Лорънс Стърн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vily vladi (беседа | приноси) |
Vily vladi (беседа | приноси) |
||
Ред 39:
== Творчество ==
Първите творби на Стърн са писма; той има и две обикновени проповеди (от 1747 и 1750 г.), но прави опити и в сатирата – „Политически романс“ (1759 г.), насочена към конфликтите на интереси в Йоркската катедрала. Стърн пише сатирата (по-късно наречена „История на един хубав топъл кожух“), за да подкрепи своя декан в църковния спор. По исканията на засрамените духовни лица книгата е изгорена. Така Стърн губи шансовете си за духовен напредък, но открива
След като открива таланта си, на 46-годишна възраст той става чиновник и се посвещава на писането до края на живота си. Докато живее в провинцията, опитвайки се да допълни доходите си като земеделски производител и борейки се с туберкулоза, Стърн започва да работи по най-известния си роман „Животът и мненията на Тристрам Шанди, джентъмен“, чиито първи томове са публикувани през 1759 година. Стърн работи над романа си през годината, в която майка му умира, жена му е сериозно болна, а дъщеря му също заболява с треска. Той пише колкото се може по-бързо, съставяйки първите 18 глави между януари и март 1759 година. Първоначално, рязко сатиричната версия бива отхвърлена от лондонския печатар Робърт Додсли, точно когато личният живот на Стърн е объркан. Майка му и чичо му умират, но Стърн продължава своя комичен роман.
Публикуването на "Тристрам Шанди" дава изключителна популярност на Стърн, правейки го известен в Лондон и на континента. Той прекарва част от всяка година в Лондон, занимавайки се с писането на нови томове. Доволен от вниманието, Стърн заявява: „Аз не пиша, за да се изхранвам, а да бъда известен“. Дори след публикуването на трети и четвърти том на „Тристрам Шанди“, неговата любов към вниманието (особено във връзка с финансовия успех) остава. В едно писмо той пише: „Половината град злоупотребява с книгата ми с горчивина, докато другата половина плаче до небето – най-хубавото е, че злоупотребяват и я купуват, и с такава скорост, че отиваме на второ издание, колкото е възможно по-бързо.“ Барон Фокънбърг възнаграждава Стърн, назначавайки го за постоянен енорийски свещеник на Коксуълд, Северен Йоркшир.
Два тома от Стърновите „Проповеди“ са публикувани приживе. За известно време той е по-известен в някои кръгове като проповедник, отколкото като романист. Проповедите, обаче, са конвенционални както по стил, така и по същество. Няколко тома писма са публикувани след смъртта му, както и „Дневник за Елиза“ (1904 г.) – по-сантиментално, отколкото хумористично любовно писмо към жената, която Стърн ухажва през последните години от живота си.
Ред 51:
== Елиза ==
В началото на 1767 г. Стърн
В началото на 1768 г., в своето „Сантиментално пътешествие“ Стърн прави екстравагантни препратки към Елиза, а отношенията в романа, макар и платонични, предизвикват значителен интерес. В своя „Дневник за Елиза“ от лятото на 1767 г. Лорънс Стърн пише част за Елиза и я изпраща до нея, а останалата част излиза наяве, когато е била представена в [[Британски музей|Британския музей]] през 1894 г. Съществува известен спор относно това дали творбата е написана като лично любовно писмо до Елиза Дрейпър, или е предназначена за публикуване като литературно произведение, но по всичко изглежда, че е автобиографична и творческа фантастична творба.
| |||