Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

нови раздели, разместване
(→‎ЕЛИЗАБЕТИНСКИ ТЕАТЪР И ДРАМА: пренасям към основна Елизабетински театър)
(нови раздели, разместване)
{{повече източници}}
 
{{обработка|отделяне на текста за литературата}}
'''Английската ренесансова литература''' е създадена по времето на [[Английски Ренесанс|Английския ренесанс]] от ранния 16-ти до ранния 17 век – период, наричан „ерата на Шекспир“ или „[[Елизабетинска епоха]]“.
 
Културният център по времето на Елизабет е [[Лондон]], както за дворцовата, така и народната култура. Процъфтява [[театърът]] и английските драматурзи комбинират средновековния театър с преоткриване на римските автори – трагедиите на [[Луций Аней Сенека|Сенека]] и комедиите на [[Плавт]] и [[Теренции]]. Важен източник на ренесансови идеи е Италия и значителна роля за проникването им в Англия изиграва Джон Флорио (1553 – 1625), лингвист и лексикограф, чийто баща е италианец. Той е автор и на преводите на [[Монтен]] от френски на английски.<ref>Frances A. Yates, ''The life of an Italian in Shakespeare’s England''.</ref>
<!-- пасажът за Мор трябва да се съкрати, защото тук следва да се разглеждат само литературните му творби -->
Най–значителна фигура на Ранния английски ренесанс безспорно е Томас Мор (1478 – 1535 ) .
 
== Томас МорПроза ==
=== Томас Мор ===
{{основна|Томас Мор}}
[[Файл:Hans Holbein, the Younger - Sir Thomas More - Google Art Project.jpg|мини|Авторът на „Утопия“* е писател, политик и религиозен деец.]]
Сред най–популярните книги от епохата на Ранния английски ренесанс се нареждат и „Книга на Управника„ (1531) от Томъс Елиът, „Владетелят“ на Макиавели, “Придворният“ на Кастилионе.
 
== Поезия ==
=== Ранна Ренесансова поезия в Англия ===
За упадъка на английската поезия към края на XV в и началото на XVI в английските историци на литературата са склонни да винят преди всичко [[Джефри Чосър|Чосър]]. Обновяването на английската лирика в началото на XVI в преминава под знака на италианското влияние и възприемане на новите поетични жанрове. Реформата в английската поезия се осъществява главно през 30-те и 40-те години и съвпада с края на управлението на [[Хенри VIII]]. Поетите, които я осъществяват, са близките до двора [[Томас Уайът]] и [[Хенри Хауърд, граф на Съри|Хенри Хауърд, граф Съри]]<ref>{{cite book |title= Западноевропейска литература, том 1|last= Хаджикосев|first= Симеон |authorlink=Симеон Хаджикосев |coauthors= |year= 2012|publisher=Сиела |location= София|isbn=978-954-28-1187-9 |pages= 756|url= |accessdate=}}</ref>.
 
==== Томас Уайът ====
[[Файл:Tomwyat.JPG|мини|'''Сър Томас Уайът''' (на [[Английски език|английски]]: ''Sir Thomas Wyatt'') ([[1503]] – [[11 октомври]] [[1542]] г.) е един от първите поети на [[Английски ренесанс|английския ренесанс]]. Той въвежда стихотворната форма [[сонет]] в английската литература.]]
[[Томас Уайът]] (1503 -1542) е роден в замъка [[Алингтън]] в графство [[Кент]] в старинна аристократична фамилия. Завършва образоване в Кембридж постъпва на дипломатическа служба Баща му е един от от членовете на личния съвет на края Хенри VII и остава доверен съветник, когато през1509 г. на трона се възкачва [[Хенри VIII]]. След образованието си в колежа Св. Йоан, Кеймбридж, Томас Уайът също се присъединява към кралския двор като майордом. През 1520 г. Уайът се жени за Елизабет Брук (1503 – 1560), дъщеря на лорд Кобхам, която ражда през 1521 г. Томас Уайът младши, единствен син на поета и впоследствие водач на бунта на Уайът срещу нововъзкачилата се на трона кралица [[Мери I]]. През 1524 г. Хенри VIII назначава Томас Уайът за посланик, а през 1525 г. Уайът се разделя с жена си, обвинявайки я в прелюбодеяние. През 1526 г. придружава сър Томас Чейни на дипломатическа мисия във Франция, а сър Джон Ръсел във Венеция и Ватикана през 1527 г. Той е произведен Върховен маршал на Кале (1528 – 1530) и Комисар на мира (съдия) в Есекс през 1532 г.
 
Поетическото наследство на Томас Уайът е твърде скромно и в това отношение той напомня за испанския си връстник и основоположник на ренесансова поезия в родината му <!-- кой? -->. Уайът написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител Петрарка английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът. {{източник|Това придава на сонетите му известна тромавост|2018|02|06}}.
 
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага Филип Сидни с цикъла „Астрофел и Стела“ написана около 1579 г. През 1592 г се появява цикъла „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу|Кристофър Малоу,]] който подобно на Шекспир е бил драматург. [[Филип Сидни]] и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
==== Едмънд Спенсър ====
[[Файл:EdmundSpenser.jpg|мини|'''Едмънд Спенсър''' ([[1552]] – [[13 януари]] [[1599]]) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ''[[Кралицата на феите]]'', възхваляваща посредством фантастична [[алегория]] династията [[Тюдор]] и кралица [[Елизабет I]] (Глориана).]]
'''Едмънд Спенсър''' (1552 – 1599) е най-значителният поет на английския Ренесанс. След като завършил колеж в Кемридж, младия Спенсър станал секретар на граф Лейстър. През тези години поетът създава първата си значителна творба „Овчарски календар“, която посвещава на Ф. Сидни. Първата публикация на младия поет бил преводът на шест сонета от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] в 1569 г. Като лирик той е известен главно с цикъла си от 88 сонета, озаглавен по италиански модел „ Аморети“ . Цикъла е посветен на бъдещата съпруга на поета Елизабет Бойл, като част от него е завършен след сватбата. Вероятно поради това сонетите са по-скоро банално подражение на Петрарка. Спенсър е автор на още една сватбена песен „Проталамий“, посветен на сватбата на високопоставен покровител. В младите си години поетът написал и „ Химни на любовта и красотата“, които по-късно му се сторили елементарни и написал палинодии под заглавие „ Химни на Божествената любов и на Божествената красота“. Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „ Жалби „ , където се откроява елегията, „ Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на Фили Сидни, както и поемата „ Приказка на майка Хюбард“. Сред късните работи на поета внимание заслужава и поемата „Завръщането на Колин Клаут“, съдържаща както автобиографични, така и сатирични черти. Според концепцията на Спенсър всеки приказен образ е трябвало да се раздвоява между традиционното си значение в алегорическата литература и съвременността. Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]] (1564 – 1593) .С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир.]] И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са през една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по-рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „ Херо и Леандър “.С „ Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Ед. Спенсър с „Кралицаа на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет обикновено взет от античната митология. „ Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета. Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекпир се нарежда сред най–значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла „ лейди., В стиховете посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 
== Английска ренесансова драма ==
 
В началото на XVI възниква и английската ренесансова [[трагедия]]. Първи неин образец е „ Горбодюк или Ферекс и Порекс“ (1561), създадена от Томас Нортън и Томас Секвил. Въпреки легендарния британски сюжет, драмата е силно повлияна от трагедията на Сенека. По образеца на античната драма убийствата не се показват на сцената, а се явяват вестители. Освен това е написана в петостъпен ямб без употреба на рима, а това е формата на елизабетинската драма .
 
== ЛИРИКА В ЕЛИЗАБЕТИНСКА АНГЛИЯ ==
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага Филип Сидни с цикъла „Астрофел и Стела“ написана около 1579 г. През 1592 г се появява цикъла „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу|Кристофър Малоу,]] който подобно на Шекспир е бил драматург. [[Филип Сидни]] и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
== Едмънд Спенсър ==
[[Файл:EdmundSpenser.jpg|мини|'''Едмънд Спенсър''' ([[1552]] – [[13 януари]] [[1599]]) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ''[[Кралицата на феите]]'', възхваляваща посредством фантастична [[алегория]] династията [[Тюдор]] и кралица [[Елизабет I]] (Глориана).]]
'''Едмънд Спенсър''' (1552 – 1599) е най-значителният поет на английския Ренесанс. След като завършил колеж в Кемридж, младия Спенсър станал секретар на граф Лейстър. През тези години поетът създава първата си значителна творба „Овчарски календар“, която посвещава на Ф. Сидни. Първата публикация на младия поет бил преводът на шест сонета от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] в 1569 г. Като лирик той е известен главно с цикъла си от 88 сонета, озаглавен по италиански модел „ Аморети“ . Цикъла е посветен на бъдещата съпруга на поета Елизабет Бойл, като част от него е завършен след сватбата. Вероятно поради това сонетите са по-скоро банално подражение на Петрарка. Спенсър е автор на още една сватбена песен „Проталамий“, посветен на сватбата на високопоставен покровител. В младите си години поетът написал и „ Химни на любовта и красотата“, които по-късно му се сторили елементарни и написал палинодии под заглавие „ Химни на Божествената любов и на Божествената красота“. Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „ Жалби „ , където се откроява елегията, „ Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на Фили Сидни, както и поемата „ Приказка на майка Хюбард“. Сред късните работи на поета внимание заслужава и поемата „Завръщането на Колин Клаут“, съдържаща както автобиографични, така и сатирични черти. Според концепцията на Спенсър всеки приказен образ е трябвало да се раздвоява между традиционното си значение в алегорическата литература и съвременността. Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]] (1564 – 1593) .С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир.]] И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са през една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по-рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „ Херо и Леандър “.С „ Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Ед. Спенсър с „Кралицаа на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет обикновено взет от античната митология. „ Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета. Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекпир се нарежда сред най–значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла „ лейди., В стиховете посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 
== Източници ==