Разлика между версии на „Английска ренесансова литература“

→‎Едмънд Спенсър: форматиране
(→‎Томас Уайът: без биогр бел, има статия)
(→‎Едмънд Спенсър: форматиране)
==== Едмънд Спенсър ====
[[Файл:EdmundSpenser.jpg|мини|'''Едмънд Спенсър''' ([[1552]] – [[13 януари]] [[1599]]) е виден английски поет, поет лауреат, най-известен със своята епична поема ''[[Кралицата на феите]]'', възхваляваща посредством фантастична [[алегория]] династията [[Тюдор]] и кралица [[Елизабет I]] (Глориана).]]
'''Едмънд Спенсър''' (1552 – 1599) е най-значителният поет на английския Ренесанс. След като завършил колеж в КемриджКеймбридж, младиямладият Спенсър станалстава секретар на граф ЛейстърЛестър. През тези години поетът създава първата си значителна творба „Овчарски календар“, която посвещава на Ф. Сидни. Първата публикация на младия поет бил преводът на шест сонета от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] в 1569 г. Като лирик той е известен главно с цикъла си от 88 сонета, озаглавен по италиански модел „Аморети“ Аморети“ . Цикъла еи посветен на бъдещата му съпруга на поета Елизабет Бойл, като част от него е завършен след сватбата. Вероятно поради това сонетите са по-скоро банално подражениеподражание на Петрарка. Спенсър е автор на още една сватбена песен „Проталамий“, посветеннаписана на сватбата наза високопоставен покровител. В младите си години поетът написал и „ Химни„Химни на любовта и красотата“, които по-късно му се сторили елементарни и написал палинодии под заглавие „ Химни„Химни на Божествената любов и на Божествената красота“. Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „ Жалби „ „Жалби„, където се открояваоткрояват елегията, „ Отломките„Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на ФилиФилип Сидни, както и поемата „ Приказка„Приказка на майка Хюбард“. Сред късните работи на поета внимание заслужава и поемата „Завръщането на Колин Клаут“, съдържаща както автобиографични, така и сатирични черти. Според концепцията на Спенсър всеки приказен образ е трябвало да се раздвоява между традиционното си значение в алегорическата литература и съвременността. Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]] (1564 – 1593) .С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир.]] И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са през една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по-рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „ Херо и Леандър “.С „ Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Ед. Спенсър с „Кралицаа на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет обикновено взет от античната митология. „ Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета. Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекпир се нарежда сред най–значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла „ лейди., В стиховете посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 
==== Кристофър Марлоу ====
Сред големите английски ренесансови поети се откроява [[Кристофър Марлоу]]. С основание го определят като най-даровитият сред непосредствените предшественици на [[Уилям Шекспир|Шекспир]]. И двамата са от буржоазен произход: бащата на Шекспир е ръкавичар, този на Марлоу – обущар. Родени са в една и съща година, но Марлоу започва литературната си кариера по-рано. Кристофър Марлоу е бил изключително даровит поет: писал сонети и други стихотворения, много от които не са се съхранили. Автор е на недовършената малка поема „Херо и Леандър“. С „Херо и Леандър“ поетът спомага за превръщането на епилия във водещ жанр в елизабетинската поема. За разлика от големия стихотворен епос, наложен от Спенсър с „Кралицата на феите“, епилият представлява относителна кратка поема, с опростен сюжет, обикновено взет от античната митология. „Херо и Леандър“ останала недовършена поради неочакваната смърт на поета.
 
==== Уилям Шекспир ====
Античните сюжети били обща черта на елизабетинските епилии. Като автор на епилии Шекспир се нарежда сред най–значителните елизабетински поети, а като сонетист е сред най-едромащабните европейски лирици. Шекспировата сонетна поредица отчетливо се дели на две различни по обем части: първите 129 сонета са посветени на приятеля, а останалите 25 на загадъчната „смугла лейди„. В стиховете, посветени на загадъчната любима, Шекспир е по-игрив и по–шеговит. Някои изследователи на творчеството му смятат, че Смуглата дама е проекция на противоречивата двойствена природа на самия поет, раздвоен между мъжкото и женското начало. В елизабетинска Англия се развиват водещите жанрови разновидности на романа – пасторалът и реалистичният роман. Ренесансовият пасторал е модерната модификация на античната идилия, съобразена с условностите за изискания живот на придворната аристокрация.
 
== Английска ренесансова драма ==