Бениамино Джили: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Външни препратки: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB |
м вътр. препратка |
||
Ред 14:
През следващите четири години Бениамино Джили триумфира на сцените на всички по-важни местни оперни театри в Италия. Неговия репертоар по това време се състои почти изцяло от роли от произведения на композитори-[[веризъм|веристи]]. [[Фауст]] от „Мефистофел“ на [[Ариго Бойто]] се превръща в негова емблематична роля. През 1918 г. Джили дебютира на сцената на оперното светилището — миланската „[[Ла Скала]]“. Поканен е от маестро [[Артуро Тосканини]] да изпълни ролята на Фауст — постановка в памет на наскоро починалия Бойто.
През 1920 г. Бениамино Джили е поканен в Ню-Йорк от художествения директор на Метрополитън опера, който търси заместник на тежко болния Карузо. Джили дебютира на сцената на Метрополитън, отново в ролята на Фауст, на 26 ноември 1920 г., един месец преди последния спектакъл на Карузо. Джили е солист на Метрополитън през следващите 12 години, като участва в 369 представления на нюйоркска сцена, както и в няколко гастрола на трупата в европейски столици. Съвременниците му го наричали „новия Карузо“, на което той скромно отговарял, че предпочита титлата „първия Джили“. През 1923 г. към трупата на Метрополитън се присъединява легендарният [[Джакомо Лаури-Волпи]], чиято техника във високия [[
Едва завърнал се в родината, Бениамино Джили е запленен от личността на [[Бенито Мусолини|Мусолини]]. Чувствата са взаимни и Джили бързо се превръща в любимец на режима. Открито декларира съпричастността си към идеите на [[фашизъм|фашизма]]. Участва в серия организирани от властите концерти в малки провинциални селища с цел популяризиране на оперното изкуство. Удостоен е от правителството със званието „народен певец“. Продължава сътрудничеството си с режима и след окупацията на Италия от [[Нацистка Германия]] през есента на 1943 г. Участва в серия от концерти, дадени за германските войници.
| |||