Даниел Дефо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vasilenaa (беседа | приноси)
Премахната редакция 8381731 на Vasilenaa (б.)
Етикет: Връщане
Karina 96 (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 26:
}}
 
'''ДаниелДаниъл Дефо''' ({{lang-en|Daniel Defoe}}, роден като ''Daniel Foe'', '''Даниъл Фоу''', [[1660]]  – 26 април [[1731]]) е [[Англия|английски]] [[писател]] и [[журналист]], станал известен с романа си ''[[Робинзон Крузо (книга)|Робинзон Крузо]]''. Представител на [[Просвещение]]то. Автор на памфлети, сатири, есета по политически, икономически и социални проблеми, документална проза.
 
== Биография ==
ДаниелДаниъл Дефо е роден през 1660 г. в семейство на занаятчии. Баща му Джеймс Фо е суров [[пуританство|пуританин]], който смятал, че най-доброто място да се образова неговият наследник е духовната семинария. Синът му обаче получава много добро образование в академията на Чарлс Мортън. ДаниелДаниъл усвоява практически знания по история, математика, география, френски, италиански, испански, латински и гръцки. Получава образование, което го подготвя да се присъедини към редиците на църквата. Но проповедническата дейност е чужда за него и през 1685 г. той решава да се заеме с търговия – става фабрикант на чорапи, посредник е за износ на платове и внос на вино, собственик е на тухларна фабрика. Дефо много обичал търговията и написал безброй есета и памфлети на икономическа тема.
 
През 1684 г. ДаниелДаниъл Дефо се жени за Мари Тюфлей, дъщеря на търговец. Двамата имат 8 деца, от които 6 оцеляват, а бракът им продължава 47 години, но е изпълнен с много трудности, заради постоянното отсъствие на Дефо, многото му пътувания и нестабилното му богатство. Година след сватбата си Дефо участва във въстание срещу католическия крал Джеймс II. Криейки се като беглец в църковния двор, след като въстанието било потушено, той видял името Робинзон Крузо, издълбано върху камък и по-късно дал това име на известния си герой.
 
През 1692 г. Дефо загубва богатството си, а 3 години по-късно постъпва на държавна служба – изпълнява възложени задачи, пътувайки до Шотландия. По това време имало движение за обединяване на Англия и Шотландия, което било неправилно разбрано от шотландците, а Дефо имал задачата да им го обясни. По-късно работи и като таен агент и журналист, пишейки изобличителни памфлети срещу феодално-монархическата и църковна реакция.
 
[[File:Daniel Defoe by James Charles Armytage.jpg|мини|вдясно|ДаниелДаниъл Дефо на позорния стълб, 1862 г., линогравюра на Джеймс Армитидж]]
През 1703 г. Дефо е осъден да бъде привързан на [[позорен стълб|позорния стълб]] и на [[затвор]], именно заради един от тези [[памфлет]]и, чието име е „Най-краткият начин за справяне с несъгласните“. Дефо е бил първият човек, привързан на позорния стълб, който след това се е превърнал в национален герой.
 
След излизането си от затвора ДаниелДаниъл получава шанс да започне всичко отначало и издава вестник „Преглед на френската дейност“, който е свързан с въпросите в Европа. Със статиите си по въпроси в областта на [[история]]та, [[география]]та, [[икономика]]та, [[педагогика]]та, [[медицина]]та и други, Дефо става един от основоположниците на английската [[журналистика]]. Той въвежда популярното есе, уводната статия, интервюто – жанрове, без които не може нито един вестник.
 
Дефо е бил търговец, фабрикант, застраховател на кораби, затворник, войник, шпионин, беглец. Но най-вече велик писател, защото чрез творбите си е добил световна популярност.
Ред 44:
== Творчество ==
[[File:Defoe (1719) Robinson Crusoe.jpg|мини|260px|вляво|Страница 9 на първото издание на „Робинзон Крузо“, 1719]]
ДаниелДаниъл Дефо има над 250 публикации. Първата му важна публикация е през 1698 г., а известността му започва през 1701 г. с написването на поемата „Чистокръвният англичанин“, в която защитава [[Уилям III]] и осмива претенциите на аристокрацията за чистотата на английската кръв. Когато наближил 60-те си години, Дефо започва да пише романи. През 1719 г. публикува романа, който му донася най-голяма известност – „Животът и чудните приключения на мореплавателя Робинзон Крузо“. Успехът е изумителен и авторът издава две продължения – „Следващите приключения на Робинзон Крузо“ и „Сериозни мисли, премислени от Робинзон през течение на целия му живот“, но те не достигат популярността на първата книга.
 
Други романи, чийто герои предизвикват по-сериозен интерес са – „Мол Фландърс“ (1722) – история на самотна жена от Лондон и крадец, „Капитан Сингълтън“ (1720), „Полковник Джек“ (1722), „Роксана“ (1724), в чиято основа е вплетена съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата.
 
Добил слава на талантлив писател, ДаниелДаниъл Дефо умира в самота, далеч от семейството, криейки се от преследващите го кредитори.
 
== Романи ==
Ред 69:
Освен като приключенско четиво, произведението на английския писател може да се чете и като ярка манифестация на просвещенските идеи за личност и общество. Чрез образа на моряка Робинзон се утвърждава ролята на труда като основно благо за човека и като средство за извисяване до [[Бог|Бога]]. Територията на острова става необозрима територия на духа, в която действат нови понятия за добро и зло, ориентирани към неограничените възможности на разума и духа на свободната от социални ограничения личност. Човекът е видян като творец - той създава света такъв, какъвто го иска, дори променя себе си, воден от прозренията на просветителския морал и възпитание.
 
Интересно и повече логично, отколкото парадоксално, е тълкуването на „избавлението“, към което се стреми Робинзон, от собствената му гледна точка. Героят пренарежда целите си. Желанието му да се освободи от бремето на принудителната самота се измества от копнежа душата му да се избави от гнетящата я вина. Дошло е времето корабокрушенецът да приеме „избавлението от греха като неизмеримо по-голяма благословия, отколкото избавлението от страданието“ (Дефо 2001: 91) - разбиране, което ДаниелДаниъл Дефо не оставя без разяснение.
 
Пробудилата се съвест у Робинзон му помага да разграничи в ценностно отношение двата свята - този, в който е живял преди корабокрушението, и този, който създава сам на острова. Християнските добродетели, извлечени от евангелския текст, стават огледало, в което се отразява порочността на „стария“ свят, отблъснала завинаги прогледналия за доброто човек.
Ред 85:
'''"Мемоарите на един роялист"'''
 
ДаниелДаниъл Дефо създава „Мемоарите на един роялист“ през 1720 г., по време на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] и [[английските граждански войни]]. Първоначалното заглавие било:
 
''„Мемоарите на един роялист; или военен дневник на войните в [[Германия]] и войните в [[Англия]]. От 1632 до 1648 година, написан преди шестдесет години от един английски джентълмен, който преди смъртта си служил първо в армията на [[Густав Адолф фон Гьотцен|Густав Адолф]] - славният крал на [[Швеция]] и след това в [[Кралската армия]] на цар Чарлз Първи, от началото на бунта до края на войната“.''
Ред 97:
'''"Полковник Джак"'''
 
Полковник Джак е още един роман на ДаниелДаниъл Дефо, публикуван за пръв път през 1722 г. Той отново следва добре познатия сюжет – вплетената съдбата на индивида, който трябва да оцелее сред враждебно настроеното към него общество, не по-малко жестоко от природата. В него се разказва за осиротяло момче, чийто живот е изпълнен с бедност, престъпност и водещи се войни – физически и душевни, желаещо много силно да стане един „порядъчен господин“.
 
'''"Мол Фландърс"'''