Уикипедия

Барий: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 4x нов ред, 13 интервала (ползвайки Advisor)
м допълване ш-н
Ред 1:
{{без източници}}
{{Химичен елемент
<!-- ОбщиВъншен даннивид -->
| вид =сребристо-сив метал
| име = Барий
| картинка =Barium unter Argon Schutzgas Atmosphäre.jpg
| символ = Ba
<!-- Общи данни -->
| номер = 56
| име =Барий
| вляво = [[Цезий]]
| вляво =[[Цезий]]
| вдясно = [[Лантан]]
| вдясно =[[Лантан]]
| отгоре = [[Стронций|Sr]]
| отгоре =[[Стронций|Sr]]
| отдолу = [[Радий|Ra]]
| отдолу =[[Радий|Ra]]
| серия = Алкалоземен метал
| група = 2
| период = 6
| блок = s
| вид серия = [[алкалоземни метали|алкалоземен метал]]
| серия_коментар =
| картинка = Ba,56.jpg
| конфигурация_коментар =
<!-- Свойства на атома -->
| електрони_на_ниво =2, 8, 18, 18, 8, 2
| атомна_маса = 137,33 g/mol
| електрони_на_ниво_коментар =
| атомен_радиус = 215
| CAS_номер =
| атомен_радиус2 = 253
| CAS_номер_коментар =
| ковалентен_радиус = 198
<!-- Свойства на атома -->
| ван_дер_Ваалс = ...
| атомна_маса =137,327
| електронна_конф = [Xe] 6s<sup>2</sup>
| атомна_маса_коментар =
| електрони_на_ниво = 2, 8, 18, 18, 8, 2
| атомен_радиус =215
| окс_състояния = 2
| атомен_радиус2 =253
| оксид = [[основа]]
| атомен_радиус_коментар =
| крист_структура = кубична
| ковалентен_радиус =215±11
<!-- Физични свойства -->
| ковалентен_радиус_коментар =
| агрегатно = Твърдо вещество
| ван_дер_Ваалс =268
| плътност = 3510
| ван_дер_Ваалс_коментар =
| твърдост = 1,25
| окс_състояния ='''2''', 1
| топене_K = 1000
| окс_състояния_коментар =
| топене_C = 727
| оксид =BaO (силно&nbsp;основен)
| кипене_K = 2170
| оксид_коментар =
| кипене_C = 1897
| електроотрицателност =0,89
| моларен_обем = 38,16&times;10<sup>-6</sup>
| електроотрицателност_коментар =
| топл_изпарение = 142
| йон_потенциал =502,9
| топл_топене = 7,75
| йон_потенциал2 =965,2
| налягане_пара = 98
| йон_потенциал3 =3600
| налягане_пара_при = ...
| йон_потенциал4 =
| скорост_звук = 1620
| йон_потенциал_коментар =
| скорост_звук_при = ....
<!-- ДругиФизични свойства -->
| агрегатно =твърдо вещество
| електроотрицателност = 0,89
| агрегатно_коментар =
| топл_капацитет = 204
| алотропи =
| електропроводимост = ....
| алотропи_коментар =
| топлопроводимост = 18,4
| крист_структура =кубична обемноцентрирана
| йон_потенциал = 502,9
| крист_структура_коментар =
|}}
| крист_структура2 =
| крист_структура_коментар2 =
| плътност =3510
| плътност_коментар =
| топене_K =1000
| топене_коментар =
| кипене_K =2118
| кипене_коментар =
| моларен_обем =39,125×10<sup>-6</sup>
| моларен_обем_коментар =
| тройна_точка_темп =
| тройна_точка_налягане =
| тройна_точка_коментар =
| крит_точка_темп =
| крит_точка_налягане =
| крит_точка_коментар =
| топл_топене =7,12
| топл_топене_коментар =
| топл_изпарение =142
| топл_изпарение_коментар =
| налягане_пара_T1 =911
| налягане_пара_T10 =1038
| налягане_пара_T100 =1185
| налягане_пара_T1k =1388
| налягане_пара_T10k =1686
| налягане_пара_T100k =2170
| скорост_звук =1620
| скорост_звук_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| топл_капацитет =205
| топл_капацитет_коментар =
| електропроводимост =2,9×10<sup>6</sup>
| електропроводимост_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| елсъпротивление =0,332
| елсъпротивление_коментар =при 20&nbsp;[[целзий|°C]]
| топлопроводимост =18,4
| топлопроводимост_коментар =
| магнетизъм =[[парамагнетизъм|парамагнитен]]{{hrf|Lide|2005}}
| магнетизъм_коментар =
| модул_еластичност =13
| модул_еластичност_коментар =
| модул_срязване =4,9
| модул_срязване_коментар =
| модул_натиск =9,6
| модул_натиск_коментар =
| коефициент_Поасон =
| коефициент_Поасон_коментар =
| твърдост_Моос =1,25
| твърдост_Моос_коментар =
| твърдост_Викерс =
| твърдост_Викерс_коментар =
| твърдост_Бринел =
| твърдост_Бринел_коментар =
<!-- История -->
| наименование =от [[гръцки език|гръцкото]] ''βαρύς'' – ''„тежък“''
| открит_от =[[Карл Вилхелм Шееле]]
| открит_през =1772 г.
| изолиран_от =[[Хъмфри Дейви]]
| изолиран_през =1808 г.
<!-- Изотопи -->
| изотопи =
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Ba|масово_число=130|честота=0,11 %|период_полуразпад=(1,6±1,1)×10<sup>21</sup>&nbsp;г.|тип_разпад=[[двоен електронен захват|εε]]|продукт_символ=Xe|продукт_масово_число=130}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=132|честота=0,1 %|firstlinks=yes}}
{{химичен елемент/изотоп разпад1|символ=Ba|масово_число=133|честота=[[синтетичен елемент|синт.]]|период_полуразпад=10,51 г.|тип_разпад=[[електронен захват|ε]]|продукт_символ=Cs|продукт_масово_число=133}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=134|честота=2,42 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=135|честота=6,59 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=136|честота=7,85 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=137|честота=11,23 %|firstlinks=no}}
{{химичен елемент/изотоп стабилен|символ=Ba|масово_число=138|честота=71,7 %|firstlinks=no}}
}}
 
'''Барият''' ('''Ba''') е [[химичен елемент]], сребрист мек [[метал]] от групата на [[алкалоземниалкалоземен металиметал|алкалоземните метали]] (2-ра група 2), 6 период 6, пореденс [[атомен номер]] 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление: 1, 2, като 2 е най-характерна. Висшият оксид е силно основен.
 
== История ==
Барият е открит като бариев оксид в [[минерал]]а ''магнезия'' ([[магнезиев биоксидоксид]]) през [[17741772]] г. от [[Карл Вилхелм Шееле|Карл Шееле]] и изолиран за първи път от [[Хъмфри Дейви]] през [[1808]] г. Името му произлиза от [[гръцки език|гръцки]], което означава ''„тежък“''. &#768;&#768;&#768;
 
== Изотопи ==
Line 74 ⟶ 143:
Най-честата употреба на този елемент е във [[вакуум]]ните тръби, [[луминисцентна лампа|луминисцентните лампи]], в [[пиротехника]]та (съединенията на бария горят със светлозелен пламък) и производството на свещи за автомобили. Някои съединения на бария се употребяват също и във [[фотография]]та, [[медицина]]та, производството на [[стъкло]] и [[боя|бои]] и др.
 
Приемането на по-високи дози барий причинява стомашно-чревни разстройства, [[мускул]]на слабост, затруднено дишане и повишаване или спадане на [[кръвно налягане|кръвното налягане]]. .
 
== Източници ==
<references/>
 
; Използвана литература
{{дребно|
* {{cite book | url=https://web.archive.org/web/20110303222309/http://www-d0.fnal.gov/hardware/cal/lvps_info/engineering/elementmagn.pdf|chapter=Magnetic susceptibility of the elements and inorganic compounds | last=Lide | first=D. R. | title=CRC Handbook of Chemistry and Physics | edition=86th | location=Boca Raton (FL) | publisher=CRC Press | year=2005 | isbn=0-8493-0486-5 | lang=en}}
}}
 
{{Периодична система}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Барий“.