Гарванът (стихотворение): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
Поемата започва с думи на анонимен разквач, a действието се развива през декември. Обикаляйки една тъмна и празна стая и тъгувайки за смъртта на своята любимата на име Ленор. Изведнъж спокойствието му бива нарушено - чува почукване на вратата, но когато го чува повторно, се оказва, че то идва от прозореца. Поглеждайки да види какво се случва, черен гарван нахлувава в стаята и без да обръща внимание на мъжа каца на бюста на [[Палада]], намиращ се над вратата.
Макар и малко разсеян от тази случка, мъжът решава да попита птицата как се казва, но единственото нещо, което повтаря тя е
Разказвачът обаче не се отказва, издърпва своя стол и сяда точно срещу гарвана, решен да научи повече за него. Замислен в креслото си, той започва отново да мечтае за отминалите прекрасни дни и скъпата Ленор. Изведнъж въздухът в стаята се проеменя, става сякаш по-текъж и младият [[мъж]] започва да си мисли, че може би Бог му изпраща знак, че е крайно време да забрави своята Ленор и да продължи напред. [[Гарванът]] отново казва „Никога вече!“ („Nevermore“), което предполага, че той никога няма да може да се отърве от спомените си. Разказвачът се ядосва и нарича птицата „[[демон]]“ и „пророк на злото“. Накрая, останал без сили, мъжът пита гарвана дали поне на небето ще бъде заедно със своята любима. Когато гарванът реагира отново със своето „Никога вече!“ („Nevermore“), разказвачът е напълно разярен и заповядава на птицата да се върне обратно в „[[Плутоновия хор]]“, но тя така и не се помръдва от своето място.
Последното признание, което прави мъжът е, че душата му е хваната в плен на спомените и той завинаги ще остане под сянката на гарвана.
| |||