Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vasilenaa (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Vasilenaa (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 61:
*''Роксана: Щастливата любовница (1724)''
 
'''"Робинзон Крузо"'''
Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe''), чийто оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историят на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.
Ред 77:
Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer” в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи заглавието „Самоук философ“ (на [[Латински език|латински]]: ''[[Philosophus Autodidactus]]''), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.
 
'''"Капитан Сингълтън "'''
 
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ , който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]], който още като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
 
Първата половина на книгата се отнася за пресичанетопрекосяването на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на [[Сингълтън]] се държи по-скоро като търговски авантюрист.
'''"Мемоарите на кавалередин роялист"'''
 
Даниел Дефо създалвасъздава „Мемоарите на кавалер“един роялист“ през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
''„Мемоарите на кавалередин роялист; или военен днвеник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
 
'''"Дневник на чумавата година"'''
 
„Дневник на чумавата година“ не е докумнетално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[Чума|чумата]] от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
'''"Полковник Джак"'''
 
Полковник Джак е още един роман на Даниел Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатия сюжет – вплетената съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата. В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и водещи се войни – физически и душевни, желаещо много силно да стане един „порядъчен господин“.
 
'''"Мол Фландърс"'''
 
През 1722 г. Дефо създава друг пикаресков роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно - "Мол Фландърс". В него се разказва за една самотна жена, родена в [[Нюгейт]], която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във [[Вирджиния]] и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние.
Ред 107:
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва. "Мол Фландърс" играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17-ти век.
 
'''"Роксана: Щастливата любовница"'''
 
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). В него сетой разказва за момиче, родено във [[Франция]] и изоставено от своите родители, които били презследвани поради религиозни причини.
 
Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.