Даниел Дефо: Разлика между версии

*''Роксана: Щастливата любовница (1724)''

 

Романът на Дефо, "Робинзон Крузо" (на [[Английски език|английски]]: ''Robinson Crusoe''), чийто оригинално [[заглавие]] е ''„Животът и необикновените приключения на моряка Робинзон Крузо, родом от [[Йорк]], прекарал 28 години на безлюден остров край бреговете на Америка близо до устието на великата река [[Ориноко]], след като претърпява [[корабокрушение]], в което загива целият екипаж и единствено той остава жив, заедно с разказ за по-нататъшното му необикновено избавление от пирати, описани от него самия“,'' е написан в края на петдесетте му години. В него той разказва за историят на един корабокрушенец, който попада на безлюден [[остров]] и прекарва там двадесет и осем години от живота си.

Друго предположение за написването на този роман се смята вдъхновението на Дефо от латинския или английския превод на книгата от арабския мюсюлмански полимб Ибн Туфяйл, известен като „Abubacer” в [[Европа]]. Латинското издание на книгата носи заглавието „Самоук философ“ (на [[Латински език|латински]]: ''[[Philosophus Autodidactus]]''), като главният герой в нея също прекарва няколко години отделен от обществото на безлюден остров.

 

 

Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ , който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]], който още като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.

 

 

 

 

 

Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII в. е също достоверно и правдоподобно. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространява с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не по въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.

 

 

Полковник Джак е още един роман на Даниел Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатия сюжет – вплетената съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата. В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и водещи се войни – физически и душевни, желаещо много силно да стане един „порядъчен господин“.

 

 

През 1722 г. Дефо създава друг пикаресков роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно - "Мол Фландърс". В него се разказва за една самотна жена, родена в [[Нюгейт]], която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във [[Вирджиния]] и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние.

Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва. "Мол Фландърс" играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17-ти век.

 

 

 

Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.