Клеман Маро: Разлика между версии

Маро е арестуван през 1526 г. заради това, че нарушава правилата за въздържание на поклонници – поведение, което провокира подозрение, че е [[Лутеранство|лютеран]]. Краткото му лишаване от свобода вдъхновява някои от най-известните му творби, особено „L'Enfer“, алегорична сатира, и писмото към своя приятел Лион Жане (1526 г.). През 1527 г. той отново е хвърлен в затвора. Този път за атака срещу надзирател и освобождаване на затворник. Освобождаването си постига чрез писмо, което адресира до краля и моли за амнистия си. През 1531 г. Маро отново е арестуван за консумация на месо по време на Великия пост, но този път той успява да избегне лишаването от свобода. До 1530 г. неговатаславата славаму се утвърждава, а множеството му стихотворения се радват на широко разпространение.

Маро се опитва да създаде нови или да подобри съществуващите лирични форми, съставящисъставяйки [[Шансон|шансони]] и кантики и създавайки ''блазона'' (англ. ''blason'', 1536 г.) - похвала на вещ или човек. Блазонът намира непосредствена популярност и е толкова широко имитиран, че е възможно да се публикува антология през 1555 г. Маро превежда [[Катул]], [[Вергилий|Виргилий]] и [[Овидий|Овид]] и редактира произведенията на [[Франсоа Вийон]]. Голяма част от постиженията му биват временно засенчени от кръга „Плеяда“ – група поети, които доминират на литературната сцена кратко след смъртта му. Но влиянието на Маро е очевидно в [[Англия]] и е възродено във Франция отново през 17 век.

И по-нататък успехите и злочестините се редуват непрестанно. В 1532 г. излиза от печат първият поетически сборник на младия лирик – „Благосклонна младост“ (фр. „''Adolescence Clementine''“). Още преди да усети сладостта на славата, пада тежко болен и същевременно започва процес срещу него по обвинение ев еретичество. Благодарение на застъпничеството на [[Маргарита Наварска|Маргьорит дьо Навар]] процесът бива потулен. Скоро след това Маро публикува най-пълното дотогава издание със стихове на любимия си поет Вийон (1532 г.).

През 1537 г. Маро получава разрешение да се завърне в Париж, като на връщане е посрещнат изключително сърдечно от поетите от лионскатаЛионската школа при преминаване през града.

Новите неприятности на поета започват с успеха на преведените от него 30 Псалма. Те имат голям успех и в двора, придворните ги тананикат по модни тогава мелодии, но праволинейните католици са нащрек. Отново започват преследвания и Маро бяга в [[Женева]], където през 1543 г. публикува ново издание на Псалмите, които вече са петдесет. На следващата година поетът се озовава в Торино, където умира скоропостижимоскоро.

Много от текстовете на Маро са определени като [[Шансон|шансони]], особено от съвременника му Клод дедьо Сермизи (фр. Claudin de Sermisy).

В третия си период Клеман Маро загубва малко от тази грациозна благодат и лекота, но придобива нещо по-стабилно, без да губи нищо в ума си. Той не е толкова велик поет като Вийон, нито като някои от неговите наследници на „Плеяда“, но Маро е много по-малко остарял за читателите от предишните поети и не толкова прекалено неестествен като по-късните. Ако има някаква вина, това е, че несъмнено в неговото успешно усилие да разчупи формите и твърдия език на 16 век, той прави своята поезия почти прекалено народна и всекидневна. Маро притежава страст и живописност, но рядко; и докато стилът ''Marotique'' бива върховен, френската поезия рискува да се окаже несравнима с всичко друго, освен с грациозната ''vers de société'' (термин за социална и свободна поезия).

Първите поетични опити на Маро – включително първи пълен превод на „[[Буколики]]“ от Вергилий – са създадени под влияние на запознанството му с поета Жан Лемер дедьо Белж. Сред ранните съчинения на Маро е поема в традицията на „Роман за розата“, чийто спор относно авторството не е окончателно решен, и „Изкуството на любовта“, напомнящо Овидиевия "Храм на Купидон“. Престоят му в тъмницата е отразен в стихотворениетопоемата „Ад“, коетокоято е саркастична сатира на съдебната система. Маро е особено склонен към жанра на поетичното послание: първопървото от тях е „Малко послание към краля“ (около 1518 г.), посрещнато с добре от публиката и допринесло за развитие кариерата на поета. През 1526 г. Маро публикува с голям успех сборник с ранните си стихове, озаглавен "Юношеството на Клеман“, а след това – през 1533 г. или 1534 г. – негово продължение, както и превода на първата книга от „Метаморфози“ на Овидий. Не е изключено Маро да е участвал в написването на поемата с протестантски мотиви „Огледало на грешната душа“ от Маргьорит дьо Навар.

Маро не е първият, който описвапревежда ПсалтаПсалмите, но начина, по който гоправи е направилтова (форма, съдържание, изучаване на източниците, имплицитно тълкуване), правидопринася тази част от неговите творби повече от забележителна: това е първото поетично иза научнонеговата постижениепопулярност. Фактът, че Псалмите биват добре възприети от нововъзникващитевъзникващите Реформаторскиреформаторски църкви и се пеят по време на [[литургия]], отчасти обяснява техния траен успех. Същото обстоятелство също такаобаче помрачава това, чезащото те са повече от принос не само вза Реформацията:, тено и също принадлежат към Ренесанса (няма противопоставяне между тях).

Само в парижките издания (Roffet 1541/1543) е налице номериране на текста, което спира след Псалм 8. Всички останали издания или отпечатват текстовете с тирета, или с празни линии, без да номерират строфите или стиховете. Номерата, присъстващи в изданията на „Рофет“, не са тези на строфите, а отразяват библейските стихове. Маро също оглавява Псалмите – но не всички от тях – с индикация за броя на библейските стихове, присъстващи във всяка строфа. Това предполага, че инициативата да се добавят тези номера не е собствена идея на Маро и че редакторът вероятно е предложил издание на ПсалмПсалми, в което номерата на стиховете се различават от тези, използвани от Маро, тъй като номерирането на стиховете в библейските издания все още не е било стандартизирано.

=== Царска песен ('''Chant royal''')''' ===

Подобно на баладата и Царската песен признава вариации. Например стихотворението в чест на [[Богородица|Дева Мария]]: първоначално има рефрен, но след това го губи. Подобни разновидности са ''amoureuse'' („любовна поема“), ''sotte amoureuse'' („игрива любовна поема“) и ''thesotte chanson'' („комично стихотворение“).

Клеман преглежда и ревизира собствените си шансони през 1532 г., публикувайки 32 от тях, и добавя още 10 шансона през 1538 г. Откакто Морис Равел композира своя трибют за Маро (музика към епиграмите за Ан) през 1899 г., съвременните композитори от време на време добавят към някои от текстовете на Маро музика.