Уикипедия

Катинско клане: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Добавени са решенията на Международния военен трибунал, Нюрнбергския военен трибунал, Европейският Съд по Правата на Човека.
м Премахнати редакции на Сталин Путин (б.), към версия на Ket
Етикет: Отмяна
Ред 1:
{{към пояснение|Катин|Катин (пояснение)}}Хибридни войнико, остави фактите достъпни за хората. Половин ден просъществува тази информация, преди да я изтриеш. Пак я слагам.
 
'''Катинската подлост – Документален филм:'''
 
http://www.dokumentalni.com/archives/video-series/katin
 
Повечето хора днес са приели официалната версия за Катинското клане – че в началото на Втората световна война Народният комисариат на вътрешните работи (НКВД) на Съветския съюз организира масов разстрел на над 20 хиляди полски офицери. Малцина знаят обаче, че това съвсем не е единствената версия за събитията – до 1989 г. тя яростно се отрича от Съветския съюз – и руският автор Юрий Мухин, в своята книга и в трисерийния документален филм "Катинската подлост" ни описва именно тази друга, слабо известна днес гледна точка.
 
Обща углавно-правна оценка на Катинския разстрел е дадена от Международния военен трибунал (МВТ). С процесуално решение МВТ от 14 февруари 1946 г. е установена виновността на нацистка Германии в Катинския разстрел в качеството на така наречения "юридически факт, пораждащ правни последствия", а с присъдата на МВТ от 1 октомври 1946 г. е установена персоналната виновност в организирането на Катинското престъпление на подсъдимите Херман Гьоринг и Алфред Йодл. Виновността на нацистка Германия в Катинския разстрел е установена и с присъдата на Нюрнбергския военен трибунал от 10 април 1948 г. на "Деветия по ред Нюрнбергски процес" ("Народът на САЩ срещу Ото Охлендорф" или "Случаят Einsatzgruppen"). Където персонално виновен за ръководството на Катинския разстрел е признат бригаденфюрер от СС Ерих Науман.
 
'''18 юни 2012 г. Европейският Съд по Правата на Човека прие решение, че предоставените при Горбачев и Елцин "документи", указващи, че за разстрела на десетки хиляди полски офицери под Катин е виновен Сталин и съветската страна, са се оказали фалшиви.'''
 
Конкретно и с документи за катинските събития Мухин говори в третата част от филма. В първите две части авторът описва атмосферата и събитията в Европа около Втората световна война, и конкретно слабо споменаваната, но много голяма роля, която изиграва Полша преди и по време на войната. Самият Мухин казва, че който няма търпение, може спокойно да гледа направо третата част, но в първите две той се е постарал да подсили усещането за епохата, настроенията и политиките на отделните лидери и държави.
 
https://nstarikov.ru/blog/65169
 
В "Истината за Катин" Николай Стариков излага 10 факти за хитлеристкия разстрел.
 
[[Image:Katyn - decision of massacre p1.jpg|thumb|Оригинална докладна записка от 5 март 1940 г. от [[Лаврентий Берия]] до [[Йосиф Сталин]], съдържаща предложение за екзекуция на полските офицери]]
Line 21 ⟶ 5:
[[Image:Katyn - decision of massacre p3.jpg|thumb|стр.3 на докладната записка]]
[[Image:Katyn - decision of massacre p4.jpg|thumb|стр.4 на докладната записка]]
 
'''Катинското клане''' е [[СССР|съветско]] [[военно престъпление]] – масово убийство по време на [[Втората световна война]] на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци)&nbsp;<ref name="Dnevnik-16-04-2012">{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/04/16/1808669_sudut_v_strasburg_v_katin_prez_1940g_e_izvursheno/
| заглавие = Съдът в Страсбург: В Катин през 1940 г. е извършено военно престъпление
| достъп_дата = 16 април 2012
| дата = 16 април 2012
| труд = Дневник.БГ
| издател = Икономедиа АД}}</ref>, извършено от служители на съветското [[НКВД]]. Жертвите са взети като пленници, когато [[Съветският съюз]] нахлува в [[Полша]] през септември 1939 г. Разстрелите са извършени главно в гората край с. [[Катин]] (Katyń) (на 18 км западно от [[Смоленск]], [[Русия]]) и в щабквартирата на НКВД в град Калинин, Русия. В с. Гньоздово е изграден полски военен мемориал, посветен на жертвите от разстрелите. В провеждането на операцията са ангажирани над 120 служители от НКВД, начело с Василий Блохин, главен комендант на НКВД.
 
== Разкриване ==
През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност [[Катин (село)|Катин]] ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на [[Полша|полски]] офицери. [[Нацистка Германия|Германците]] огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на [[Йосиф Сталин]] още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана [[Международна независима комисия за разследване на Виницката трагедия|комисия]]. Германия настоява в комисията да участва [[Международен червен кръст|Международният червен кръст]], но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване<ref>Уинстън Чърчил, Кръстопътят на съдбата, Български превод 1995, стр. 685</ref>. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение.<ref name="katin9181"> Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [http://community.livejournal.com/ru_katyn/9181.html]</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html</ref> След [[Деветосептемврийския преврат|смяната на властта]] в [[България]] доцент Марков е съден от [[Народен съд|Народния съд]] и оправдан.&nbsp;<ref name="katin9355"> Залогът Катин и Българската следа в него, Ани Златева, Институт по история при БАН, 2004 [http://community.livejournal.com/ru_katyn/9355.html]</ref><ref name="Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. П. Мешкова, Д. Шарланов">http://www.promacedonia.org/pm/pm_11.html</ref> По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.&nbsp;<ref name="katin9181" />
 
През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се [[Вермахт]]а. [[СССР|Съветската]] страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на [[1941]] от германците. Става дума за близо 22&nbsp;000 [[поляци]]<ref name="Dnevnik-16-04-2012">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sviat/2012/04/16/1808669_sudut_v_strasburg_v_katin_prez_1940g_e_izvursheno/|заглавие=Съдът в Страсбург: В Катин през 1940 г. е извършено военно престъпление|достъп_дата=16 април 2012|дата=16 април 2012|труд=Дневник.БГ|издател=Икономедиа АД}}</ref>. Едва през [[1990]] г. [[Михаил Горбачов]] най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Руският президент прави изявление, в което изтъква, че вината за тези събития е на [[комунизъм|комунистическата]] система и [[тоталитаризъм|тоталитарния]] режим на управление. [[Борис Елцин]] разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на [[НКВД]].
 
== Жертви ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Катинско_клане“.