Както ви харесва: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция |
|||
Ред 25:
Написана е през 1599 година по пасторалния роман на [[Томас Лодж]] „Розалинда“ (1590) без много съществени изменения във фабулата. Най-важните от тях са прибавянето на двата предимно статични образа на коментаторите: меланхоличния сатирик Жак – олицетворение на новата мода, и шута Точилко, който критикува от становището на ограничения ум, докато Жак критикува от това на изтънчения интелигент.“<ref name="ММ">{{Моята библиотека|10254-predgovor-kym-vtori-tom-na-uiljam-sheksp|Марко Минков, Предговор към втори том на „Уилям Шекспир. Събрани съчинения“}}</ref>
Комедията е публикувана за първи път в „Първо фолио“ през 1623 година, където са събрани 36 от Шекспировите драми. Сюжетът проследява историята на младата героиня Розалинда, след като е прогонена от двореца на своя чичо – княз Фредерик. Придружавана от своята братовчедка Целия, тя търси убежище и безопасност в Арденската гора, където по-късно намира и своята любов. Там Розалинда се среща и с Меланхоличния Жак, който произнася една от най-запомнящите се и известни речи на Шекспир: <blockquote>„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ... “. </blockquote>Основната тема на тази пасторална комедия е любовта във всичките ѝ образи. Въпреки че част от героите са поставени пред множество изпитания, в крайна сметка творбата има щастлив финал.
От историческа гледна точка комедията се приема по различен начин сред критиците. Някои от тях смятат, че творбата заслужава да бъде призната и вискоко оценена. [[Харолд Блум]] пише, че Розалинда е сред най-добре реализираните женски образи на [[Шекспир]]. Други пък я намират за по-малко качествена от останалите му произведения. [[Джордж Бърнард Шоу]] смята, че в пиесата липсва високото изкуство на автора. Въпреки всичко комедията остава любима на публиката и до днес, чрез различните адаптациите за радио, филми и музикални театри.
Ред 37:
* Льо Бо – придворен
* Шарл – борец
* Амиен, Жак – благородници
* Оливер дьо Боа – най-големият син на благородника Роланд дьо Боа
* Жак – вторият син на благородника Роланд дьо Боа
Ред 55:
Домът на Оливер
Арденската гора – пространна гориста област в Североизточна Франция, но може би [[Шекспир]] е мислил и за Арденската гора в родното му графство Уорик. „Представата за гората израства главно от косвени намеци: Орландо спи под дъба като паднал жълъд, той окачва сонетите си по различни дървета. Колибата на Розалинда е обкръжена от маслинови дървета и навсякъде ромолят потоци.“<ref name="ММ"></ref> От друга страна
== Сюжет ==
Ред 62:
;Първо действие
В първо действие е представена овощната градина при дома на Оливер, където разговарят Орландо и слугата на Оливер – Адам.Орландо разказва на Адам как по-големият му брат Оливер го държи вкъщи и не го възпитава както подобава, въпреки обещанието към техния баща, че ще се грижи и за двамата си братя еднакво. Оливер пристига и двамата братя започват да спорят, след което Орландо излиза заедно с Адам. При Оливер пристига борецът Шарл, който му разказва, че в новия двор е свален и изгонен старият княз, от по младия си брат, и че трима-четирима благородници го придружават в доброволно изгнание в Арденската гора. Розалинда – дъщерята на стария княз е останала в двореца, благодарение на своята братовчедка Целия. Шарл разказва още, че смята да се бори пред новия княз с Орландо.В следващата сцена е представена срещата на Розалинда и Целия с Орландо по време на борбата му с Шарл. Орландо побеждава Шарл, но това не му носи симпатиите на княз Фредерик.Орландо и Розалинда се влюбват от пръв поглед. Княз Фредерик решава да изгони своята племенница Розалинда от двореца, но Целия бяга заедно с нея като взимат с тях и Точилко (представен като шут). Розалинда се преоблича в мъжки дрехи и се прекръства на Ганимед (митол.) – красиво момченце от царски произход, което Зевс – превърнал се в орел – грабнал от земята и отнесъл на Олимп, за да го направи свой виночерпец. Целия се прекръства на Алиена (чужда).
;Второ действие
Ред 68:
Първа сцена представя Арденската гора, където се намира князът изгнаник, Амиен и неколцина Благородници, облечени като горски пазачи. Представен е и меланхоликът Жак, който страда за елен – улучен от ловци.
Действието във втора сцена се развива в двореца. Княз Фредерик, след като разбира за бягството на Розалинда и Целия, решава, че двете са отишли при Орландо и заповядва да бъдат намерени. В следващата сцена Адам предупреждава Орландо за опитите на брат му Оливер да го убие и му предлага да избягат заедно. През това време Розалинда, Целия и Точилко отиват в Арденската гора, където срещат двамата овчари Корин и Силвий. Корин им казва, че имотът на неговия господар се продава и Розалинда решава да го купи, за да имат къде да нощуват заедно с Целия и Точилко.
В седма сцена отново е представена гората, където князът изгнаник и Жак срещат Орландо. Те му предлагат да се нахрани на тяхната трапеза, защото виждат колко е уморен и гладен.
Ред 74:
;Трето действие
След като се оказва, че Оливер не е успял да открие брат си Орландо, княз Фредерик го прокужда от двореца си. Междувременно, Орландо започва да оставя любовни стихове по дърветата за Розалинда, която също е влюбена в него. Целия показва стиховете на Розалинда и ѝ казва, че са написани от Орландо.Розалинда, облечена като Ганимед, среща Орландо и се преструва, че го съветва да му помогне да се излекува от любовта му към Розалинда. Казва му, че „той“ ще заеме мястото на Розалинда и, че „той“ и Орландо могат да се преструват, че имат любовни отношения. Орландо се съгласява.
Овчарката Фебе, в която е влюбен Силвий, се влюбва в Ганимед (Розалинда преоблечена като мъж), въпреки че Ганимед непрекъснато показва, че „той“ не се интересува от нея. Междувременно Точилко се е влюбил в селската девойка Одри и се опитва да я ухажва и да ѝ показва любовта си.
Ред 80:
;Четвърто действие
Орландо вижда Оливер в гората и го спасява от изгладняла лъвица, което кара Оливер да се покае за предишната си омраза към своя брат и да се промени. Оливер среща в гората Розалинда и Целия и им разказва всичко, а Розалинда,
;Пето действие
Ред 90:
По-късно Силвий, Фебе, Орландо и Ганимед се събират и спорят помежду си, кой кого ще получи. Ганимед обещава да реши проблема и казва на Орландо, че ще му доведе Розалинда. Фебе обещава да се омъжи за Силвий, ако не може да се омъжи за Ганимед.
В последната сцена в гората влизат Хименей, Розалинда, в женски дрехи, и Целия. Орландо и Розалинда се женят. Силвий и Фебе, както и Точилко и Одри също се женят. В това време пристига Жак дьо Боа и от него всички научават, че княз Фредерик се е покаял за грешките си, след среща със стар отшелник, и е решил да върне короната на своя брат. След, което и той е предпочел отшелническия живот. Жак Меланхоличния отказва да се върне в двореца и предпочита да остане в гората.
В '''епилога,''' пред публиката излиза Розалинда. Тя разгръща темата за любовта, като първо се обръща към всички жени в публиката, а след това и към мъжете. Покланя се и излиза.
== Основни теми и мотиви ==
Ред 104:
== Песните в творбата ==
Комедията е известна като музикална поради броя на песните в нея, които са повече отколкото във всяка друга творба на Шекспир. Всички се изпълняват в
# „Under the Greenwood Tree“ – изпълнява се от Амиен и представя вижданията на княза изгнаник за живота в гората.
# „What Shall He Have That Killed the Deer“ – контрастира на любовта, представена в съседните сцени.
# „Blow, Blow, Thou Winter Wind“ – отново се изпълнява от Амиен, който заявява, че физическото страдание, причинено от измръзване и зимни ветрове, е за предпочитане пред вътрешното страдание причинено от неблагодарността на човек.
# „It Was a Lover and his Lass“ – възхвалява се пролетното време и възраждането на моралното в човешките отношения.
Ред 112:
== Езикът в творбата ==
Шекспир използва проза за около 55 процента от текста, а останалата част е в стихове. [[Джордж Бърнард Шоу]] обяснява, че използването на проза е част от привлекателността на пиесата, докато стиховете са само като орнамент. Изискването дворцовите герои да говорят в стихове е съзнателно преобърнато. Например Розалинда, въпреки че е дъщеря на княз, всъщност говори в проза. По този начин са изразени и любовните сцени между нея и Орландо. Умишлено Силвий описва любовта си към Фебе в стихове. Епилогът на творбата отново е в проза – доказателство за преобръщане на изискваните норми.<blockquote>'''„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе ... “'''</blockquote>Второ действие, седма сцена включва един от най-известните монолози на [[Уилям Шекспир|Шекспир]], изречен от Жак: <blockquote>„Този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, в който трябва да влезе и излезе; и играе различни роли...“. </blockquote>Цитатът развива метафората за продължителността на живота на всеки човек. Животът е представен като игра в седем действия, той започва от кърмачето, което плаче и повръща в скута на дойката. След това момченце, което неохотно отива на училище, после печален влюбен, след миг войник, а след това общински съдия и накрая същество „с изличена памет, без зъби, без очи, без слух, без всичко!“
== Датиране и текст ==
С помощта на различни доказателства, външни и вътрешни, датата на създаване на пиесата е приблизително фиксирана в периода от края на 1598 година до средата на 1599 година. Комедията е вписана в регистъра на издателската компания Stationers' Company на 4 август 1600 година, но не е била публикувана, докато не са се уверили, че издателят е безспорен собственик на авторското право.
Томас Морли композира музиката за „It was a Lover and His Lass“ в Лондон през 1600 година.Tези доказателства предполагат, че пиесата е съществувала преди 1600 година.
Много е вероятно пиесата да е написана след 1598 година, тъй като Франсис Мерес не я споменава в своята книга „Palladis Tamia“ (1598), където той разглежда дванадесет от пиесите на [[Уилям Шекспир]] до този момент. Откриването на театър „Глоуб“ се е състояло през лятото на 1599 година, а девизът на новия театър бил „Този свят е сцена...“ - един от най-известните монолози в комедията, изречен от Жак. В трето действие Фебе се позовава на известната линия „Кога е имало любов гореща, която да не е от първа среща?“ – цитат от поемата „Херо и Леандър“ на Марлоу, публикувана през 1598 година. Според тези данни се смята, че пиесата вероятно е написана в рамките на 1598 и 1599 година.
== Пасторален жанр ==
Тази пиеса попада в жанра на пасторалния романс, но [[Уилям Шекспир|Шекспир]] не просто използва жанра, той го развива и подтиква читателя да се замисли за социалните практики, които произвеждат несправедливост и нещастие.Невероятните събития, които карат част от героите да се скитат, за да намерят утеха или свобода в гората, в крайна сметка водят до щастлив финал и дори самият Хименей пристига, за да благослови сватбените празници. Именно заради това, без колебание се смята, че любовта е основната тема на пиесата.
Някои от темите [[Уилям Шекспир|Шекспир]] развива по-късно в други свои пиеси като „Мяра за мяра“ и „Бурята“.
Пиесата се превръща в особено ефективна за много режисьори, тъй като въплъщава заплетени любовни афери в спокойна пасторална обстановка.
== Адаптации ==
Line 136 ⟶ 150:
През 1922 година Кристин Едзард прави още една филмова адаптация на пиесата.
Филмова версия на „Както ви харесва“, режисирана от [[Кенет Брана]], има от 2006 година.
През 2012 година Дистънт Тъндър Филмс продуцира филмова адаптация на пиесата в [[Сан Франциско]]. Тази адаптация се отличава с оригиналния език на пиесата.
| |||