|
Автор е [[Блага Димитрова]]. Режисьори и сценаристи са [[Ирина Акташева]] и [[Христо Писков]]. 8 години не се разрешава заснемането на филма.
Оператор е [[Цветан Чобански]]. Музиката във филма е композирана от [[Георги Минчев (композитор)|Георги Минчев]]. Художник на постановката е [[Анастас Янакиев]]. Оператор специални снимки е дело на Милан Огнянов, художник по костюмите – -Марина Николаева. Звук- – Веселин Цоневски. Монтаж- – Донка Димчева. Редактор е Любен Станев. Директор Иван Абаджиев.
Филмът получава специална награда на Международния кинофестивал, Делхи 1983 г.
{{сюжет}}
Романът „Лавина“ /1971/, разказва за трагичната и същевременно героична съдба на група алпинисти, част от които загиват в планината. Структурата на творбата е особена – включени са отделни новели за преживяванията пред смъртта на част от героите. Може би най-голямото постижение на Блага Димитрова е, че невероятно добре описва колектива, цялото, ''' съществото НИЕ, сплотено от една идеология – планината, стремежът нагоре''', имащо собствен морал и закони, собствени страхове и табута, собствена мъка. Стъпка по стъпка по пътя нагоре започват да се открояват частите на цялото. Найден – водачът, на чиито плещи е легнала нелеката задача да бъде сериозен и отговорен, да сочи пътя, да взема решенията. Потърсил свобода в планината, той доброволно поема оковите на отговорността за другите. Бранко и гневът му към всички, които му отнемат свободата, или както той я разбира – ''' зрелостта'''. Горазд, Зорка и Андро – трите страни на вечния любовен триъгълник, без който не може нито една компания.
Шестнадесет души поемат към върха и Деян – седемнадесетият, отсъстващият. ''' Шестнадесет души се срещат с лавината.''' Едно същество НИЕ умира пред очите на читателя шестнадесет пъти. ''' Лавината действа като прераждане,''' за тези, които оцеляват.
Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма - – взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото,, колектив<nowiki>''</nowiki>. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са ,, лавина<nowiki>''</nowiki> от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели преосмислят понятията като живот, смърт, щастие, любов, отговорност, предателство. ▼Книгата е чист снежно-недокоснат от стъпки вид поезия във форма на проза Всяко едно изречение от нея е като един отделен разказ.
Разликата между романа и филма е в представянето на мислите на всеки един от алпинистите. В книгата тази част се откроява с много по-силна емоционалност, много по-описателно и поетично са представени разсъжденията и мислите им. Във филма тази част е концентрирана само около няколко персонажа. Друга съществена разлика между двете произведения на изкуството е появата на групата чужденци във филма. ▼'''Филмът''' се откроява с дълбоки философски подсказки.
▲Алпинисти се подготвят за поредното катерене. В последния момент преди изкачването разбират, че водачът ги е изоставил. Всеки един има своята лична история, щрихирана в началото на филма- взаимоотношения с близки, роднини и приятели. Но когато групата се събира сред белотата на снега, се появява съществото,, колектив<nowiki>''</nowiki>. Тогава възникват и въпросите свързани с доверието, смисъла на дръзновението, ролята на водача, смисъла на катеренето. Изборът е ключов момент. Натрупаните напрежения и недоразумения между членовете на групата са ,, лавина<nowiki>''</nowiki> от чувства и когато снежната лавина ги връхлита, те са затрупани и в преносния и в буквалния смисъл. Пред безжизнените тела на приятелите си, малцината оцелели преосмислят понятията като живот, смърт, щастие, любов, отговорност, предателство.
== Предистория на сценария == ▼
▲Разликата между романа и филма е в представянето на мислите на всеки един от алпинистите. В книгата тази част се откроява с много по-силна емоционалност, много по-описателно и поетично са представени разсъжденията и мислите им. Във филма тази част е концентрирана само около няколко персонажа. Друга съществена разлика между двете произведения на изкуството е появата на групата чужденци във филма.
<references group="http://www.blitz.bg/article/4256" /><nowiki> </nowiki>'''Създаването ''' на ,, Лавина‘‘„Лавина“ върви по обратен ред - – първо възниква сценарият, а после романът. Първото издания се появява през 1971 г. с обозначение роман-поема, което след това става само роман, второто през 1977 г., третото - – през 1982 г., четвъртото - през 1993 г. Сегашното издание е пето по ред. Режисьори са Ирина и Христо Пискови. В началото не става дума за роман, а за сценарий. Това ясно се разбира от спомена на съпрузите режисьори Пискови, написан написан през юли 2004 г. <references group="http://www.blitz.bg/article/4256" />▼
▲= Предистория на сценария =
▲<references group="http://www.blitz.bg/article/4256" /><nowiki> </nowiki>'''Създаването''' на,, Лавина‘‘ върви по обратен ред- първо възниква сценарият, а после романът. Първото издания се появява през 1971 г. с обозначение роман-поема, което след това става само роман, второто през 1977 г., третото- през 1982 г., четвъртото- през 1993 г. Сегашното издание е пето по ред. Режисьори са Ирина и Христо Пискови. В началото не става дума за роман, а за сценарий. Това ясно се разбира от спомена на съпрузите режисьори Пискови, написан написан през юли 2004 г.
Блага Димитрова посреща новата 1965 г. на хижа Райпод в. Ботев, в компанията на алпинисти, които разказват за преживелици по планините, включително и за гибелта на свои колеги и приятели под лавини. Между тях е инж. Ценка Василева, Сашо Радев и др.
На 16 декември се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са ''Мария Тутурилова'' (единствената жена сред шестнадесетте), ''Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов'' (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само ''Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов''.Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина” (излязъл едва през 1982-ра година). Сценарият става и основа на едноименния ѝ роман от 1971-ва година. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината. ▼
▲На 16 декември се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм. На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души. Единадесет от тях загиват. Това са ''Мария Тутурилова'' (единствената жена сред шестнадесетте), ''Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов'' (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само ''Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов, Спас Малинов''. Трагедията вдъхновява Блага Димитрова да напише сценария за филма „Лавина”„Лавина“ (излязъл едва през 1982-ра година). Сценарият става и основа на едноименния ѝ роман от 1971-ва година. Те не следват пряко събитията от Орлето, но предават духа и философията на случващото се в планината.
Блага Димитрова е записала в бележник:,,'''''Обади ми се Ценка по телефона-загинаха 11 души. Мъката ми бе по-страшна, отколкото за всички познати. Ударът бе двоен: аз ги бях изгубила, тъкмо ги бях намерила, а без да ги видя, без да усетя излъчването им. Аз не мога да си спомня нищо за тях. Но и никога не мога да ги забравя, тъкмо защото нищо не помня за тях..Аз гонех някакви много важни неща, а изпуснах хората, които щяха да ми подарят една тайна, може би най-важната<nowiki>''</nowiki>'''''
В домашен архив са запазени няколко машинописни страници със спомен на алпинист-един от оцелелите. Подпис няма, но върху плика с почерка на Блага е написано: Емо. Емил Станчев припомня как са се събрали пред Спортната палата, как са пътували с камион. Особено интересен е разказът му за последната вечер в хижата. Наистина един от тях е имал рожден ден, навършвал 23 години и черпил с бонбони. Името му е Иван Цветанов. Запазен е и ръкопис от 7 страници. Заглавието е: ''Мальовица''. ''Спомен за случая от 16 декември 1965 г.'' Име няма.
Блага написва сценария с название '',, Лавина''‘‘„Лавина“, който е приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не е пуснат в производство . Търси се всякакъв чиновнически повод филмът да не се снима. ▼== '''Спомени на инж. Спас Данаилов ( образът на Деян)''' ==
'',,Появилата се статия във вестник,, Антени‘‘ от 1 януари 1966 г. предизвиква остра дискусия между този вестник, вестник,, Ехо‘‘ и ръководството на БТС. С приятели и алпинисти коментирахме много този случай и грешките, шест на брой, довели до това нещастие. На много от тези разговори Блага присъстваше и се интересуваше от нашите коментари. Тези нейни срещи с нас я бяха навели на идеята да направи филм за този случай. Поиска ми литература, ако имам, и аз ѝ предоставих две книги:,, Тигърът на снеговете‘‘- разказ за шерпа Тенсинг от Непал и за първото изкачване на Еверест в новозеландеца Хилари през 1953 г.- и,, Хиндокуш‘‘, на руски. В края на месец юли 1969 г. Блага ми се обади по телефона с молба да прегледам сценария за филма, който беше написала. За да видя дали има грешки в тях от техническо естество в действията на героите. С изключения на 3-4 дребни несъответствия в алпийската практика, които отстраних, нямаше нищо нередно. Направи ми силно впечатление, че лавината бе само фон на вътрешните преживявания на героите и тяхната философия и емоции за загиналите и живи алпинисти. Намерих много мои мисли и разсъждения, правени по време на разговорите ни за това нещастие, както и мисли и изказвания на колегите Сашо Радев и Ценка Василева.''
Три години след излизането на романа Цанка действително попада под лавина и си счупва ръката при лакътя-края на януари 1974 г. Тъкмо по същото време блага е в реанимация на Онкологията след тежка операция . И Блага се е борила за живота си, както нейната героиня. ▼▲Блага написва сценария с название '',, Лавина''‘‘, който е приет от художествения съвет на студията в Бояна, но не е пуснат в производство. Търси се всякакъв чиновнически повод филмът да не се снима.
== '''Спомени на Ирина Акашева и Христо Писков''' ==
'',,Блага беше очарована от играта на Пепа Николова.,, За тази великолепна самодейка ( Пепа не я приеха във ВИТИЗ) трябва да се напише сценарий!‘‘- сподели с нас Блага.''
''От няколко теми, които ни предложи, ние заедно се спряхме на трагичния случай с падналата лавина на Мальовица. Като главна героиня на бъдещия сценарий и тя, и ние виждахме безусловно Пепа. От характера на Пепа се роди вълнуващия образ на Дара. Мнозина сметнаха, че отказът на ръководството на киното да реализираме сценария ще прекъсне творческата ни връзка. Имаше доста апетити към сценария от наши колеги. Ние бяхме уволнени от киното! Опитваха се да ни скарат с Блага, но тя категорично отказваше всяко друго режисьорско вмешателство.''
''Блага започна усилена работа по романа,, Лавина‘‘, в основата на който беше сценарият. Той предизвика бурен отклик сред критиците и читателите. Нейната,, Лавина‘‘ не се вместваше в стандартните представи за приятно,,четиво‘‘. Но истина е, че голяма част от младите читатели посрещна романа като едно откровение и вик за съчувствие към всеки отделен човек, към всяка съдба.''
''Срещата на алпинисти с лавината и гибелта на единайсетте от тях няха дали повод на авторката да постави редица големи и сложни проблеми на нашето време. За колектива и водачеството, за героизма и човешкия страх, за егоизма и саможертвата, за съвестта, за полета на духа и безкрилото съществуване. Блага създаде един художествено многообразен и подкупващ групов портрет на младежта. Образи на умни хора, с изострено чувство за отговорност, с будна съвест. Своята сила героите на романа осъзнават мига преди смъртта, сред ярстните въртележки на лавината, за да ни помогнат може би да посрещнем по-подготвени изпитанията на живота-всеки своята лавина. Да ни предупредят-какъв смисъл би имало покоряването на поредния връх, ако по пътя не опознаем себе си, ако не изгоним страха от себе си, ако не се разграничим от суетливата борба за ордени, звания, отличия.''
''Романът бе преведен на много чужди езици. В България имаше три издания, но да се прави филм по него не разрешаваха. Ние включихме нова драматургична линия-срещата на алпинистите с немските туристи, които търпят бедствие и молят по радиото за помощ. И попадналите сами в беда българи след остри кавги и спорове тръгват да спасяват немците. Благодарни сме на Блага, че одобри тези наши търсения. Сценарият беше приет, макар че трябваше да минем през всички решета и цедилки. Не правехме филм по държавна поръчка. Но за наша огромна радост имаше огромен зрителски бум и в България, и в чужбина. Великолепни отзиви, международни награди и пазари, зрителски интерес. Филмът беше купен от много соц. И кап. Страни. ,, Лавина‘‘ получи специална награда на международния кинофестивал от председателя на журито Линдзи Андерсен в Индия, Делхи.<nowiki>''</nowiki>''
== '''Спомени на инж. Ценка Василева''' ==
'',,Блага имаше едно възторжено, прекрасно отношение към планината. Прояви голяма съпричастност към нещастието на българския алпинизъм. Реши да увековечи този случай. Помоли ме да организирам среща с останалите живи момчета. Успях да го направя с трима от тях. Снабдих я с документация на Републиканската комисия по алпинизъм за нещастен случай ( Ценка от скромност спестява цялата истина- тя е поела с тва значителен риск. Тогава всичко е секретно)''
''Тя написа книгата и ми я даде да я прочета предварително. Беше я предоставила и на няколко други алпинисти-да не би да има някакви технически грешки из облатта на алпинизма. Аз, разбира се, веднага се познах в образа на Дара. Не всички описани епизоди са от моята биография, но е предаден цялостно моят тогавашен дух. Той беше запазен във филма с прекрасната игра на Ваня Цветкова. Доста се надявах да бъде направен филм по романа и аз да играя всички каскади с Дара, но филмът беше направен много по-късно. Когато прочетох предварително романа, започнах да,, ходатайствам‘‘ за своята героиня. Молих Блага да махне случая с пострадалата ръка на Дара, но Блага се засмя и каза,че вече го е написала.''
''Няколко годни по-късно, през 1974 г., аз все пак паднах със,,своята‘‘ лавина''
''от връх Орловец в рила и много си потроших ръката. След като излязох от всички болници се видяхме с Блага и тя беше просто потресена. Мислеше, че това не е случайно, но аз я успокоих и за да докажа ( на нея, на себе си, на всички) ходих още две години на изкачвания преди да прекратя окончателно заниманията си с този най-прекрасен спорт. <nowiki>''</nowiki>''
▲Три години след излизането на романа Цанка действително попада под лавина и си счупва ръката при лакътя-края на януари 1974 г. Тъкмо по същото време блага е в реанимация на Онкологията след тежка операция. И Блага се е борила за живота си, както нейната героиня.
== Състав ==
=== Актьори ===
===Актьорски състав===
Роли във филма изпълняват актьорите:
{| class="wikitable"
| Н. Коларова
|}
=== Технически екип ===
{| class="wikitable"
|-
|}
Филмът е заснет със съдействието на [[Български Червенчервен Кръсткръст]].
== Дубльори при каскадите ==
Алпинисти дубльори – [[Методи Савов]], [[Кирил Досков]], [[Николай Петков]].
{| class="wikitable"
!Алпинисти дубльори
!
!
!
|-
|Методи Савов
|
|
|
|-
|Кирил Досков
|Той спасява М.Савов в Хималаите
|
|
|-
|Николай Петков
|
|
|
|}
== Награди ==
|
