Франкска империя: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 212.39.89.111 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
Ред 2:
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Франкска империя
|официално-име = ''Francia''
 
|кратко-име =
 
|статут = [[империя]]
Empire 481 to 814-en.svg
|знаме =
|знаме-alt =
|знаме-вид =
|герб =
|герб-alt =
|символ =
|символ-вид =
|национален_девиз =
|национален_химн =
|химн-файл =
|местоположение = Frankish Empire 481 to 814-en.svg
|местоположение-лег =
|начало = 481
Line 123 ⟶ 134:
След смъртта на Хлодвиг кралството бива поделено между синовете му, но те продължават да го разширяват със силната си армия (Тюрингия 531 г., Бургундия 532 г., Прованс 537 г.). Опитът за обединение при [[Хлотар I]] е неуспешен и след смъртта му през 561 г. следва ново разделяне. Формират се четири държави: [[Австразия]] на север със столица [[Реймс]], [[Неустрия]] на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица [[Бордо]] и [[франкско кралство Бургундия|Бургундия]] на югоизток. От VII век нататък меровингските крале започват видимо да отслабват. Властта в техните държави се поема от всесилни министри, наречени [[майордом]]и. Постепенно между майордомите се разгаря съперничество. След победата си при Тертри през 687 г. майордомът на Австразия Пипин II от Херистал (679 – 714) успява да сложи под властта си и Неустрия и Бургундия и така обединява кралството, въпреки че съществуват няколко крале. Неговият син [[Карл Мартел]] (714 – 741) продължава завоеванията, а през 732 г. успешно отблъсква нашествието на маврите в [[битката при Поатие]]. Той действа като истински владетел, макар че не притежава формалната власт в страната. Преди смъртта си разделя кралството между синовете си. От тях Пипин III се оказва по-находчив и надделява. Най-важното събитие при управлението му (741 – 768) е свалянето на последните Меровинги през 751 г. и самообявяването му за крал. Той поставя началото на новата династия на [[Каролинги]]те (от името на Карл Мартел).
 
Синът на [[Пипин III]] е [[Карл Велики]] (768а768 – 814), най-могъщият владетел на франките. Той води серия завоевателни войни със саксонците (772 – 804), [[лангобарди]]те (774), [[славяни]]те (789 – 812), баварците (788) и [[авари]]те (791 – 802). При смъртта му Франкската държава се простира от [[Атлантическия океан]] и Ла Манш до Рим, [[Елба]] и Панония. На територията на днешна Франция извън властта му остава само полуостров [[Бретан]], където се оттегля една част от галите. Държавата е разделена на малки административни единици '''графства''', около 230 на брой. В граничните области на юг, в Испания, и на изток, в Каринтия, Австрия, Дания и Чехия, са създадени особени образувания, наречени '''марки'''. Графовете имат съдебни и административни функции, а управителите на марките имат и военни функции. Най-големият успех на Карл Велики е коронясването му за [[император]] от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]] на [[25 декември]] [[800]] г. През [[812]] г. [[Византия]], другата империя в тогавашна Европа, признава тази титла, макар и с някои уговорки, с договора от [[Аахен]] – една от столиците на Франкската империя.
 
[[Категория:История на Германия]]