Елинор Кастилска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
→Отношения с краля: по-ясно |
||
Ред 46:
След като се завръщат в Англия, [[Едуард I|Едуард]] и Елинор са короновани заедно на [[19 август]] [[1274]] г.
==Кралица на Англия==
=== Отношения с краля ===
За разлика от повечето уредени кралски бракове, този на [[Едуард I]] и Елинор Кастилска се оказва доста щастлив. Източниците са категорични, че двамата са силно привързани един към друг, а [[Едуард I]] е един от малкото средновековни английски владетели, за които няма сведения да са имали извънбрачни любовни афери или незаконни деца. Кралят и кралицата рядко се разделяли, а Елинор придружава съпруга си в повечето му военни кампании в Уелс. Там на [[25 април]] [[1284]] кралицата дори ражда син
За отношенията между [[Едуард I]] и Елинор Кастилска свидетелства и един любопитен обичай
Често самотата, в която кралят прекарал времето от смъртта на Елинор до повторната си женитба за Маргарит Френска през 1299, се изтъква като доказателство за дълбокия траур, в който [[Едуард I]] изпада след кончината на Елинор Кастилска. Всъщност кралят обмисля сключването на втори брак още през 1293, но причината за тези планове са политически. В едно писмо до абата на манастира в Клюни от януари 1291 кралят търси молитва за душата на съпругата ''„която жива обичахме много, и която мъртва не можем да престанем да обичаме.“'' В памет на съпругата си [[Едуард I]] поръчал да бъдат издигнати дванадесет украсени каменни
Въпреки че един от синовете му от Елинор – бъдещият [[Едуард II]] – доживява зряла възраст, кралят се безпокои, че с единствен наследник на престола лесно може да се достигне до династична криза. Втората му жена ражда още двама сина и наследяването е осигурено.
▲Често самотата, в която кралят прекарал времето от смъртта на Елинор до повторната си женитба за Маргарит Френска през 1299, се изтъква като доказателство за дълбокия траур, в който [[Едуард I]] изпада след кончината на Елинор Кастилска. Всъщност кралят обмисля сключването на втори брак още през 1293, но причината за тези планове са политически. В едно писмо до абата на манастира в Клюни от януари 1291 кралят търси молитва за душата на съпругата ''„която жива обичахме много, и която мъртва не можем да престанем да обичаме.“'' В памет на съпругата си [[Едуард I]] поръчал дванадесет украсени каменни стълба, с които бил белязан маршрутът на погребалната ѝ процесия от Линкълн до Лондон. Въпреки че един от синовете на Елинор и [[Едуард I]] доживява зряла възраст, смъртта на кралица обезпокоява краля, че с единствен наследник на престола лесно може да се достигне до династична криза, в случай че със синът му се случи нещо. По-късно той посещава заупокойните церемонии за Елинор до края на живота си, придружаван от втората си съпруга при всеки удобен случай.
===Политическо влияние===
Историческите сведения потвърждават, че Елинор Кастилска упражнява нищожно влияние върху управлението на съпруга си. Дори в уреждането на дипломатическите въпроси нейната роля е нищожна, въпреки че кралят взима под внимание желанието на съпругата си за възрастта, в която дъщерите им могат да се омъжат за чужди владетели. Крал [[Едуард I]] през цялото време спазва задълженията си към брата на Елинор - [[Алфонсо X]], но когато положението на последния става критично през 80 години на века, английският крал изпраща в Кастилия не английски рицари, а такива от Гаскония, която е по-близо до Кастилия. В Англия кралицата участва в разрешаването на незначителни конфликти между съпруга ѝ и поданиците му, но това става единствено със съгласието на краля и чрез помощта на някои изтъкнати членове на кралския съвет. [[Едуард I]], от своя страна, умеел да не се поддава на желанията на съпругата си и бил готов да я възпре навреме, ако усети, че тя отива твърде далеч с действията си, а кралят очаквал и от министрите си да постъпват по същия начин.
| |||