Въстание на Травъл: Разлика между версии

В предиПреди това и по същото време славянски родове от българските земи са били заселвани в горните райони. Целта на тези принудителни преселения била да се отслабят позициите на тези групи хора в тезитехните райони и да се осигури отбраната по границата на Византия на Балканите и в Мала Азия.<ref name=":1" />

Павликянските войници били „...хора груби и жестоки, проливащи кръв без колебание...“.<ref name=":1" /> От гледна точка на своята религия павликяните се считали за „истинските християни“, единствените най-верни последователи на Христос и апостол Павел. Павликянската общност в Северна Тракия постепенно се българизира.<ref name=":1" />

Травъл е роден в [[Пловдив]] или павликянските селища наоколо към средата на XI в. във видно павликянско семейство. Както повечето павликяни поел пътя на военната служба във византийската армия. От византийската историчка [[Анна Комнина]] е известно, че от 1078-1079 г. до 1084 г. е бил личен оръженосец и доверен „слуга“ на нейния баща - -император [[Алексий I Комнин]]. Това му е позволило да натрупа военен опит при войните с многото и най-разнородни врагове на [[Византия]] - печенези, италиански нормани, селджукски турци и др. Неговата съпруга е била една от най-приближените дворцови дами на императрицата Ирина Комнина.<ref name=":1" />

Подготовката за въстанието започва още с действията на [[бунт на Лека|Лека]] през 1079 година<ref name=":0" />. През 1081 г. император Алексий I Комнин започва война с нахлулите на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] - днешна Албания и Македония - италиански [[нормани]], ръководени от граф [[Робер Гискар]]. Около 2800 пловдивски павликяни са включени в императорската армия и участвалиучастват в сраженията с нашествениците. През есента на 1082 г., след като заплатите им не били изплатени, павликяните самоволно напуснали боевете и се завърнали по родните си места. Вследствие на това Византия търпи поражение в битката около [[Драч]]. В тази битка павликяните дават около 300 жертви.<ref name=":1" />

След края на военните действия Алексий I Комнин започва разправа с павликяните, избивайки чрез измама някои техни водачи.<ref name=":0">Димитров Б., Миналото на град Раковски, издателство "София прес", София, 1989 г.</ref> Връщайки се в своята столица през [[Беломорието]], той извикал за преговори павликянските водачи Ксант и Кулеон. Доверявайки се на императора, те пристигнали в лагера му, но веднага били арестувани и затворени в [[Истанбул|Цариград]]. Пловдивската павликянска общност била подложена на репресии и притеснения, вкл. заточения, конфискация на имоти, насилствено обръщане в православието и т.н.<ref name=":1" />

Научавайки, че Алексий I Комнин избива павликяни, Травъл (или Белю Пелтека), изпреварвайки доноса на своята съпруга, избягал отнапуска Цариград заедно с най-близките си съмишленици. Когато се върнал [[Северна Тракия]], той веднага бил последван от мнозина бунтовници.

През 1086 годинаг. Алексий I Комнин изпратил нова войска под командването на Татикий (покръстен, селджукски турчин или арабин).<ref name=":0" /> В новата армия имало и френски рицари на византийска служба. Двете войски се срещнали някъде на север от Пловдив и три дни стояли една срещу друга, без да встъпят в сражение. Накрая печенезите започнали да се оттеглят на север. Травъл не бил в състояние да удържа повече положението и се изтеглил също на север от Балкана. Византийската армия не посмяла да ги преследва.<ref name=":1" />

След като Травъл се оттеглил на север от Стара Планина, заемайки крепостта Секуристка до Белене. Павликяните, които останали в Пловдивско, станали обект на специални грижи. Те получавали земи и привилегии при условие, че приемат православието.<ref name=":1" /> Въпреки това, те не били укротени от Алексий I Комнин. През 1115 г. те получили от него и новият град [[Алексиопол (средновековен град)|Алексиопол]], който е създалбил създаден за тях.<ref name=":0" />