Уилям Палгрейв: Разлика между версии

| име = Уилям Палгрейв

| име-оригинал = William Palgrave

| описание = английски писател

| портрет = William Gifford Palgrave by Julia Margaret Cameron.jpg

| име-рождено = William Gifford Palgrave

| роден-място = [[Уестминстър]], [[Лондон]], [[Англия]]

'''Уилям Гифорд Палгрейв''' ({{lang-en|William Gifford Palgrave}}; [[1826]] – [[1888]]) е английски писател, дипломат, колонизатор, изследовател на [[Арабски полуостров|Арабия]].

 

През 1846 г. завършва [[Тринити Колидж (Оксфорд)|Тринити Колидж]] в [[Оксфорд]] със специалности литература, химия и математика. След завършването на колежа заминава за [[Индия]] и се записва в редовете на британската армия. Година след това напуска, става католик и е ръкоположен за свещеник. По-късно се присъединява към йезуитския орден и работи като редови член в [[Индия]], [[Рим]] и [[Сирия]], където перфектно научава арабски език.

 

В началото на 1860-те години предлага да възглави йезуитска мисия във вътрешността на Арабския п-ов, която по това време е напълно непозната. Планът му намира подкрепа и от император Наполеон III, който освен духовните цели му поставя за изпълнение и политически. През 1862 г. се завръща в Сирия, където приема самоличността на пътуващ арабски лекар и заедно с един служител тръгва от залива Акаба и от север достига до [[Хаил]] ({{coord|27|31|N|41|42|E|}})<ref name="WDL">{{cite web |url = http://www.wdl.org/ar/item/11765/ |title = رواية شخصية لرحلة دامت عاماً كاملاً عبر وسط وشرق الجزيرة العربية (1862 – 1863) |website = [[World Digital Library]] |date = 1871 |accessdate = 2013-09-24 }}</ref>. В началото на август продължава на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), още неописани от европейците. С петима нови спътници мюсюлмани пристига в [[Бурайда]] ({{coord|26|10|N|44|00|E|}}), където водачът му го напуска. След като трудно намира нов водач Палгрейв продължава пътя си от оазис към оазис, като проследява около 200 км от източните склонове на възвишението [[Тувайк]] и през ноември пристига в [[Рияд]]. От там продължава на изток през [[Малък Нефуд]] – тясна полоса от подвижни и незакрепени пясъци и пристига в [[Ал Катиф]] на [[Персийския залив]], като изминава над 500 км по абсолютно неизследвани райони.

 

След това през [[Бахрейн]] и [[Оман]] се завръща в [[Лондон]], където през 1865 – 1866 излиза двутомната му книга ''„Narrative of a year's journey through central and eastern Arabia (1862 – 63)“'' (в превод ''„История за едногодишното пътуване през Централна и Източна Арабия“''). Книгата става бестселър, но много от тогавашните учени признават книгата му само като роман, но не и като отчет за проведеното пътешествие. Някои дори отричат самото пътешествие. Отделните неточности и описания не могат да служат в потвърждение на правотата на противниците на Палгрейв. Днес действително е точно установено: той действително е преминал по целия този път, за който така увлекателно разказва в книгата си.

 

След завръщането си от [[Арабски полуостров|Арабия]] и написването на книгата, Палгрейв за пореден път променя убежденията си, като през 1865 г. се отказва от католическата си вяра. Постъпва на работа в британското външно министерство и през 1866 е назначен за британски консул в [[Сухуми]], през 1867 – в [[Трабзон]].