Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

→‎Томас Уайът: без биогр бел, има статия
(нови раздели, разместване)
(→‎Томас Уайът: без биогр бел, има статия)
==== Томас Уайът ====
[[Файл:Tomwyat.JPG|мини|'''Сър Томас Уайът''' (на [[Английски език|английски]]: ''Sir Thomas Wyatt'') ([[1503]] – [[11 октомври]] [[1542]] г.) е един от първите поети на [[Английски ренесанс|английския ренесанс]]. Той въвежда стихотворната форма [[сонет]] в английската литература.]]
Поетическото наследство на Томас Уайът е твърде скромно и в това отношение- той напомня за испанския си връстник и основоположник на ренесансова поезия в родината му <!-- кой? -->. Уайъте написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител [[Петрарка]] английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът. {{източник|Това придава на сонетите му известна тромавост|2018|02|06}}.
[[Томас Уайът]] (1503 -1542) е роден в замъка [[Алингтън]] в графство [[Кент]] в старинна аристократична фамилия. Завършва образоване в Кембридж постъпва на дипломатическа служба Баща му е един от от членовете на личния съвет на края Хенри VII и остава доверен съветник, когато през1509 г. на трона се възкачва [[Хенри VIII]]. След образованието си в колежа Св. Йоан, Кеймбридж, Томас Уайът също се присъединява към кралския двор като майордом. През 1520 г. Уайът се жени за Елизабет Брук (1503 – 1560), дъщеря на лорд Кобхам, която ражда през 1521 г. Томас Уайът младши, единствен син на поета и впоследствие водач на бунта на Уайът срещу нововъзкачилата се на трона кралица [[Мери I]]. През 1524 г. Хенри VIII назначава Томас Уайът за посланик, а през 1525 г. Уайът се разделя с жена си, обвинявайки я в прелюбодеяние. През 1526 г. придружава сър Томас Чейни на дипломатическа мисия във Франция, а сър Джон Ръсел във Венеция и Ватикана през 1527 г. Той е произведен Върховен маршал на Кале (1528 – 1530) и Комисар на мира (съдия) в Есекс през 1532 г.
 
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага [[Филип Сидни]] с цикъла „Астрофел и Стела“, написананаписан около 1579 г. През 1592 г се появява цикълацикълът „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу|Кристофър Малоу,]], който подобно на Шекспир е бил драматург. [[Филип Сидни]] и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
Поетическото наследство на Томас Уайът е твърде скромно и в това отношение той напомня за испанския си връстник и основоположник на ренесансова поезия в родината му <!-- кой? -->. Уайът написал само 32 сонета, 12 от които са всъщност свободен превод от сонети на [[Франческо Петрарка|Петрарка,]] от когото той се учи. В няколко от сонетите на Уайът заключителните терцини са слети, като римната схема е разхлабена и творбата завършва с едно римувано двустишие. В стиховете му се намират редица несъвършенства: съкратени думи и неточни рими. За разлика от големия си вдъхновител Петрарка английският поет няма вкус към природните пейзажи, чийто майстор е италианецът. {{източник|Това придава на сонетите му известна тромавост|2018|02|06}}.
 
По образеца на Петрарка твърде популярни в началото на 80-те години стават сонетните цикли, посветени на дама. Началото полага Филип Сидни с цикъла „Астрофел и Стела“ написана около 1579 г. През 1592 г се появява цикъла „Дилайя“ на Даниел, още същата година излиза и „Диана“ на Кенстейбъл. Най–големите сонетисти на епохата са безспорно Сидни, Спенсър и Шекспир, а сред всички значителни поети стои и [[Кристофър Марлоу|Кристофър Малоу,]] който подобно на Шекспир е бил драматург. [[Филип Сидни]] и [[Едмънд Спенсър]] са почти неразделни в историята на английската поезия, но двамата са твърде различни и по-скоро се допълват.
 
==== Едмънд Спенсър ====