Разлика между версии на „Петко Кунин“

редакция без резюме
Участва в комунистическото движение по време на Втората световна война. Политкомисар е на [[Единадесета Плевенска въстаническа оперативна зона]]. Участва многократно в бойни акции.
 
Министър на индустрията и занаятите (1947 – 1949). [[Министър на финансите на България|Министър на финансите]] (1949). Между 1944 и 1946 г. е завеждащ [[Отдел „Стопански“ при ЦК на БКП (1944 – 1950)|отдел „Стопански“ при ЦК на БКП]].<ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP1.pdf Пътеводител по архивните фондове на ЦДА: Централен партиен архив, с. 363]</ref> В периода 1945 – 1948 година е член на [[Политбюро на ЦК на БКП]]. [[Секретариат на ЦК на БКП|Секретар на ЦК на БКП]] (1946 – 1947)<ref>Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, стр. 249, ISBN 954-528-790-X</ref>. През есента на 1949 година е отстранен от постовете си и е изключен от БКП за „вражеска, антипартийна и антисъветска дейност“, през май 1951 година получава тежка присъда, обвинен в „съучастничество“ с [[Процес срещу Трайчо Костов|Трайчо Костов]].<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 30, 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
 
Получава званието „Герой на социалистическия труд“ и орден „Георги Димитров“.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 366</ref>
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Процес срещу Трайчо Костов]]
291

редакции