Гарванът (стихотворение): Разлика между версии

чух внезапно, отчетливо - и внезапно се почука -

„Гост навярно“ - аз казах си, отведнъж услушан в звука,

 

Бе декември, помня ясно, време тежко и нещастно.

търсех в книгите забрава на безкрайната си мъка

по изгубена Ленора - безпощадната си мъка,

 

Завес тънък се люлейше, шум копринен тихо вейше;

И сърцето мое болно. Но... внезапно се почука.

„Гост навярно“ - си помислих, отведнъж услушан в звука,

 

И опомнен се изправих и високо се обадих:

и не чух те аз веднага, и не станах да погледна!“

И вратата аз широко кат открих, навънка взрех се -

 

И застанах мълчеливо, през таз пропаст от мъртвило,

прозвуча за миг „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка

Мой бе шепот тоз „Ленора“ - отзив тих на мойта мъка -

 

Влязох поразен, отчаян и от тоя звук замаян,

вятър блъска недоволен - и се бие във капака.

Глупав е подобен страх - вятър блъска се в капака,

 

Тъй страхът си аз оборих и прозореца отворих.

обиколи той стените, и строг, важен, неподвижен,

върху бюста на Палада кацна без поклон, спокойно,

 

Призрак черен, онемели, тежко върху шлема бели

във задгробний свят, когото Бог на вечна нощ обрече.

Как те казват във света, що Бог на вечна нощ обрече?“

 

Малко смисъл туй откри ми, но с тоз отговор смути ме

във покоя, де за щастье всяка мисъл е далече,

прати клетнику, оставен от надеждата далече.

 

Той от шлема на Палада гледаше ме без пощада,

че стори ми се навеки той на него ме обрече...

„Не, до утре, си помислих, ще се махне той далече...“

 

От тоз отговор замаян, аз помислих си отчаян:

който в песните си вечно - теглилото го обрече

един припев да повторя - теглилото го обрече,

 

И в креслото аз заврях се, в тая черна птица взрях се...

гарван черен, съдник страшен? - Участта ли ми предрече,

участта ли ми сирашка - в това слово той изрече

 

Но той там стои, мълчи си и пронизва ме с очи си...

Тъй при нея аз облегнат - бе отдавна и... далече,

да стоя обичах дълго - бе отдавна и далече -

 

И във блянове отвлечен, аз усетих шум далечен,

и аз казах със смиренье: „Изцерен съм ето вече,

пий, нещастнико, опий се - цяр найде за сявга вече!“

 

О, ти кой си, ти пророко вещ, птица или дух зловещ?

ще ли още да страдая - докога ми Бог обрече?

Ще ли мога да си кажа: „Утешен си ти, човече!“

 

О, ти слушай, ти, пророко вещ, птица или дух зловещ!

Ще мога ли да узная аз Ленора там далече?

Ще намеря ли Ленора - там при ангелите вече?

 

И от шлема на Палада гледаше ме без пощада...

Тъмен дух на Сатаната! Лъжеш! Вярвам в чудесата!

Бягай в оня свят, що Бог на вечна нощ обрече!

 

И прониза ме с очи, и остана да стои си