 14:6). Заспалата съвест се пробужда и се превръща във вътрешен морален критерий, сякаш записан от [[Бог|Бога]] в човешкото сърце.
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът на Дефо обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до [[Бог|Бога]]. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
 
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Романът на Дефо обобщава в художествен текст опита на обществото да намери нови пространства за социалния просперитет на човека. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до [[Бог|Бога]]. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
 
Интересно и повече логично, отколкото парадоксално, е тълкуването на „избавлението“, към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме „избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието“ (Дефо 2001: 91) - разбиране, което Даниел Дефо не оставя без разяснение.
 
Пробудилата се съвест у Робинзон му помага да разграничи в ценностно отношение двата свята - този, в който е живял преди корабокрушението, и този, който създава сам на острова. Християнските добродетели, извлечени от евангелския текст, стават огледало, в което се отразява порочността на „стария“ свят, отблъснала завинаги прогледналия за доброто човек.
 
Предполага се, че романът се основава отчасти на историята на шотландския корабокрушенец Александър Селкърк, който прекарва четири години в островите [[Хуан Фернандес (острови)|Хуан Фернандес]], но това не съответства на детайлите на разказа на Дефо. Островът, на който е живял Селкърк по това време се е наричал [[Más a Tierra]] (По-близо до земя) и доста по-късно е преименуван на „Робинзон Крузо“, чак през 1966 г.
 
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer” в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи загалвиетозаглавието „Философ„Самоук Аудиодакт“философ“ (на [[Латински език|латински]]: ''[[Philosophus Autodidactus]]''), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
 
'''Капитан Сингълтън '''