Сметна палата на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
Сметната палата се състои от председател, двама заместник-председатели и двама членове.
 
== Личен състав ==
== Председатели на Сметната палата ==
{{основна|Председатели на Сметната палата}}
Сметната палата се представлява от председател, а предходно до 1947 г. - от председателя на Върховната сметна палата. Съществували са и 9 областни сметни палати в периода 1925-1947 години. През този период е имало и [[специализиран съд към Върховната сметна палата]].
 
=== Служители ===
По време на [[ВСВ]] Върховната сметна палата е предислоцирана временно в Кюстендил, заради съюзническите [[бомбардировки на България]].
Към одиторите и служителите на Сметната палата, както и към председателя и членовете ѝ, по сега действащото законодателство няма изисквания за общ и служебен ценз. През 1945 г. общия брой на служителите на палатата възлизал на 262-ма, от които най-много са били тези с юридическо образование - 87, следвани от 83-ма с търговско, 37 с финансово, 13 са математици, 4-ма са изучавали дипломация, 2-ма - литература и други 2-ма са с военно образование и по 1 съответно е завършил философия и филология. Останалите 32-ма са със средно образование. <ref>[http://www.bulnao.government.bg/bg/articles/istorija-897 СЪЗДАВАНЕ, УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ НА ВЪРХОВНАТА СМЕТНА ПАЛАТА 1880–1948 г. (сборник документи); документ 256]</ref>
 
== Обхват на одитната дейност ==
Line 32 ⟶ 33:
 
== История ==
Малко след [[Освобождение на България|Освобождението на България]], със закон от [[1880]] година е създадена '''Върховна сметна палата'''. Тя е независим орган, ръководството на който се назначава от [[Цар на българите|княза]] по предложение на [[Министерски съвет|Министерския съвет]] и може да бъде освобождавано преди края на мандата си само с разрешение на [[Народно събрание|Народното събрание]]. Поради разрастването на администрацията дейността на Върховната сметна палата се увеличава и през 1925 година са създадени нейни окръжни подразделения. Палатата е закрита през [[19471948]] година, когато нейните функции са поети от новосъздадената [[Комисия за държавен контрол]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 61-62}}</ref>
 
По време на [[ВСВ]] Върховната сметна палата е предислоцирана временно в Кюстендил, заради съюзническите [[бомбардировки на България]]. По време на ВСВ към командванията на отделните български армии са създадени и военни сметни палати.
 
В началото на 90-те години на 20 век се появява идеята за възстановяване на Сметната палата. [[7 Велико Народно събрание|VII Велико Народно събрание]] приема съответния закон на своето последно заседание през 1991 година, но президентът [[Желю Желев]] налага вето и той не влиза в сила. Сметната палата е възстановена с нов закон, приет на [[27 юли]] [[1995]] година.<ref>{{cite web | url = http://www.bulnao.government.bg/index.php?p=1| title = История| publisher = Сметна палата на Република България| accessdate = 15 април 2008}}</ref>