Разлика между версии на „Симон дьо Бовоар“

м
редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 80.72.94.18 (б.), към версия на StanBot)
Етикет: Отмяна
м
| школа = [[Екзистенциализъм]], [[феминизъм]]
| интереси = [[Етика на неопределеността]], [[феминистка етика]], [[екзистенциален феминизъм]]
| текстове = „Вторият„[[Вторият пол“пол]]“
| образование = [[Парижки университет]]
| повлиян = [[Рене Декарт|Декарт]], [[Мери Уолстънкрафт|Уолстънкрафт]], [[Имануел Кант|Кант]], [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Карл Маркс|Маркс]], [[Фридрих Ницше|Ницше]], [[Жан-Пол Сартър|Сартър]], [[Донасиен Алфонс Франсоа дьо Сад|Сад]]
}}
 
'''Симон-Ернестин-Люси-Мари Бертран дьо Бовоар''' ({{lang-fr|Simone-Ernestine-Lucie-Marie Bertrand de Beauvoir}}) е [[Франция|френска]] [[писател]]ка, [[феминизъм|феминистка]] и [[философ]], автор на новели, изследвания върху философията, политиката, и социалните въпроси, есета и биографии. Тя е най-известна с трактата ''[[Вторият пол]]'', публикуван през [[1949]] г., който представлява детайлен анализ на потисничеството на жената, смятан за основополагащ текст на съвременния феминизъм, както и със своите метафизични романи „[[Гостенката]]“ и „[[Мандарините]]“. Симон дьо Бовоар е известна и с дългогодишната си връзка с философа [[Жан-Пол Сартър]].
 
== Биография ==
Основен проблем пред Бовоар е невероятната ефикасност на мъжката власт над жените, при положение, че доминацията е обикновено крехко и временно явление. За да отговори на този въпрос Бовоар използва и разширява [[Хегел]]овите разсъждения за връзката между господар и роб. Тя смята, че в центъра на Хегеловите разсъждения е дълбокото прозрение, че ''в самото съзнание има фундаментална враждебност към всяко друго съзнание; субектът може да бъде поставен, само ако е противопоставен – той се определя като значим, противопоставяйки се на незначимия, на обекта''. За да стане [[субект]] всеки се нуждае от признание, а то може да бъде получено единствено чрез доминация над Другия, чрез превръщането му в [[Обект (философия)|обект]]. Така в публичната сфера мъжете се стремят да станат субекти чрез борба и тези битки водят до несигурни господари и неохотни роби. Но жените, способни да разпознават мъжете субекти, вместо да се борят да станат субекти, опитвайки се на свой ред да превърнат мъжете в обекти, позволяват да бъдат доминирани и дори помагат за собственото си подчинение. Притежавайки ги, мъжете се сдобиват с Друг, който ги подкрепя, а не ги заплашва, и срещу когото няма нужда да се борят. Така те получават статута на субекти за сметка на жената, която няма Друг и не може да избяга от позицията си на обект на мъжа.
 
В по-голямата част от ''[[Вторият пол]]'' Бовоар се занимава със скицирането на културните образи на мъжествеността и женствеността, в чиято светлина мъжете и жените се възприемат. Тя разглежда многообразните социални действия, които имат за цел да държат жените в подчинено положение и да не им позволяват да търсят собствено превъзходство. Именно чрез тях човек, който не се ражда жена, се превръща в жена – може би най-прочутото твърдение на Бовоар.
 
[[File:Sartre's grave.jpg|160px|rigth|thumb|Гробът на Жан-Пол Сартър и Симон дьо Бовоар в Монпарнас]]