Априлско въстание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Четвърти революционен окръг: Добавени препратки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
|||
Ред 81:
=== Четвърти революционен окръг ===
[[Файл:Apriltsi-monument-in-Belitsa.jpg|мини|Паметник на априлските въстаници в с. [[Белица (Софийска област)]]]]
След обявяването на въстанието властта в [[Панагюрище]] била поверена на [[Военен съвет]], още известен като Привременно правителство начело с [[Павел Бобеков]]. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, [[Клисура]], [[Карлово]]). Със своята конна „[[хвърковата чета]]“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега [[Оборище (Област Пазарджик)|Оборище]]), [[Поибрене]], [[Баня (Област Пазарджик)|Баня]] и др.
На 20 април въстава и Старо Ново Село [[Старосел]].Убити са 53 турци от с. Айрене.В Старо Ново село, в резултат на създадените от Левски комитети, се събират въстаниците от селата Царацово с Иван Арабаджията, Синджирлий, Герене, Старо Железаре, Красново и Паничери като сборен пункт и всички тръгват към Копривщица. На [[22 април]] в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на [[Райна Княгиня]]. Друга чета, командвана от [[Орчо войвода]], действала против [[башибозук|башибозуците]] в [[Стрелча]] и околността ѝ. До този момент движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен [[противник]]. Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части ([[низам]]), командвани от висши [[офицер]]и и [[генерал]]и, както и мобилизирани „[[редиф]]и“ ([[запасняк|запасняци]]) от [[Одрин]], [[Цариград]], [[Ниш]] и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с [[артилерия]]. Силите били наистина неравни. Още на [[26 април]] под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала [[Клисура]], а [[Карлово|Карловско]] въобще не успяло да въстане. Лагерът на [[Еледжик]], въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него [[българи]], вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април [[Хафъз паша]] превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп. На 2 май е превзета [[Перущица]] от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души превзема [[Батак]] и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата. [[Брацигово]] пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.
| |||