Трифон Зарезан: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Unlinked: Венец |
таг, линк |
||
Ред 1:
{{друго значение|народния обичай|християнския празник|Трифоновден}}
{{без източници}}
{{Празник
Line 31 ⟶ 32:
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.
Изследванията с право свързват образа на светеца с трансформация на старите богове [[Сабазий]], [[Дионисий]], [[Бромий]], [[Бакхус]], [[Ликург]]. Лозарският празник на св. Трифон продължава стара земеделска традиция в нов вид, с християнизирането на източноевропейските територии. Не случайно началото на февруари е онзи календарен период на границата между зима и пролет, в който са съсредоточени преходните карнавални игри, свързани със събуждането на вегетацията и с умиращите и отново възкръсващи богове на природата.
В православния календар свети Трифон се чества на 1 февруари. Празникът е включен към цикъл от 3 последователни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари. Те се празнуват, както следва: на 1 февруари – '''Трифоновден'''; на 2 февруари – '''Сретение господне''', на 3 февруари – '''Свети Симеон'''. Последните два дни са свързани с въвеждането на Иисус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, 2 раждат малките си през този период. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.
| |||