Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vasilenaa (беседа | приноси)
Vasilenaa (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 79:
'''"Капитан Сингълтън"'''
 
Следващият роман, който пише Дефо е така нареченият “Капитан Сингълтън“ , който е публикуван през 1720 г., а по-късно преиздаден многократно. Разказът описва живота на англичанина [[Сингълтън]], който още- като дете бива откраднат от семейството си и отгледан от цигани, който в крайна сметка се отправя към морето.
 
Първата половина на книгата се отнася за прекосяването на [[Африка]], а втората половина за живота му като пират в [[Индийски океан|Индийския океан]] и [[Арабско море]]. Дефо, описвайки пиратството, се фокусира в по-голямата си част върху икономическите и логистичните въпроси, а пиратът на [[Сингълтън]] се държи по-скоро като търговски авантюрист.
Ред 87:
Даниел Дефо създава „Мемоарите на един роялист“ през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
''„Мемоарите на един роялист; или военен днвеникдневник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
 
'''"Дневник на чумавата година"'''
Ред 93:
„Дневник на чумавата година“ не е докумнетално четиво. Дефо е бил още бебе по време на голямата чума от 1665 г., но фактите и случките, които описва са от първо лице, наистина живяло по време на чумата в [[Лондон]]. Даже в увода на книгата се споменава, че този дневник е едно от малкото псевдоисторически произведения, което се приема с доверие от историците. И наистина е така - даже и само като човек чете седмичните статистически справки за починалите от [[Чума|чумата]] от различните лондонски енории, които Дефо едва ли е измислил и от които човек настръхва.
Описанията на живота и порядките в [[Лондон]] и [[Англия]] през XVII в. еса също достовернодостоверни и правдоподобноправдоподобни. От сегашна гледна точка тогавашното мислене и методи за борба с чумата и лечението й са колкото наивни, толкова и смешни, но за тогавашното общество са били напълно сериозни. Хората са нямали представа, че заразата се разпространяваразпространявала с ухапванята на бълхите, живеещи по плъховете, а не повъв въздуха. Лечението на заразените е ставало чрез разяждане с киселини или срязване на отоците по тялото на нещастните болни, за да изтече гнойта - разбира се, тези манипулации са били изпълнявани без упойка. А най-честото облекчение и утеха на болните е била религията.
 
'''"Полковник Джак"'''
Ред 101:
'''"Мол Фландърс"'''
 
През 1722 г. Дефо създава друг пикаресков роман, насочен отново към изкуплението – материално и духовно - "Мол Фландърс". В него се разказва за една самотна жена, родена в [[Нюгейт]], която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във [[Вирджиния]] и накрая се покаяпокаяла, забогатязабогатяла, заживязаживяла честно и умряумряла в разкаяние.
 
НаписаноНаписан според нейните собствени спомени - тя се ражда в тогавашния лондонски затвор [[Нюгейт]], изоставена е и отгледана от цигани. След това попада в приют и изведнъж й провървява, като една дама от висшето лондонско общество я вземаприютява и започва да се грижи за отглежданенея. Един от синовете на тази дама я прелъстява и това според нея и тогавашното мислене е грях, който съсипва живота й. Оттук започват неспирните й неволи...
 
Движещата тема не е в различните любовни похождения и приключения на героинята, а се намира в доста по-прозаична причина. Въпреки че Мол се бори с морала на някои от действията и решенията си, загрижеността й към религията заема сравнително голяма част от нейната история. Също като [[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]], в края тя се покайва.

"Мол Фландърс" играе ключова роля в развитието на романа, тъй като оспорва общото възприятие на женствеността и ролите на половете в британското общество от 17-ти век.
 
'''"Роксана: Щастливата любовница"'''
Line 111 ⟶ 113:
След „Мол Фландърс“ Дефо създава своя последен роман наречен „Роксана: Щастливата любовница“ (1724). В него той разказва за момиче, родено във [[Франция]] и изоставено от своите родители.
 
Юношеските години на Роксана преминават в [[Англия]] и само на петнадесетгодишна възраст тя се омъжва за един красив, но самонадеян мъж. След осемгодишен брак, семейството остава без пари по вина на безрасъдния баща. Роксана и петте й деца се опитват да намерят изход от тази безизходица, но никой освен една бедна старица не пожелава да им подаде ръка за помощ.
 
Сюжетът на романа е доста пъстър и изпълен с неочаквани случки, като неговата главна идея е да покаже как през осемнадесети век жената може да притежава свое имущество въпреки патриархалното общество и както казва самата Роксана: ''„Договорът за брак е... нищо друго освен доброволно отказване от свободата, имота, властта и всичко, което някога човек е имал“''.