|
| роден-място = [[Карлово]], днес [[България]]
| починал-място = [[Букурещ]], [[Румъния]]
| националност = {{флагче с име|Османска империя|1837}}<br>{{флагче с име|Русия|1897}}
| вложки = {{Личност/Бизнесмен
| област =
| известен-с =
| награди = }} {{Личност/Политик
| категория = бизнесмен
| партия =
| убеждения =
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|1о=1|8о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
'''Евлоги Георгиев Недев''' е [[България|български]] [[предприемач]], смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на [[19 век]].
Прекарва по-голямата част от живота си (60 год г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Брат на [[Христо Георгиев]].
== Биография ==
Роден е на [[3 октомври]] [[1819]] в [[Карлово]]. Учи при [[Райно Попович]] в родния си град, а след това в [[Пловдив]], като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През [[1837]] заминава за [[Галац]], където двамата братя на майка му - – Христо Пулиев и Никола Пулиев - – имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола - – 50 000, а Евлоги - – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма "Теолого"„Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. В 1852 г. равносметката на съдружниците е: Хр. Пулиев - – 445 386 гроша, Н. Пулиев - – 222 482, Ев. и Хр. Георгиеви - – 613 671, Стефан Василев - – 42 390, Иван Пулиев - – 30 785. Братята откриват и тайните на банкерството - – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкерски операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона. <ref>[http://www.segabg.com/article.php?issueid=2052§ionid=8&id=0001501 в. Сега]</ref>
През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във [[II Обикновено народно събрание]], но изборът му е касиран, тъй като не е български, а руски гражданин.<ref name="гешов"/>
== Благотворителност ==
Той и брат му [[Христо Георгиев]] участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми. В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и др. Сред по-крупните негови дарения са:
* на болницата в [[Галац]] - – 100 000 лв.
* на университета "[[Карол I]]” - – 200 000 лв.
* на Българско девическо училище в [[Солун]] - – 50 000. лв.
* на Българска болница в [[Цариград]] - – 120 000 лв.
Евлоги Георгиев построява фабрика за вълнени платове в Карлово за 500 000 лв.
Венец на [[филантроп]]ската му дейност е сградата на [[Софийски университет|Софийския университет]]. Откритото през [[1888]] първо и единствено Висше училище в [[Княжество България|Княжеството]] се нуждае от собствен дом. През [[1896]] той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 m<sup>2</sup> в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).
С дарени от него средства е построено и средно техническо училище и фабрика в родния му град Карлово.
=== Завещание ===
Завещанието на Евлоги Георгиев<ref> За текста на завещанието виж {{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = 9- – 16 |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref> е отворено на 9 юли, два дни след смъртта му през [[1897]], в Илфовския окръжен съд в [[Букурещ]]. Близките му, особено наследниците на семейство Пулиеви, се надяват да забогатеят, но след като адвокатът им прочита завещанието, става ясно, че Евлоги Георгиев дарява:
* На българската черква в Букурещ 20 000 лева.
* "Да се поддържа училището "Кирил„Кирил и Методий" -Методий“ – 200 000 лева пък са предназначени за Букурещкия университет, "за„за да се издържат бедните, но прилежни студенти."“
* На общината в Галац са завещани 30 000 лева.
* 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.
* 20 000 са отделени и за строителството на българска болница в Цариград.
* За приюта "Елена"„Елена“ и букурещкото управление на болниците.
* Три години преди смъртта си той е купил сграда в Солун за българска община.
* На първите си братовчеди, родени от тримата братя на майка му - – Христо, Никола и Иван Пулиеви, дава по 16 000 лева, които по-късно променя на 40 000.
* Още по 4000 лева дава на тези от братовчедките си, които са останали неомъжени.
* На леля си Елисавета Пулиева оставя къщите си в Букурещ заедно с покъщнината, конете и недвижимите имоти към тях.
* За универсален изпълнител на завещанието на Евлоги Георгиев е определен [[Иван Евстратиев Гешов]].
В завещанието си той пише: „Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно“.<ref name="гешов">{{cite book | last = Гешов | first = Иван ЕвстатиевЕв. |chapter authorlink = ЕвлогийИван Георгиев,Евстратиев ЧертиГешов из| животаyear му= и2008 документи| изtitle архивата му (Четено в тържественото събрание на Българското книжовно дружество на 12 декември 1899 година)|title= Спомени из години на борби и победи | publisher = ИК "Синева" | location = София |year isbn = 2008978-954-9983-74-6 | pagepages = 76 – 77 |url= |accessdate= }}</ref> С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети „преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията". За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото му състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.
=== Оспорване ===
Вуйчото на Евлоги - – Иван Пулиев (сменил малкото си име на Горан) оспорва завещанието и завежда дело в Илфовския съд. През 1899 умира, но делата продължават синовете Богдан, Христо и Драган и дъщеря му Елисавета Караминкова. Процесът се политизира. Министърът на правосъдието Панайодов внася първата искова молба за фалшифициране завещанието на Евлоги Георгиев. На [[2 март]] [[1907]] министърът на финансите [[Лазар Паяков]] внася друг иск за 16 000 000 лева. Тези пари Евлоги Георгиев уж обещал за освободителната борба в Македония, които пък от своя страна наследникът присвоил. Според финансовия министър обаче те принадлежали на България.
Правителството, в което петима министри са юристи - – Гудев, Генадиев, Панайодов, Станчев и Апостолов, завежда дело. Ответник е [[Иван Евстратиев Гешов]]. Макар да е страна в спора, министър-председателят Д. Петков запазва умереност: "Правителството„Правителството няма да спечели пари и чест в това дело."“ То губи процеса въпреки разпита на многобройни свидетели. Според свидетеля Н. Бакърджиев още приживе Евлоги Георгиев казал: "Аз„Аз ще постъпя по такъв начин, щото никой да не може да атакува завещанието и да посегне на имота ми." “ Не успява и българското правителство.
Консултанти на Иван Евстратиев Гешов са професорите по гражданско право в Парижкия университет [[Марсел Планиол]] и [[Андре Вайс]]<ref>{{cite book|last=|first= |chapter = |title= Наследството на Евлогий Георгиев. Писмен отговор с документи. Консултации на г.г. д-р И. Фаденхехт, Марсел Планиол и Андре Вайс |publisher= Печатница на П.М. Безайтов |location= София |year= 1907 | page = |url=https://archive.org/stream/nasliedstvotonae00fade#page/n11/mode/2up |accessdate= 16 юни 2017}}</ref>. Те се произнасят: "Как„Как е възможна подобна лудост от едно правителство?"“
Съдебният процес забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10,5 дка на улиците "Дондуков"„Дондуков“ и "Цариградско„Цариградско шосе"шосе“. Желанието му било училището да се казва "Евлоги„Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово"Карлово“.
=== Решение на съда ===
== Бележки ==
<references />
== Източници ==
* ''В тази статия са използвани материали, [[Потребител:Горан/Разрешение София|предоставени]] от [http://www.sofia.bg Столичната община].''
* Енциклопедия България, т.2
* Николов Григор, ''Христо - – полузабравеният брат на Евлоги Георгиев'', в. Сега, 09-12-2005
* [http://uacg.bg/UACEG_site/info/u0_b.html История на средствата, завещани за висше техническо училище]
* [http://www.palitrabg.net/27bg.htm Борислав Гърдев. Борбата за наследството на Евлоги Георгиев е безмилостна и продължителна. Сп. "Палитра"„Палитра“, бр. 27 (2006)]
== Външни препратки ==
{{Уикицитат|Евлоги Георгиев}}
{{commonscat|Evlogi Georgiev}}
{{СОРТКАТ:Георгиев, Евлоги}}
[[Категория:Български банкери]]
| 