Разлика между версии на „Наум Охридски“

редакция без резюме
м
'''Свети Наум Преславски''' (или '''Наум Охридски''') е [[Средновековие|средновековен]] [[българи|български]] [[учен]], [[книжовник]] и [[светец]]. Православната църква го тачи и като един от [[Седмочисленици|светите Седмочисленици]].
 
==Биография==
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. Има предположения, че е българин от Мизия. Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]].
 
Сведенията за живота му преди пристигането в България са оскъдни. ИмаСпоред предположения,едно чеот житията му, е българинроден отв Мизия, „от благородни родители“, но като презрял богатството и благородството се присъединил към [[Кирил и Методий]].<ref>Дуйчев, Иван. Пространно гръцко житие в служба на Наум Охридски, в: Дуйчев, Иван, Проучвания върху средновековната българска история и култура, София, 1981, с. 178.</ref> Според житието на [[Кирил и Методий]] от [[Климент Охридски]], Наум участва в тяхната мисия във [[Великоморавия]], а през [[868]] е ръкоположен в [[Рим]].
 
През [[886]] Наум е изгонен от [[Великоморавия]], след като прекарва известно време в затвора, заради своята съпротива срещу влиянието на [[Германия|германския]] клир. Той пристига в България, заедно с [[Климент Охридски]], [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]], [[Ангеларий]] и може би [[Горазд]].
[[Файл:Св Наум.JPG|ляво|280px|мини|Манастир Св. Наум в Македония]]
Наум е сред основоположниците на [[Преславска книжовна школа|Преславската книжовна школа]] (първоначално в [[Плиска]]), където работи между [[886]] и [[893]]. След като Климент Охридски е назначен за [[епископ]] на [[Дрембица]] през [[893]], Наум продължава работата му в [[Охридска книжовна школа|Охридската книжовна школа]]. През този период той основава [[Свети Наум (манастир)|манастир]] на Охридското езеро, който по-късно носи името му.
 
== Бележки ==
<references />
 
== Външни препратки ==